Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
-
Мисъл за деня - 20 Октомври 2007 г.Като се стигне над ултравиолетовия цвят, настъпва се в една толкова тъмна зона, че сред бял ден човек може да ослепее. Който има присъствие на духа и може да държи съзнанието си будно и да знае, че не е ослепял, след 30 секунди или след една-две минути пред него отново ще почне да се явява светлина. След тази светлина той ще влезе в един друг свят на своето съзнание. Такова съзнание са имали светиите. Те са минавали в тази т.нар. духовна гама на светлината и са я изучавали около 20-30 години наред. Така са минавали те в духовния свят. Никой не може да бъде запознат с духовния свят, ако практически не влезе в духовната гама и светлина. Затова се изисква концентриране на ума.
Много хубава мисил!
-
Не виждам лошо човек да иска да помогне и да търси начин при това без да имам някакви дълбоко скрити егоистични причини(като например да помогне на себе си). Не, нямам такива подбуди.
Разбира се!
За да помногнеш на другите трябва да си силен и да можеш да стори това, нали? Значи първо е нужно да си малко егоист, въпрески че накрая излиза, че точно този егоизъм е вид разумност.
Силен ли е слабия?
Вижда ли слепия?
Чува ли глухия?
Може ли немощния?
Първо от себе си се почва, мила, първо от себе си.
Веднъж, тук в темата някъде попитах: Защо приемате работата на вътрешно ниво като краен аскетизъм?
Така не бива! Никъде не пише, че докато работиш върху себе си, трябва да напуснеш обществото и да прекратиш всичките си контакти. Не, така е прекалено лесно и в крайна сметка неефективно.
Под "работа към себе си" трябва да се разбира една по-висока Будност и Внимателност, които неизменно са в досег с околния свят и с останалите хора.
Но, разберете, че не може да помогнете истински, докато сте слепи и не виждате и глухи и не чувате, слаби и немощни, затова човек най-вече трябва да инвестира в себе си, за да може в последствие да е от истинска полза за нуждаещите се.
От думите ти, приятелко се заключава, че никак не си чела темата внимателно.
Отговори на въпроса: Кой си ти всъщност?
Променяйки себе си, не променяш ли Света си? Не се ли повишава вибрацията?
Любовта е зараза, ако ти се заразиш с нея, от теб ще се заразят още мнозина, но как да се заразят тези същите, ако ти не носиш "вируса" и?
След като всичко е еднергия и тя оформя всичките тела, значи ти и другите сте аз, той, тя, то, ние - едно и също нещо, така че да помогнеш на себе си е равносилно на това да помогнеш на другите, както това да помогнеш на другите е равносилно на това да помогнеш на себе си.
Така че никак не е грешно да помагаме! Ама помагаме ли истински или вредим? Туй е въпроса.
Поздрави и прави както намериш за добре. Това е най-верния път. Следвай импулса си, пък накъдето те отведе той.
-
..земята и кръгла не е, но все още кладата е "бърза процедура" за всеки, който твърди, че земята е правилен геометричен октаедър,но минавайки бързо,
и с доста "охлаждаща паста" върху себе си, съм склонен да твърдя, че земята не е кръгла, а е октаедър...
Значи има още "хляб да яде" "нашата" Земица.
Но това тяло, за което ти говориш, приятелю е Душевното и тяло, принадлежащо на Душевния Свят, на Душевното измерение, а тя (Земята) има и Духовно такова, което пък принадлежи на Духовния Свят и на Духовното измерение.
Тялото на Земята , което виждаме с физическите си очи е яйцевидно, но е прието разговорно да се нарича кръгло. Така, че Земята е кръгла (яйцевидна) или поне е кръглообразно тялото и, проявено на физическо поле.
-
По отношение на ОИТ моето становище е подобно на това на шопа, дето отишъл в зоопарка и като видял жирафа, се чесъл мъдро, чесъл, та махнал с ръка и казал: "Е, па такова животно нема!" Та и аз, подобно на съвременната наука - медицина, когнитивна наука ,психология и пр., се чудя и мая - има ли таков аживотно като ОИТ или нема? Ами не знам дали има! не съм преживявал съзнателно такова нещо. Нямам паметови следи или поне не мога да ги извлека в конструктивната си памет! И все пак - дали хиляди Шамани, Йоги, Светци, Окултисти, Езотерици, Мистици и пр. са имали единствено проблеми с вестибуларния си и въобще когнитивен апарат? Ил ипросто са били в инфантилно ниво на разбиранията си и степен на съзнанието си? Дали? Хм - оставям си отворена една вратичка, че това, което аз виждам и мога, както и това, което науката каквато е сега - не е всичко което може да съществува! Ами ако на Слънцето има живот? Дали там би бил в такова тяло като моето? Очевидно не! Ами ОИТ не е ли просто едно доближаване до част от неразгърнатия ни потенциал? Все пак съществуват въобще не малко майстори, коит осъвсем съзнателно образуват фино тяло, контролират го и т.н. Е, не е доказуемо статистически, защото не е измеримо нито с наличните ни сетива, нито с инструментите ни - засега! Но - нека оставим една отворена вратичка в познавателния си апарат, че такова животно все пак би могло да има!
