Ники_

Гранатче, последното, което би ми хрумнало е да оценявам Учителя.
Ще оценим човекът, открил цитата.
...прекрасното е, че го е споделя с нас.



Мона!
Изказваш мнение. Както всички останали.
Тъй като твоето е в дисхармония с моето, трябва ли, да гласувам отрицателно за него?!
Смятам го за ненужно. Ти мислиш по този начин, аз по - друг. Нещо нормално.
Така гласуването - положително или отрицателно, се обезсмисля.

Няма страшно, че се умира, умира се, но смъртта не е страшна. Тази смърт се нарича Самадхи. Смърт приживе. Страхът няма място тук, но разбирам, ако го има у някого.
http://www.beinsadou...ndpost&p=111829
Петър Дънов умря и се "роди" Беинса Дуно.
Когато аз-а умре, тогова тялото остава живо, даже тогава то е истински живо, защото липсва противник (Сатана). Просто умът си е отишал. Празен си и в този празен мях, Бог може да налее ново съзнание. После това си хем Той, хем "ти", при това едновременно.
Същото като при Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) - Аз; Не Аз; Аз & Не Аз

Христос Возкресе, shining_star!
Много е просто и няма никакво противоречие. "Човек" става готов едва когато Бог реши. Индивидуалността не е готова, докато Той не пожелае тя да стане готова.
Бог може да направи каквото Си иска със Себе Си, с Творението Си. Писах ти, че е игра.
Времето на "някои" и "нещо" идва, когато Бог реши. Времето е илюзия.

Докато човек е с аз-а си, докато счита себе си за индивидуалност той е в дуалността и Път има, но след като човек изчезне в Единосъщността - Път няма. Тогава има само Бог.
Всъщност никога не е имало нещо друго.

Не можеш да постигнеш нещо, което Си, защото самият опит да постигнеш нещо, те пренася в представите и проекциите, в мечтите и умствените схеми. От тази позиция на "аз" и индивидуалност неминуемо ще търсиш Единението. Просто трябва да спреш да бъдеш. Да се освободиш от умствената концепция за индивидуалност, с която се отъждествяваш и готово. Трябва да се освободиш от ограничения ум и да се разтвориш в Океана.
Аз мога да ти кажа така на Тебе: Засега, Боже ти харесва да Си играеш на жмичка в този Си кустюм.

Именно. Това, че търсиш и вървиш към някого и нещо, без да знаеш със сигурност дали то е така, или иначе, е също толкова "странно", колкото и това да се отдадеш на същото нещо, без да го търсиш, а да го оставиш то да те намери.
И в двата случая е въпрос на вяра. Разликата е в това, че евентуално онова, което търсиш и към което се стремиш е по-мъдро от теб и е по-лесно то да те намери, ако се оставиш на неговите ръце - то да води, щото при първия случай, ако ти вървиш към същото, при положение, че не си наясно с пътя, може да попаднеш в "задънена улица". Ето защо считам втория метод - отдаването, за по-пряк и по-естествен.
Бог не желае ти да вървиш към Него, така както си мислиш, защото знае за твоята немощ, за твоята неспособност и несъвършенство. Бог желае да се отдадеш в ръцете Му и да изпълняваш Неговата Воля. Когато оставиш умствените си схеми и престави, Той ще те навести, защото ще демонстрираш послушание, което в Библията е познато като "синовство". Тогава чак подобното може да привлече подобно, във връзка със закона за привличането.


Ами именно за да те докарат до онзи връх, от който няма връщане, където трябва да умреш. Вехтата ти природа да си замине. Някой го наричат "смърт приживе". Описах ти го със случката с моя приятел и с анализа върху идеята "Камила" - "Лъв" - "Дете".
Практиката те води към смъртта на аза. Да преживееш, аджеба същността на смъртта. Много хора наричат "самадхи" смърт.
Сидхарта Гаутама умря под дървото Бодхи, за да се роди Буда. Всички практики и тарикатщини ще те доведат до онзи връх, около който има само пропасти. На този връх не остава друго, освен да се предадеш. Връх в раздуване на аза, защото само когато той е напълно раздут, само тогава може да се пръсне.
Буда практикувал при много учители и правил много практики. Накря всеки от учителите го препращал към друг учител, щото нямало повече на какво да научи своя ученик. Накая не останали учители, при които Буда да не е бил, но той така и не бил постигнал. Отчаян и обезверен от всичко, той изпаднал в лудост. Прич(ислил се към едни аскети, които направо тероризирали телата си, яс глад, я с жажда... били много крайни. С тях бил някакво време. Това обаче също не му донесло желаното. Отчаян от това нямало какво повече да стори и се предал под дървото Бодхи. Оставил се. Седнал и спрял да прави каквото и да е. И днес в Дзен Будизма се ползва таза практика. Нарича се "посто седим". В Дзен не се медитира, не се практикува концентрира. Всъщност се практикува, но ужким не се практикува, щото върху това има опасност да се развият отново умсвтвени схеми и концепции. В Дзен просто седят. Но как се седи просто? Да седиш и да не правиш нищо? Да не мислиш дори, щото и мисленето си е вид действие, макар и по-финно. Ето това е медитация, но се избяква думата и схемите за де се избяга от други неща, като анализирането, философията, щестлавието... супер егото.

Всички практики целят оттеглянето на аз-а. С_Мир_Е_Ние. Да Умреш, да станеш Покойник - Покой, Шаббат, Нирвана, Самадхи, Пустотата... краят на т.н. "вътрешен диалог"; край на мислите...
"Когато чашата е празна..." Новият мях, в който да се налее новото вино.


