галче

Здравейте, Вероятно ще звучи много объркано, но наистина имам нужда от консултация. става въпрос за синът ми който е на 6г. Винаги е бил много добро, кротко, изпълнително и послушно дете. Проблемът започна когато тръгна на ясла, но не мога да го датирам с точност. Имаше един период в който мигаше много често с очите, в последствие това мигане отшумя, може би в рамките на месец, след известно време пак се появи, и пак отмина, притеснявах се да не стане тик. след време започна с подсвиркване, после с други прояви. опитвах се да разбера на какво се дължи и да го отучвам от тези вредни и неосъзнати навици, но в крайна сметка разбрах че той само ги заменя и не стигам до дъното на проблема. Реших че е време да подходя по -радикално и да поискам направление за специалист /от декември миналата година не е спирал с последния навик - само малко го намалява или усилва/. Педиатърката ми даде направление за психиатър с думите: Просто е по-чувствителен и с възрастта ще го преодолее - направлението ти го давам за да се успокоиш ти , че всичко е наред. И аз се успокоих ... докато не посетихме психиатърката. Изписа му антидепресант и ми обясни колко безотговорно е от моя страна до сега да не съм го завела и как детето се мъчи и не се чувства добре и че в други държави би било подсъдно да не му ДАВАМ предписаните лекарства, само защото аз се страхувам да му ги дам... Считам че би било подсъдно да измъчвам детето така, но и че е мое право да избера начина на лечението му. Ще го заведа на друг лекар и ще искам второ мнение. Въпросът ми е към какъв лекар трябва да се обърна: психиатър, психоаналитик, психотерапевт или психолог? /извинете за некомпетентността, но аз не правя разлика между тях/ Нормално ли е на шестгодишно дете да се изпише антидепресант, при положение, че поне с близките си общува нормално? Не е ли твърде субективна оценката на поведението му от някой който дори не се опита да го предразположи...както и моета естествено вероятно е субективна... Благодаря че ме изтърпяхте! Ще очаквам отговор. Успешен ден!