То и Земята не беше кръгла... Земята беше плоска и Слънцето се въртеше около нея!
На Слънчевото затъмнение какво казвали? И Звездите падали от небето, ама не тези Звезди като нашите поп-фолк такива.
-
„Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има.
Ако вашата любов може да ползува вас, тя може да ползува и другите. Ако вашата истина, която имате вие, не може да ползува самите вас, да ви ръководи, то тя не може да ползува и другите. Ако вашето знание не може да ползува самите вас, не може да ползува и другите. То е един закон
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината, и Животът.“ ... Защо ги тури така? Какво представя пътят? Пътят представя знанието. Без знание път няма. Там, дето трябва да дойде светлината, да се използува, то е истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя е животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят да придобиеш живота. Туй е истината. Следователно трябва да имаш път, знание, трябва да имаш истина. Трябва да имаш живот. Вечният живот, това е смисълът.
в четвъртия ден Бог създаде Слънцето, понеже умът в човека е дошъл най-после. Когато дошъл умът в човека, тогава е изгряло Слънцето. Преди да е дошъл умът, човек не е могъл да разбира какво е бил духът. Всичко е било както когато падне някоя голяма мъгла и не може да видиш.
Ще ида при баща си и ще му кажа: „Отсега нататък не искам да бъда господар, но искам да бъда като един от твоите слуги.
-
Сладури!
"Невежеството е най-големия враг на човечеството!" - П. Йогананда
"Невежеството е благодат!" - Който и да е.
-
Много ценна статия, Ники!
Има една книга от Джао Бичън - "Даоска вътрешна алхимия" - подобна на цитирания от теб текст! Изключителна, велика, истинна! Лишена от религиозние наслоявания на религиите, ясна същност. Велико! Пътят наистина е много простичък, но изисква сериозна дисциплина, отдаване и интелугентност, включително емоционална! Силата, за която говори авторът (жизнеността) е половата енергия...
Или Любовта.
-
Ще прочета 54-та глава от Исаия. Тази глава, когато е писана, човечеството е било повече от 2500 години, то е било далеч от реалността. Значи толкоз е било далече в пространството и сега сме толкоз години по-близо. Тъй щото, ние разбираме нещата по-добре, отколкото те са ги разбирали. Някои неща са били известни, а някои неща сега стават известни.Онзи, Който допуснал злото в света, оставете Той да разрешава. Пък вие оставете този въпрос, абсолютно не се занимавайте.
Някои ме питат какъв е произходът на злото. Казвам: Какъвто е твоят произход, такъв е и произходът на злото. Защото ти си сам едно зло и питаш произходът на злото какъв е. Всички други същества кански плачат от човека.
Някой път някои ми казват: „Говори ми за оня свят.“ Казвам: Аз за оня свят не обичам да говоря. За Божия свят обичам да говоря. Туй, което аз зная, е, че Божият свят е вътре в мене. И светът на ангелите е вътре в мене, и човешкият свят е вътре в мене. В човешкия свят е ангелският свят. В ангелския свят е Божественият свят. Тия трите свята са вътре, едновременно ги виждам; и хората виждам, и ангелите виждам, и божествения свят виждам.Тази сутрин ви рекох: Ти ако поставиш един човек в любовта си по-горе от тебе, ти ще го намразиш. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, ще го намразиш. Всеки човек, когото туряш по-долу от себе си, той ще те намрази. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, най-първо ще те възлюби, но ти ще го намразиш. Всеки човек, когото ти туряш по-долу от себе си, ти ще го възлюбиш, но ще го подцениш и той ще те намрази. За да [не] се яви омраза, ти ще го държиш наравно на себе си, и за да не те намрази, ще го държиш равно на себе си.Следователно, за да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате. И тогава отношенията между вас [ще бъдат] по Закона на Любовта [и] ще се споразумявате.