Не съм се обръщал в никаква посока. Сам човек не може да се обърне. Бог ме обърна към Себе Си и започна да ме притегля. Бог обръща всеки, когато му дайде времето. Обръщането към Бог е равно на обръщене към Себе Си. Ако обръщането е във възможностите на човек, то всеки би се обърнал твърде лесно, но не всеки може, защото не всеки има желанието за това, а желанието е даденост от Горе. Бог разпалва сърцето.



Преди кое? Така съм се родил - неосъзнат. Не съм се отдалечавал никога от Бога. Просто не съм съзнавал връзката, та даже Единосъщността. Никой не може да се отдалечи от Бога, защото това е равносилно на това същия да се отдалечи от себе си. При положение, че всичко и всички са Бог, отдалечаването е невъзможно. Къде би могъл да се отдалечиш, след като друго няма?! Само Бог Е.
Разликата между постигналия и неосъзнатия е в това, че първият знае и познава Единосъщията, докато неосъзнатия човек се мисли за нещо отделно, за ин_диви_дуалност, за "аз".


Това го има в Библията, преди още да го каже, някой мъдрец в някоя джмия.
Казано е и от апостол Павел в послонието към Коринтяни, 9-та глава:


Със сигурност подобни думи и изкази съществуват и преди Павла, даже и преди Библията.



Ошо перефразира думите от една история за Буда, при това сам Ошо посочва историята:


Не е важно кой какво е казал. Всеки просветен познава Познанието по един и същ начин и във времето са писани и казвани неща еднакви, но с различни думи, понякога метофорично, понякога чрез действие се е говорило... Начини много.

"В онова време, преди четирдесет години, се срещаха много, които имаха живот в себе си..." Йосиф Исихаст
из "Писма на стареца Йосиф Исихаст"

Когато човек приповтаря назубрени фрази, за да се докара пред някой друг (или пред себе си), при положение че уж самият той твърди, че друго няма... то... е ясна работата.
Ако наистина същия бе достигнал до Пустотата, то шамарът, дори и зашлевен да бъде, нямаше да е.

Без Теб нищо няма смисъл. С Теб всичко се обезсмисля.
Аз без Теб съм като сираче.

Ами не е баш така. Много хора така си мислят, че е но... са у заблудата.

Мисленето, анализирането, философския ум, прагматизма - тези се намират в лявата мозъчна половина на мозъка, която е активна предимно денем и с която "нормалния" човек си служи в ежедневието.
Казано е, че дори и най-умния човек ползва едва няколко процента от капацитета на своя мозък. Различни учени посочват различно число, но то така или иначе не надхвърля 30-те процента.
Дясната мозъчна хемисфера, според последните изследвания, се води интуитивна, където е алогичността, абстрактността. Това е въпросната ни пряка връзка с т.н. Акаша, или който както си му вика. Тук, в тази мозъчна хемисфера няма нужда от мислене и от измисляне. Тук всичко е измислено и е в постоянно разположение, но човека. Цялото познание е тук. За какво тогава би могло да се мисли!?! Някой го наричат Христовото съзнание и често е свързано със сърцето.
Често изобразяват шестата чакра, като "цвете" с две венчелистчета. На едното венчелистче е сложено Слънцето, като символ, а на другото е сложена Луната, като символ.


Ако си "лунатик" ще си предимно в ляво, т.е. ще боравиш най-вече с лявата си мозъчна хемисфера.

Често в Писанието се казва, че Христос при възнесението си е застанал отдясно на Отца, което, ако гледаме картинката е наше ляво, където е Слънцето - Светлината. Кой обаче стои отляво на Отца? Това със сигурност е Сатана, който в превод е противник, щото там е неведението и концепцията за "аз", към която често хората се придържат. Луната отразява Слънчевата Светлина и не Свети със собствена, точно така прави и Луцифер.

Казано е, че когато умът и умуването се отдръпнат, тогава сърцето засиява.

Между двете венчелистчета има център, който е "асансьора" към Пустотата, към липсата на мисли, към Покоя. Само ако човек е в покой, само тогава той е напълно релаксиран, а в тази релаксация няма кое да пречи на Благодатта да се излива, т.е. на Светия Дух да слезе и изпълни въпросния. Сатана се е смирил.
Какво четем в Писанието? Как са говорили и проповядвали апостолите - били ли са изпълнени преди това със Дух Святий, или са говорили от себе си?

Та когато онова философско мислене, което потоянно се опитва да избистри и да анализира нещата, когато то притихне, тогава се появява и интуицията, която разказва за всичко. Точно тя знае вярната практика и как човек да се центрира в центъра, за да може да стане праведник, т.е. нито да клони наляво, нито надясно, а енергийно да е вързан само с Горното, с Бога.
Едининствено срединния канал, който е наречен на изток "Сушумна нади", стига до Седмото Небе и попада в Седмия Ден, в "Онзи Ден", който се води за Божия Почивка. Това си е презареждане на Батериите едва ли не. Нов Живот.


Работата на аналитична мисъл е да разбере именно тази схема, че трябва да е слуга на интуиция.
Лявото и дясното са познати още с метафирите "овци" и "кози".
Та тази мисъл първоначално, аналитичната, трябва да се оттегли, където са "козите".
"его"-то е точно там, а то твърде често се опитва да Господарува и да управля живота.

Това дали го мога, или не, не е от такова значение, а и би било проява на аз-овщина някой да рече: "мога го, да".
Инак за другото. Когато човек постигне, той е непрекъснато съзнателно "вързан в мрежата". Светия Дух го води, така да се каже.
Виж как е записано в БхагавадГита: