Killferrel

Благодаря за отговора! Като цяло от както започнах да тренирам редовно имам видим прогрес. Поне сърцето ми дойде в нормите на сърцебиенето. Но в момента в който се концентрирам в дишането и то секва и започвам да не мога да дишам. Главно в книгата "Обсебен мозък" четох за стъпките какво трябва да правя и когато си кажа на ум че това е биохимично нарушение и не е нормално и трябва да се успокоя то спира но след известно време пак се връща. Кофти е нали че в тия моменти не мога да скачам и да рипам из градския транспорт .. Биха ме помислили за луд. Все още не мога напълно да се проследя. Та за това ще дам пример: - при самата представа че ще пътувам ме сяга в сплита и усещам как леко се нарушава дишането и ако тази идея продлължи след около минута е налице стягането в диафрагмата - при някакво притеснение от нещо си (обикновено поемане на отговорност за нщо) то аз се шашкам и пак е налице стягане но без особен задух Най отличителното е когато обаче "извикам" някаква представа за самото дишане и емоцията при стягането в гърдите. Защото не всеки път имам един и същ симптом. Когато ме стяга в гърдите, сякаш всичко е на игли и изцяло ми обхваща целите гърди обикновено съм с представата за смърт/ умиране. Малко е сложно. Както казах по горе не съм проследлил цялата реакция до край. - и още едно, което вече не знам като какво да го тълкувам: когато се облегна на стол/стена обикновено започва да ме стяга веднага, но стягането е в различни области на гърдите и няма задух; когато пътувам в градския пък започва това особено стягане/жужене в гърдите и адски накъсано дишане стигащо до задух; Какво мислите на базата на това? Благодаря! между другото аз ги имам още почти от самото начало тези симптоми но сега се задълбочиха повече а и един човек ми рече, че не дишам правилно и от там тази "мания за контрол над дишането" многократно като че ли се увеличи. ИСкам да кажа че аз се грижа да съм спокоен и искам това да бъде така и да приемам всичко нормално и го правя на съзнателно ниво но не знам реално какво се случва с подсъзнанието...

Живо здраво на всички и най-вече на специалистите д-р Първанов, О.Баев и Диляна Колева! На кратко: преди година се появи паническото разтройство в живота ми. Що годе чрез книги като "Обсебен мозък" и др.подобни, визуални медитации, Йога и др. успях да овладея симптомите и натрапливите мисли. Все още си имам страх от смъртта, като преди дни ме докопа яко а си мислех, че вече не ще се появи. Е, появи се и знаете ли какво ... не умрях! Жив и здрав съм. А ми се случи докато си пътувах в градския транспорт из София и се мъчех да... вдишам и издишам! Да за това искам да поговря. За дишането и вегетативната дистония. Като цяло съм притеснителен човек. И когато се притесня ме стяга в слънчевия сплит. От там се панирам и се концентрирам в дишането си. И например най-често когато съм из градския транспорт усещам как ми се стяга диафрагмата и от там започвам да не мога да дишам. Разсея ли се (примерно разговор с приятел или като се разхождам) това нещо спира. Е понякога го има и докато се разхождам но това е защото фиксирам вниманието си в дишането си. Установих, че като фиксирам вниманието в дишането и край....................................... стягат ме гърдите и това ме побърква. А пък това стягане установих че е абсолютно на психическо ниво. Някак си сам "го извиквам" и не знам каква е причината да се появи. А ме обхващат целите гърди и лявата и дясната и стига почти до гушата и сякаш съм на "иглички" и най-страннното е че в този момент съм много спокоен. Също така в тези моменти ми пада и кървното налягане. Вместо да се панирам и кръвното да ми скача, то ми изстиват крайниците (и сега по тая зима много страдам от това) и започва да ме боли адски много главата и кървното рязко ми пада, и ставам още по спокоен та чак сърцето не си чувам.............. Та, ще помоля за съвет какво бих могъл да направя тук? Опитах с някакви думи като: "отпускам се", "почивам си", "обгръща ме спокойствие". В началото работеха но повечето пъти просто не става. Благодаря за вниманието и към всички които имат подобни симптоми да знает че от това не се умира! Поне аз не съм умрял до сега. Само ако имате натрапливи мисли и не сте се справили с тях то тва може да ви довърши психически.