Бог е едно колективно произведение на всичките разумни в света. В най-разумното Бог ще се прояви. Бог е колективно проявление. В сърцето, онова, което можете да почувствувате, то е пак Бог. В постъпките пак е едно колективно проявление. И в колективната мисъл, която се проявява, то е Бог, и в колективните чувства, то е пак Бог в тебе, ти и Той се проявявате. Колективните постъпки, в които ти се проявяваш, то е пак Бог, и там Бог се проявява. Ако ти в мислите не може да видиш Бога, никъде не може да Го видиш. Ако и в колективните чувства и постъпки не може да Го видиш, никъде не може да Го познаеш. Затова Сократ е казал: „Познай себе си, за да познаеш света!“Никакво оръжие няма осигуровка. Каквото и оръжие да употребиш против мене, когато Бог се проявява, туй оръжие няма да успее, защото колективните мисли, колективните чувства и колективните постъпки, това е Божественото, там е великият закон, на който всички велики същества еднакво мислят, еднакво се подчиняват и всичко вършат от любов, не от насилие.
Вие може да бъдете гений, светия, може да бъдете учител, какво ли не може да бъдете! Но трябва труд, трябва работа, трябва знание, трябва единство, разбиране на онзи велик закон, с който Бог управлява света разумно. Човек е във връзка с всички разумни същества, с мнозина ваши приятели, с които вие още не се познавате.Вие още не сте работили и искате да отидете на небето. Христос е слязъл от небето, Христос е тук, на Земята, а вие искате да отидете на небето. Вие не може да намерите Христа там. Сега Христа в рая няма да Го намерите. В рая те нямат нужда от Христа. Той е тук, на Земята. Те отиват да покажат как са страдали, че да ги помилва Христос. Христос ще ги намери тук, на Земята. Ако тук ги намери, и горе ще ги намери; ако тук не ги намери, и горе няма да ги намери. Вие сте дошли тук, на Земята, за да се запознаете с Христа. Ако тук не се запознаете, Той казва: „Този човек се отрече от Мене на Земята и Аз ще се отрека от него горе.“ Ако вие се отречете от Него и Го потърсите горе, Той ще каже: „Аз не ви познавам.“ Така седи учението.Сега тъй, както върви светът, много добре върви. Това са милиони учени хора в света, които работят. Радвайте се. Всички учени хора са запалени лампи, това е осветление. Радвайте се на всеки един човек.Казвам: Всеки един човек от вас, който и да е, всеки един от вас, който работи, той е една запалена свещ. Радвайте се на тази запалена свещ. Защото светлината е колективна и в тази светлина Бог се проявява. Радвайте се на звездите – в тях Бог се проявява. Радвайте се на Слънцето, радвайте се на растенията. Един ден, ако вашите очи се отворят, вие ще видите, както Моисей видя, горящата къпина. Моисей трябваше 80 години да работи, за да види къпината, която гори, да види, че има нещо, което гори и не изгаря. То е същественото. Мнозина, като дойдат до космическото състояние, винаги виждат дърветата да горят. И един ден, ако видите дърветата да горят, ще знаете, че във вас се е пробудило космическото съзнание. Радвайте се! Едно ново съзнание, едно ново разбиране се е пробудило във вас. Че всичко в света е животворен огън, в който човешката душа се намира.
Сега ви пожелавам да идете на чистия извор. Пожелавам ви да идете на чистите пасища, да пиете от хубавата вода и като се върнете, да разправяте. Като идете при добрите пасища, като се напасете, да дойдете и да разправяте за хубавите пасища и да разправяте за всичките благословения, които сте видели. Това ви пожелавам.
Всичко в Света е Енергия и това е всичко, което вижда всеки накрая. Това е този огън (аурата)в къпината и в дървото и в човека и в животното... Всичко е едно и също нещо - Енергия - гори, но не изгаря и проявява се / изгражда различни форми. Всичко е красиво, така е.
Поздрави и успешен ден!
-
Фалун Гонг - автор Ли Хонгджъ
...
