Jump to content
Порталът към съзнателен живот

manayes

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

manayes's Achievements

  1. Здравейте, обръщам се към Вас с надежда за съвет и помощ. Преди няколко месеца направих един неприятен задух, беше точно преди лягане. Следващите дни не се чувствах добре, през деня пак се появяваше този задух. Тръгнх по лекари - ендокринолог, пулмолог, кардиолог. Ендокринологът ми постави диагноза Вегетативна дистония, вторият пулмолог (тъй като първия ми постави диагноза астма без да ме прегледа и реших да направя втори преглед при друг), ми каза, че е дистрес синдорм, прави ми изследване на дишането, нямаше нищо. Периодически продължих да си получавам такива мигове на задух, кмежду които се чувствах дискомфортно дни наред. Направих консултация с психиатър, по съвет на пулмолога, той ми постави диагноза паническо разстройство и ми изписа велаксин. Естествено самият факт и самата диагноза ме стреснаха, отказах да закупя лекарството, исках и все още искам да се справя сама. Моя близка ме посъветва да започна да пия деанксит, тъй като е сравнително безобиден. Първоначално ме успиваше, но тъй като бях с проблеми със съня преди това, това ме зарадва сравнинтелно, тъй като успях да си възстановя съня. До тук добре, близо 3 седмици нямах паническа атака, но през това време чувствам едно почти постоянно напрежение, сякаш нещо не е наред с мен, започнах да се заглеждам в ноктите, косата и окосмените части на тялото си. Започнах да си внушавам, че ноктите, косата и окосмението расте прекалено бавно и оредява. Сами се досещате в какъв сериал се вкарах. Общо взето се получава като един омагьосан кръг, от който не мога да изляза. В момента не съм и на работа, което допълнително ме изнервя и притеснява. Сякаш е едно непрекъсната тревожност за щяло и нещяло. И това вече почти 4 месеца. Притеснявам се, че отсвен това разстройство съм развила паралелно с него и още нещо, сякаш не мога да се отпусна, да се забавлявам, да бъда себе си. Хубавото е в цялата ситуация, че близките ми хора ме подкрепят, макар да им е доста трудно, срещам сред част от тях разбиране. Но наистина това си е истинско мъчение, предивид продължителността и неприятните симптоми, които ту се появяват, ту изчезват. Много ще бъда благодарна, ако можете да ми дадете някакъв конкретен съвет. Благодаря предварително.
×
×
  • Добави...