азз

Много,много ви благодаря за бързия отговор и професионално мнение.Ще се опитам на първо време да го превъзмогна сама,ако не успея ще ви послушам и ще потърся помощ.Не мога да си обесня обаче какво отключва в един човек това черногледство и отчаяние.При мен се случи много внезапно без да имам конкретни причини.Ще се радвам ,да чуя мнението на всеки който се бори с вътрешното си аз и търси спасение сам.Дано Господ ни даде сила да се спасим от лошите си мисли и да заживеем отново щастливо,преди да се срещнем с тези трудности.

Много благодаря за бързия отговор.Оплакванията са ми от май тази година и първо бяха свързани със силно физическо изтощение и вариращо кръвно,свързано всичко това с прилошаване и виене на свят.Емоционално не се чувствам добре от август след като реших,че всичко в живота ми се обърква и ,че аз вече не съм същия човек.Това предполагам провокира и черните мисли и отчаяние.Последно време съм винаги тъжна и унила,сякаш загубила себе си,а реално нямам причина затова.Как да си помогна да стъпна отново здраво на земята?Моля ви,кажете някоя книга да прочета,дайте ми някакъв съвет.В началото на този ад съм и искам да го прекъсна навреме и да се справя сама.Моля ви посъветвайте ме,ще се радвам да чуя професионален съвет от вас.Благодаря ви!

Здравейте!Аз съм момиче на 31 години от Пловдив съм и в момента живея в Германия.Майка съм на 10 годишно момиченце и имам щастлив брак.От 4 години живея в страна,уж с много възможности,но стреса и трудностите тък са ежедневие.Макар да ни бе трудно до тук,аз и моето семейство успяхме да се справим и точно когато всичко започна да навлиза в желаната от нас посока,при мен всичко се преобърна на 180 градуса.Знам,че винаги може да е по-лошо ,но и този емоционален дисбаланс в който съм сега ме кара да се чувствам нещастна.Ще разкажа накратко моята история: Всичко започна през май месец.Аз работя в една фирма за бързо хранене на гарата и всяка сутрин ставам в три и стреса на работата ми е изключително голям.Нищо не ми тежеше след работа не бях уморена,грижех се за дома,за детето,изпълнявах си всички задължения без да ми е трудно,даже мислех,че сънят бе загуба на време и спях по 4-5 часа на денонощие.Исках да работя колкото може повече,пиех силни кафета за да съм бодра и се чувствах добре,до момента в който не започна да ми става лошо и да ми се вие свят на работа.Понеже клиентите са ни много,няма как да избягаш и да се скриеш когато не ти е добре и това те кара да се чувстваш страшно неудобно и едва ли не виновен,че ти е лошо.Първоначално не обърнах внимание на първите сигнали,които ми изпращаше тялото.Ставаше ми лошо в началото един път в седмицата,после два пъти и така нещата се влошиха и това запояна да се случва всеки ден.Черно пред очите,виене на свят,краката ми омекват,сърцибиене и страх от това какво се случва.Отидох на лекар-кръвното ми бе 60-80,на другия ден отидох за кръвни изследвания и бе 135-95,пулса ми бе висок.Но изследванията за щитовината жлеза,бъбриците,холестерол и т.н.т всичко бе ок.Казах си,вариращо кръвно от това ще е.Направиха ми 24 часово Екг,после и 24 часово измерване на кръвното,уж там всичко е пак ок.Но защо на мен не преставаше да ми е лошо?Започна да става всико още по зле,като изпитвах непрестанен страх-кога ще ми стане пак лошо,на работата бях като уплашен заек и нищо вече не бе същото.Дори когато бях със семейството си навън ме нападаше внезапно тази паник-атака,че ще ми стане лошо и страховете да не съм болна от нещо страшно се засилиха.Започнах да пия билкови хапчета за успокоение на д-р Тошков.Опитах се да говоря с приятели,с мъжа ми,с майка ми и да го преодолея,но нервите ми се изостриха,страхът ми се увеличаваше.Надеждата ми бе,че всичко идва все пак от кръвното което рязко пада и границите се доближават или пък се покачва рязко.Предстоеше и лятната ваканция,надявах се,че като се върна за малко в България ще се успокоя и,че почивката ще ми се отрази добре.Но уви след като се върнах,продължих да работя и нищо не се промени към по-добро.Напротив запоянах да мисля,че няма смисъл нищо и че се побърквам тотално.Идваше ми да скоча пред влака за да свърши този ад.Винаги до сега съм била силна и съм се справяла с всичко,а сега ,какво стана,какво се обърка...какъв пример давам на детето си.Отидох при личната лекарка,казах й ,че се побърквам и ,че всичко ескалира в друга посока и ,че вече въобще не съм добре с нервите.Поисках хапчета,а тя ми каза:-,,Какво искаш,да пиеш хапчета до края на живота си ли?Трябва да се справиш сама!,, Но как да се справя,като не знам как.Опитвам се да мисля позитивно,но всичко вече ми изглежда глупаво и черно,все едно живота ми е свършил,няма смисъл в нищо..От какво идват тези мисли,нямам представа.Мъжът ми казва,че имам всичко-семейство,детенце и,че трябва просто да се радвам на живота.Но на думи всичко е много лесно,а борбата със самия теб е най-жестока и трудна.Спрях всички билкови хапчета,казах си,че ще се боря заради детето,заради всички които ме обичат,започнах да чета книги,реших да сменя работата,но въпреки всичко в мен има неспокойство,тревога и страх.Когато прозореца е отворен си казвам-,,Сега ,ако скоча и всичко ще свърши,,Обзема ме веднага страх,защото ме е страх от смъртта,става ми лошо от тези черни мисли.След това си казвам,че това е глупаво,голям човек съм,опитвам се да мисля за друго и внезапно пак се сещам за тъпите мисли и се страхувам от самата мен.Как се промених толкова за тези месеци..?Проблема бе явно от изтощение и тялото ми се бе уморило,но след това ескалира в тази посока.Как да спра да мисля за подобни глупости?Не искам да скачам от проклетия прозорец искам да съм отново щастлива.Но последно време нищо не ме радва и това ме плаши..все едно днес е последния ми ден.Как да си помогна сама,не искам да взимам хапчета?Това състояние е толкова глупаво,черните мисли за самоунищожение и дупката в която съм паднала.Моля ви,помогнете ми със съвет,не искам да свърша в някоя лудница.Благодаря ви предварително за евентуалния отговор!