Небесно око (третото око)
Отваряне на небесното око
Главният проход на небесното око се намира между средата на челото и точката шанген . Начинът, по който обикновения човек вижда нещата с физическите си очи, се придържа към същия принцип, на който работи фотоапаратът. Размерът на лещите или зениците се променя в зависимост от разстоянието и осветеността на обекта, и посредством оптичните нерви образите се формират върху епифизната жлеза, намираща се в задната част на мозъка. Свръхспособността на “ясновидството” е просто способността на епифизната жлеза да гледа директно навън през небесното око. Небесното око на обикновения човек е затворено, отворът на главния проход е много тесен и тъмен; вътре в него няма жизнена същност и той не може да се освети. При някои хора това място е блокирано, така че те не могат да виждат.
За да отворим небесното око, ние първо използваме външна сила или самоусъвършенстване, за да отворим прохода. При различните хора проходът има различни форми – от яйцевидна до кръгла, от ромбоидна до триъгълна. Колкото по-добре се усъвършенствате, толкова по-кръгъл ще става проходът. Второ, Учителя ви дава око; ако се култивирате сами, тогава вие самите трябва да го култивирате. Трето, мястото, където е разположено вашето небесно око, трябва да съдържа жизнена същност.
Обикновено ние виждаме нещата с нашите две физически очи и точно те са тези, които блокират нашия канал към други пространства. Те функционират като преграда, така че ние можем само да видим обекти, намиращи се в нашето физическо пространство. Отварянето на небесното око означава, че ние виждаме нещата, заобикаляйки тези физически очи. В резултат на самоусъвършенстване на високи нива може да се появи “истинско око”. Тогава ще можете да виждате нещата или с истинското око на небесното око, или с истинското око на точката шанген. В будизма считат, че всяка пора е око и че по цялото тяло на човек има очи. В таоизма считат всяка акупунктурна точка за око. Главният проход, обаче, се намира в небесното око и трябва първо трябва да бъде отворен. В клас аз залагам във всекиго “неща”, които могат да отворят небесното око. Поради различия във физическите състояния на хората, резултатите варират. Някои хора виждат тъмна дупка подобна на дълбок кладенец; това означава, че проходът на небесното око е тъмен. Други виждат бял тунел. Ако нещо може да се види отпред, това означава, че небесното око скоро ще се отвори. Някои виждат въртящи се обекти, и това е което Учителят е заложил за отваряне на небесното око. Когато те пробият и отворят небесното око, вие ще можете да виждате. Някои хора може да видят голямо око през тяхното небесно око, като смятат, че това е “Окото на Буда”. Всъщност, това е тяхното собствено око. Този случай най-често се наблюдава при хора със сравнително добри вродени качества.
По наше наблюдение, всеки път когато преподаваме серия от лекции, на повече от половината от присъстващите небесното око се отваря. След отварянето на небесното око се появява такъв проблем: човек с невисок характер (шиншинг) може лесно да използва небесното око, за да извършва лоши дела. За да предотвратя тази възможност, аз директно ще отворя вашето небесно око на нивото на зрението на мъдростта – с други думи, на високо ниво, което позволява директно да виждате сцени от други пространства, както и да виждате неща, появяващи се по време на култивацията, което ще ви позволи да се убедите в тях. Това ще подсили вашата увереност в култивацията. Характерът на човек, който току-що започва да практикува, все още не е достигнал висотата на свръхестествен човек. Така, веднъж притежавайки свръхестествени неща, той е предразположен да извърши лоши неща. Нека да дадем един забавен пример: ако се разхождате по улицата и попаднете на лотария, вие може да си тръгнете от там с първата награда. Това не е разрешено да стане – то е само за да илюстрира смисъла. Съществува и друга причина. Ние отваряме небесното око на много хора в голям мащаб. Ако го отворим за всички на ниско ниво и всеки може да вижда през човешкото тяло или през стени, помислете, ще бъде ли това все още човешко общество? Това сериозно ще наруши човешкото общество и затова не е нито разрешено, нито постижимо. Още повече, то няма да е в помощ на практикуващите и само ще подхрани техните привързаности. Затова аз няма да отворя вашето небесно око на ниско ниво. Вместо това ще го отворя директно на високо ниво.
Нива на небесното око
Небесното око има много различни нива. На различните нива окото вижда различни пространства. Будистката религия разделя небесното око на пет нива: телесно зрение, небесно зрение, зрение на мъдростта, зрение на Закона и зрение на Буда. Всяко ниво се подразделя на висше, средно и низше ниво. Ако нивото е по-ниско от това на небесното зрение, може да се видят картини само от нашия материален свят. Само когато нивото превишава зрението на мъдростта, може да се видят явления в другите пространства. Някои имат свръхестествената способност на проникващо зрение и могат да видят нещата много точно, дори по-точно от томографско сканиране (САТ скенер). Но това, което те виждат е все още в границите на този физически свят и не излиза от пространството, което ние обитаваме. Такова небесно око все още не може да се причисли към висше ниво.
Нивото на небесното око на човек зависи от количеството на жизнената същност, както и от ширината, яркостта и степента на блокиране на главния проход. Степента на отваряне на небесното око зависи от жизнената същност вътре в него. Това се явява решаващ фактор. Особено лесно е да се отвори небесното око при деца под шест-годишна възраст. Дори няма нужда да правя нищо, просто ще започна да говоря и тяхното небесно око ще се отвори. Това е така, защото децата на тази възраст са получили малко негативно въздействие от нашия материален свят, при това самите те все още не са извършили никакви злини, и тяхната природна жизнена същност е добре запазена. Отварянето на небесното око при децата над шест години става по-трудно, което се дължи на увеличаването на външните въздействия върху тях от материалния свят. Погрешното възпитание и разглезеност водят до разпиляване на неговата жизнена същност до момента, в който това ще доведе до нейната пълна загуба. Жизнената същност може постепенно да се възстанови по пътя на култивацията, това обаче изисква много дълго време и огромно усилие. Затова ви казвам, че жизнената същност е извънредно ценно нещо.
Аз не препоръчам небесното око на хората да се отваря на нивото на небесното зрение, защото когато силата на гонг на практикуващия е ниска, той губи повече енергия, наблюдавайки обекти, отколкото може да акумулира чрез култивация. Ако твърде много жизнена същност се загуби, небесното око може отново да се затвори. Ако се затвори, да се отвори отново вече няма да е лесно. Затова, обикновено аз отварям небесното око на хората на нивото на зрението на мъдростта. Независимо от яснотата на виждане, практикуващите могат да видят обекти намиращи се в други пространства. В зависимост от вродените качества, някои виждат много ясно, други не. При някои изображението се появява и изчезва, но най-малкото позволява да се види светлина. Това е благотворно за прогреса на култивиращите се към по-висши нива. Тези, които не могат да виждат ясно, ще успеят да коригират това чрез самоусъвършенстване.
Хората, които имат по-малко жизнена същност, виждат само черно-бели образи през тяхното небесно око, а при тези, при които жизнената същност е сравнително повече, образите са цветни и изображението по-ясно. Колкото повече е жизнената същност, толкова по-голяма е яснотата. Но всеки човек е различен. На някои хора небесното око е отворено по рождение, докато при други може да е напълно запушено. Когато небесното око се отваря, картината наподобява разцъфване на цвят, разтварящ се слой след слой. По време на седящата медитация, първоначално ще забележите сияние в областта на небесното око. В началото светлината не е много ярка, докато по-късно постепенно става червена. Небесното око на някои хора е много здраво затворено, така че техните първоначални реакции може да са доста силни. Те чувстват мускулите около основния проход и точката шанген да се напрягат, като да се събират в едно и да се врязват навътре, слепоочията и челото да се подуват и болят. Това са все симптоми по време на отваряне на небесното око. Хората, чието небесно око се отворя лесно, могат да виждат от време на време някои неща. По време на моите лекции някои случайно виждат моите Тела на Закона. А когато се загледат внимателно, видението изчезва. Всъщност те вече гледат с физическите си очи. Когато видите нещо със затворени очи, опитайте да останете в това състояние и постепенно ще видите нещата по-ясно. Когато поискате да видите по ясно, вие всъщност превключвате на вашите физически очи и използвате оптичния нерв. Тогава няма да можете да видите нищо...
Чрез тялото можем да добием опитност извън тялото. Всъщност радко хорота имат опитност в тялото си, т.е. рядко гледат навътре в него. Целият живот е една опитност чрез тела, различаващи се по своята плътност, които се намират едно в друго, като зелка с листата си.
Сваляш си палтото и осаваш по сако. После си сваляш сакото и оставаш по риза. След това си сваляш ризата и оставаш по фланелка и така с този прост пример може да добием представа за себе си за същността си.
Та за опитност вън от кое тяло пишем? Всеки сън е опитност извън физическото тяло и това е най-добрия момент, в който то си почива, тъй като не е натоварвано от собствения си ум, с безкрайните си тревоги и грижи. Истинска релаксация има когато са отстранени грижите и тревогите ни, т.е когато е отстранен ума, индивидуалността.
