skitnica

Разбирам ви.Това е някаква насока благодаря

Честно казано търсех някакъв по-конкретен отговор. Колкото до вярата..на моменти ме крепи но смятам, че се нуждая от нещо по-земно, като лечение. Благодаря за отговора.

Здравейте на всички тук.Честно казано мина доста време преди да осъзная, че имам реално някакъв проблем със себе си. Много съм разсеяна и не знам от къде точно да започна.На 25 години съм и съм жена.Когато бях на 10 години родителите ми се разведоха, което ми причини дълбока травма свързана с липсата на майка ми.Спомням си, че не можех да бъда пълноценна на училище и постоянно плачех дори когато се опитваха да ме изпитват.Също така до 7-8 годишна ходех на сън всяка нощ и виждах в тъмното фигури на хора и същества. До 13 години това отшумя.По това време обаче почина моята баба, която се грижеше за мен, понеже живеех само с баща си и нея.След смъртта ѝ станах много освободена в себе си и започнах да водя активен социален живот, но моят баща не беше съгласен и тогава започна един терор и една борба между нас, която действително продължава и до ден днешен поне за него. Бях много, много физически и психически активна.Постоянно се криех от баща ми и канех приятели в къщи.Той започна да ме заключва у нас когато го нямаше, но аз разбира се си изкарах ключ..И така.На 16 започнах да бягам от училище поради неразбирането на учителите и учениците към външия ми вид и разбиранията ми (Имах 6 пиърсинга които си направих сама и бях започнала да слушам по твърда музика).Времето си прекарвах в рисуване, седнала на един паметник, там се запознах с много приятни хора, които са ми приятели и до ден днешен.Имах едно сериозно бягство от вкъщи заради отсъствия и страха от последствията..Заминах с едно момче за Плодвид(аз съм от Бургас) и тогава беше и първият ми контакт с дрогата.Родителите ми ме пуснаха за национално издирване понеже ме нямаше 3 дни и телефона ми беше изключен.Аз бях решила, че всичко за мен е свършило..Мислех си тогава, че по-зле от това няма как да стане.Наистина бях трудно дете, но и родителите ми никак не ми помагаха.Историите ми са много в общи линии, но имах много скандали с баща си и след като съзнателно се промених.Той винаги е искал за мен най-доброто, поне според неговите разбирания, но ми го налагаше по начин по който и до сега не мога да го приема.Заради всичките тези бунтове и стресови ситуации, реших след като завърших училище да замина да живея във Варна.Там имах няколко добри познати и реших, че е по-добре от колкото без никакви познати.Във Варна изкарах 8 месеца, като работех разбира се в един магазин.Изведнъж обаче реших, че аз не мога повече да работя по този начин, живота ми се губеше в цялото ежедневие да бъда на работа по 12 часа и да спя по 8 да почивам един ден в седмицата и да получавам за всичко това 450 лв.Реших да си намеря нова работа, но напуснах преждевременно и не успях да задържа квартирата си.Тогава се появи в един БАР бившият ми съпруг по документи с когото се разведох през 2013 година.Смятам, че най-голямата ми грешка беше, че исках дете от него , което и получих и което е най-хубавото нещо в живота ми.Но поради финансови проблеми, а по-късно и проблеми с доверието ние се разделихме.Аз се върнах при баща си.Все така недодялана, все така "глупава" както той ме нарича, все така нереализирана и неудовлетворена и за пореден път реших да опитам отначало.През Юли 2013 баща ми съвсем откачи, понеже не съм била домакиня и ме изгони от единствения дом който имам - неговия, така аз се лутах 2 седмици метафорично.Без работа, на село при вуйчо ми който също ми заяви, че има личен живот и не мога да остана там, със малко дете на 3 години, без пари и без никаква подкрепа.Нямах друг избор освен да събера майка ми и баща ми на едно място и да ги накарам да си поделят една квартира в която да живеем с детенцето, а аз да си поемам сметките и всичко останало.Не можах да си намеря работа..Все пак се задържах 6 месеца в квартирата.В един форум за духовно развитие се запознах с настоящият ми приятел.Минаха 5 месеца след което се нанесох у тях в другия край на България, заедно с детенцето.Всичко беше добре, но нямаше как да останем да живеем там понеже неговите баба и дядо са там зимата.Сега съм се върнала отново при баща си, но вече с разликата, че най-малкото нещо ме докарва до нервни кризи - буквално се задушавам и започвам неутешимо да плача с глас и не мога да виждам добре, когато става това..Погледа ми се премрежваи светлината ме дразни, след това изпитвам ужасна нужда от сън и много ме боли главата.Получавам сърцебиене доста често, но нямам проблеми със сърцето.А депресията ми е от около 8 години ако добре си спомням и преди време се повтаряше на периоди от по месец-два за по няколко дни, с времето започнаха все по-чести периоди сега съм стигнала до там през ден да съм в много сериозна депресия.Както стоя и правя нещо примерно на компютъра, просто изведнъж губя смисъл във всичко, заставам или най-често си лягам и постоянно плача и мисля за самоубийство, страдам и от безсъние , както личи от времето на този пост.В гърдите си и стомаха постоянно имам топка, дишам неравномерно и това ми се случва все по-често, тревожи ме най-вече когато просто идва без причина.Опитвам от скоро с разни хипнози, както и запис на утвърждения, който слушам всяка вечер, но честно казано това вече ме натоварва, също така имам много опит и с медитацията...Но резултата е никакъв тези кризи продължават въпреки усилията ми. И аз писах тук..за да ми каже някой какво ми е точно, затова се впуснах и в тези подробности.И какво точно ми е нужно, какво да направя за да се почувствам щастлива и пълноценна перманентно.Наиситна се чувствам много зле, просто толкова тъга има в мен, че едва я понасям.. Благодаря за евентуален отгоговор!