Bioban

Благодаря за отговора,господин Баев Много точно анализирахте проблема ми , Съгласна съм с всичко ,което казвате -наистина твърде много влизам в ролята си на майка и забравям всичко друго ,което съм. Говорих с мъжа си и той е съгласен да се опитаме да променим нещата ..Ще ви пиша какво се е случило . Бих искала да помоля ,ако тук има жени, минали през това, да споделят опита си .. Как не забравихте себе си след раждането на детето ? Изпитвахте ли чувство за вина ,когато обръщахте внимание на себе си за сметка на децата ? Благодаря ви предварително

Здравейте ! Радвам се,че има къде да споделя проблема си и да получа някои насоки за това как да се справя с него. Аз съм жена на 27 години. Преди 7 години срещнах мъжа си и връзката ни беше много страстна . През първата година всеки ден имахме сексуални контакти ,всичко беше чудесно. След това забременях ,родих първото ни детенце и всичко се промени. Сама отглеждах детето ни ( без помощ от баби) и съсредоточих цялото си внимание върху малкото бебе. Понеже аз съм отгледана от много критична и студена майка , исках да компенсирам с детето си . Целият свят се въртеше около детенцето ,а мъжът ми остана на втори план . Много често бях недоволна от него ,мислих,че не обръща достатъчно внимание на детето ,а истината е ,че аз му обръщах прекалено много внимание .. След време осъзнах това ,но сякаш беше много късно . Сексуалните ни контакти намаляха и мъжът ми започна да се оплаква от това . А на мен това натякване ( " от кога не сме правили секс " ) ми действаше отблъскващо -приемах го като задължение ..И така години наред сме правили секс само по негова инициатива , веднъж в седмицата или на 10 дни -на някои хора това може да не им се стори малко ,но за мъжа ми е абсолютен минимум ..Още повече че най-вероятно той се чувства нежелан ,щом винаги той започва сексуалния акт ..Отблъскващо ми действа и това ,че не си обръщаме достатъчно внимание на външния вид ,не е както преди ,макар че външно не сме се променили ..просто не се стараем да сме добре облечени ,в спретнат вид,а гледаме да ни е удобно . Може би звучи несериозно,но на мен това ми влияе.. Преди половин година се роди и второто ни детенце и нещата станаха съвсем зле . Нямам желание за секс ,вече никакво. Сега кърмя и ми става много неприятно, когато мъжът ми се опитва да докосне гърдите ми.Проблемът се задълбочава. Когато започваме да правим секс ,знам какво ще се случи и това също ми действа отблъскващо-явно не сме толкова креативни ,за да измислим нещо ново . Аз също мисля ,че не съм напълно освободена в секса ,по-скоро съм консервативна ,откакто се родиха децата . Непрекъснато поставям граници на мъжа си ,не харесвам много от нещата ,които преди съм харесвала. Ходила съм на гинеколог и съм си пускала изследвания на хормони -всичко ми е наред. Затова мисля ,че проблемът е в главата ми. Интересното е ,че като започнем да правим секс в един момент започвам да се чувствам добре и накрая имам и оргазъм . Също нещо,което ми прави впечатление е ,че ако се самозадоволявам си представям как мъжът ми прави секс с момиче на около 20 години ,което му се възхищава.. Какво пък значи това ? Иначе много харесвам мъжа си външно и като човек . Като изключим този проблем се разбираме много добре - смеем се,забавляваме се,гледаме си дечицата и им се радваме,нямаме други сериозни проблеми.Но знам ,че мъжът ми е неудовлетворен ,което понякога го прави и нервен ,често ми мрънка и че нищо не предприемам ,за да реша проблема.. С удоволствие бих започнала психотерапия ,ако се налага ,но в нашия град няма такъв специалист. Ще се радвам ,ако споделите вашето мнение