Животът в материялния свят, каквото представлява така нареченото от нас "ежедневие" е отново опитност извън тялото. Мисля, че заглавието ще е по-точно ако бъде: Опитност извън измерението на твърдата материя. Или: Опитност извън третото измерение.
Всяко едно от телата предоставя и представлява възможност за опитност в измерението, на което принадлежи самото тяло. Човекът има седем тела, но хората все още не са добили връзка с другите измерения, с другите си тела. Когато някой от хората добие връзка и започне съзнателно да съществува във всичките седем измерения, се превръща в Човек.
-
Лека нощ... с един въпрос за "ясно сънуващите": каква ще е свещената геометрия, позволяваща да се сложи черта между илюзията и реалността? Или и тази черта ще е илюзия, т.е. вместо една реалност в различни нива ние сме си представили и пропаст между две крайности?
Според мен и чертата е Илюзия. Всъщност реално съществува само реалността, която е несъществуващото.
-
Когато имаш някакъв минимален опит с Любовта разбираш доста неща. Например, че не може да я управляваш. Любовта не е като обичта, която е подвластна на ума. Любовта е неуправляема от ума и когато ума прави опити да я управлява се оформя насилие, което насилие може да се прояви на много нива, като контрапункт, например в областта на петия енергиен център, който има функция към пространството. Получава се притискане, стесняване на пространството и болки в гърлото и това всичкото от проявеното от ума насилия върху нещо, което не му е дадено да управлява/ръководи.
Основния белег за помощ според мен, е когато Любовта "потече". Това е Божия знак.
Всичко друго е поради егоизма, т.е. поради ума/лукавия, а той все за себе си иска, под една или под друга форма, облечен в хиляди премяни. Велик актьор и илюзионист.
Лека нощ, приятели!
п.п. Е, с горния ти пост изгляжда си стискаме ръцете.
-
Защо помагате? От Любов или от егоизъм? От Любов или заради това, че познавате закона за причината и следствието?
Като за начало може да се даде определение за думата "Любов" и (сега ще напиша нещо "изтъркано") има ли тя почва у нас?
Като срещнето клошар на улицата какво изпитвате към него? Защо му помагате? Виждате ли го ясно, дали е истински нуждаещ се?
Това са все едни много интересни въпроси.
-
Това според мене не е спор по същество. Истинският търсещ вижда възможност за развитие и Божествено служене и в усамотение, и сред хората. Кое в дадения момент ще преобладава, зависи от съдбата и от нивото му на развитие. Ако последното е недостигащо определен минимум, той ще си е егоист и в самота, и сред хората. Само ако е надхвърлил тоя праг, вече ще може да се учи реално както как да се самоусъвършенства, така и как да помага истински на другите. И тогава тези периоди могат и да се редуват, за което май има доста примери от различните наставници... На този етап, където сме повечето от нас, според мен е добре да се помага, но без излишно самомнение - ние всъщност сме не повече от преносители на кармата на тоя човек - щом трябва да му се помогне, ако не чрез нас, ще дойде друг и т.н. И да не мислим, че това е достатъчно като духовна практика; но също и обратното - че тъй като гледаме да оправим първо себе си, няма нужда на тоя етап да помагаме. А не получаваме ли от другите много предварителни и продължаващи условия за нащшия живот? Готови ли сме да живеем с готовност без тях? Ако да, ако нищо друго освен себеосъществяването няма значение и целият ни живот говори, че е така, тогава хубаво, нека вървим сами към просветлението и после да помагаме повече. Но обикновено случаят е сроден с т.нар."духовен мързел"... и тогава не само че не се развиваме, но и детградираме, като пренебрегваме някои най-обикновени нещ, с които мжем да подпомогнем ближните си, а и далечните... Ето например, във връзка с информационното пренасищане навсякде, вкл. тук в нета, има глад за достоверна информация, изпитана на собствен гръб. И най-бедният фиансово ако има поне малко опит в живота е богат на такава информация -какво му пречи да я сподели? Та ако кармата на приемника е друга, той няма да я възприеме, така че и вреди не виждам какви могат да се явят. Ако пък я възприеме? Не се ли нуждаем и ние понякога спешно от такова инфо? Духовните егоисти често грабят с пълни шепи от всякакви материални и интелектуални ресурси и после се оправдават, че не дават самите те, защото се самоусъвършенствали... това винаги ми е звучало претенциозно и в крайна сметка - подозрително...
А иначе, ако не цитираме избирателно и тенденциозно Писанията и Учителите, погледнати в цялостен аспект, те ни съветват да спазваме един здравословен баланс в живота (между даване и приемане, за което говорихме в една друга тема), със съответните индивидуални вариации, според нивото и конкретния случай.
Запазвам си правото да не съм съгласен с теб.
Не би могло да се говори за реална и права помощ, ако няма ясно виждане. Другото са догатки и предположения, които са доста криви пътеки. Затова първо на себе си трябва да помогне човек, за да добие онзи ясен поглед. Защо разбираш мнението ми като крайно? Никъде не пише че трябва да се отделяме от света или от обществото. никъде не пише край на взаимоотношения! Пише за Внимание в отношенията!
Както писах по-горе, нужно е да се дава само на истинския нуждаещ се и то само ако той потърси помоща ти. Всред клошарите и просяците такива хора са рядкост. Даването на тези, които намат онази истинска нужда, си е чиста доза вреда.
Цитата според мен е точно на мястото си.
-
Ако наистина е толкова близък бехте могли да му помогнете. Разбира се без да се натрапвате а да му дадете нужното за момента докато се изправи на крака. Ако това е неговия избор обаче и така се чувства добре не е удачно да се "помага"
-
често се случва в напън да помогнем да вземем, че да навредим? Познанието идва с просветление. Тогава вече знаеш на кого и как да помогнеш и дали има въобще нужда от това.
Как помага този, който сам има нужда от помощ? Доста често намесата в чуждата съдба (карма) играе ролята на "мечешка услуга".
Не е ли същото като с помощта от Европа за България?
Парите просто отиват в нечии и без това пълни джобове.
Най добро чувство ми е оставило когато дадох веднъж на един просещ човек пресен геврек.
И той се зарадва, и бях сигурен че не може да го обмени за наркотик.
Или за алкохол!
Пряк свидетел съм и то не веднъж.
Бог ще си нареди работите за всеки. Ако не "чуя" дирекно от Бога разрешение за помощ - не помагам. Оставям нещата на Великия, както се полага!
Вземи и се опитай да купиш на някой хляб и тогава ще видиш какво ще те направи същия този "нуждаещ се"! Но наистина не може да се съди за всички с еднаква мярка. Има и такива и онакива. Онакивата са малцинство.
-
А знаеш ли как точно да помогнеш на другите, защото от опит знам, че често се случва в напън да помогнем да вземем, че да навредим? Познанието идва с просветление. Тогава вече знаеш на кого и как да помогнеш и дали има въобще нужда от това. Как помага този, който сам има нужда от помощ? Доста често намесата в чуждата съдба (карма) играе ролята на "мечешка услуга".
Пътят към Бог е път осеян с егоизъм.
Пътят на познанието минава през самопознанието. Всички Велики са минали през пътя на егоизма - Буда, Иисус, та дори и Учителя. Всеки първо е отделил време за себепознание, време за себе си. Практики, медитации, усамотение...
Матей 7 глава3. И защо гледаш съчицата в окото на брата си,а не внимаваш на гредата в твоето око?
4. Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5. Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.
Все пак хората са казали, че като помагаш на другите, помагаш и на себе си.При това условие не говорим ли отново за егоизъм?
Защо спазваме Закона? Защо спазваме правилата? Ако правим добро на някого заради знанието върху възвръщателните свойства на отправеното от нас самите, не е ли отново егоизъм?
Заради Любовта си към Бога ли търсите Бога или заради себе си, заради щастието си, заради свободата си, заради здравето си, заради благополучието си, заради Вечният Живот, който отново е за теб самия, заради края на страданиета за теб самия, заради...?
-
Невъзможно е, ако си помагаме! Помагането е само в позитивна посока. Негативното се нарича вреда. Ще забравим за другите, ако помагането на себе си се преобърне във вреда на себе си. Будността държи тази опастност далеч.
Ти защо търсиш Бога?
За себе си или за другите? -
Бог (Съществуващото и Несъщоствуващото) е просто нещо, което хората безкрайно усложняват. Усложнението е функцияна ума. Ума прави нещата сложни, създава си задачи, за да има след това върху какво да работи, иначе ще вземе да остане без работа, което пък е най-големия му страх. Оснане ли без работа, ума спира да съществува. Той отлично знае това, но се "прави на ударен" - "ни лук ял, ни лук мерисал".
Величието на Бога се състои в простотата му. Най-сложното нещо е най-простото.
Просто поздрави за всички ви!
-
Не очаквах, че разговора ще вземе такъв обрат, особено тук. Мисля, че има доста хора, които наистина имат нужда от помощ, дори и измежду тези, които са уж в "бизнеса". Предполагам и на тях не им е лесно да са заставени да просят, а някой да минава и да им взема и малкото, което са събрали.
Как да помогнем в крайна сметка?
Здравей, breeze!
Когато помогнем първо на себе си, тогава ще знаем как да помогнем и на другите! Това поне "казват" всички религии.
Поздрави!
-
Heroes - I и II сезон:
Heroes - Season 1 (Препратка към http://zamunda.net/, от където може да бъде изтеглен сериала. Изискват се само две уславия: 1. Регистрация, която е безпратна и лесна за правене. 2. Програмата BitTorrent или друга подобна на нея за сваляне от торрент сайтове.)
II сезон в http://zamunda.net/ са предложени за сваляне само сериите от 1 до 4:
## Резюме : "Герои" е сериал, в който се разказва как обикновени хора по целия свят откриват, че имат свръхестествени способности и как тези промени повлияват на живота им. Те не само разбират какво означава да имаш суперсили, но и откриват защо това се случва с тях. Постепенно те се събират заедно, бягайки от антигероя, който иска да получи тяхната супер ДНК. А тяхната съдба е да спасят света.## Резюме на втори сезон : Във втората част на Герои, съдбите на Питър, Нейтън и Мат стават ясни. Появява се нова сила, която е против героите. Бенет се мести в Калифорния и се опитва да живее с дъщеря си Клеър под радарите, но това се оказва трудна задача. През това време, Хиро се връща във феодална Япония и се среща с неговия герой, Такезо Сенсей. Обратно в наше време, близнаците Мая и Алехандро Херера се опитват да влязат в САЩ, преминавайки мексиканската граница, за да получат помощ, относно техните смъртоносни способности.
Heroes - Hiro Nakamura (Един от героите във филма, който умее да се предвижва през времето и пространството и да го спира.)
п.п. Дали случайно е направен този сериал?
-
Задачите са трудни, точно защото са задачи!
Именно тази нощ ми дойде мисъл за задачите и тяхното решение. Стигнах до извода, че една задача има множество решения и всичките са верни и на мястото си. Въпросът е в това, че има по-верни от верните и само едно най-вярно решение.
-
"Твоята мисъл може да бъде магическа, когато тя е във връзка с правилните отношения, с всичките мисли на разумния свят."
"Човек трябва да мисли, понеже мисълта е това, което дава, а пък в чувствата човек взема. Ти вземаш. Човек не трябва да започва с чувствата. В мислите човек дава. Човек трябва да започне с мисълта, както Бог е започнал да дава нещо от себе си. За да се установи каква да е хармония между вас, нужен е разумният живот. "
"Според една теория има три класа. Вие тук сте в единия клас на физическото поле. Има още един клас, астрален клас, клас в астралното поле и друг още един в умствения свят, три класа едновременно има, които вървят. Вие вървите по един начин във вашето разбиране. Искате веднага да оправите всичко. То е невъзможно. Вие не можете да се справите с окръжаващата среда, в която живеете, ако не разбирате закона на тази среда. Защото всяка една мисъл е отношение на съзнанията, които са съединени едно с друго. Те образуват една среда. Съзнанието на едни същества образува почва за други същества."
http://triangle.bg/books/1931-10-02-06.199...2-07-01-05.html
-
Абе замислили сме ний една голяма работа, ама скоро ще да е. Още му е малко рано. От тук всеки да се чувсва част от тази бъдеща велика идея.
Само ще направя намек, да да ви зпаля любопитството - България = Тибет /така както си му е реда, съдба и предназначение/
Още малко. Чакаме да се съберем, защото някои сте още по чужбина.
Елате си! България ви чака, а от там и Света е в очакване.
Бог с нас!
Просещите деца и възрастни
в Богатство
Добавено
И помагаме ли накива като им подаваме милостиня?
Как да помогнем на такива?
Кои сме ние за да помагаме на някой който не търси помощ? Това насилие ли е?
Как да различим на кого да помогнем?
На тези въпроси се изнамериха отговори по-горе в темата. Само трябва добре да четем, то и това е изкуство.
Лично помагам само на този, който преценя за истински нуждаещ се и който истински потърси помоща ми.
breeze, не се сърди! Не търсех да те нараня. И о.к., няма да те наричам така щом не ти е приятно.
Бог с теб!
Чудесно написано, Диана!