рая123

Много ви благодаря за отговорите.Опитах да прочета ,книгата ,но за момента не мога.Главата ми е пълна с мисли,едни и същи ужасни не мога да се средоточа.Започна да ми се появява и физически дисконфорт ,каогато се появят са толкова реални,с реални доводи,че се разтрепервам,ушите ми заглъхват и главата започва да ми кънти сякаш,пламва.Тези неща ,ми причиняват болка,не истинка,не знам как да го обясня ,чувство ,че ми е лошо.Трепера и сякаш не си чуствам ръцете ,чуствам ги отпуснати безсилни.Мислите ми се изместиха изцяло,към периода в ,който съм пиела и все е възможно,нещо да не помня.Нищо,че се обеждавам,че колкото и да си пиян не можеш например да убиеш,някой да го скриеш и да ти се размине и да не помниш секунда дори,пак изживявам ад.Това е пример само за мислите ,който ме връхлитат.Другите оспявах да ги овладея и те не оспяват да се промъкнат,например заключих ли ,ами проверих 2 и да не съм няма да се върна 3път.И тя изчезва.Но тези страшните сякаш немога,не мога и да прилагам 4 стъпки от книгата,страх ме че мислите може и да са истинки ,как ще ги гоня.Страх ме е ,че може да са истина ,а аз да си живея спокойно.Не виждам изход,никакъв.Не се чуствам нормална,знам ,че това в главата ми е нередно и полудявам.На моменти,ми е толкова трудно,че имам чувството.че ако не съм бременна бих си сложила край на живота.Толко много вина изживях през тези няколко месеца.Сутрин ставам с огромна вина,всяка седмица за различно нещо.Колкото и ненормално да звучи гоня мислите ,като си казвам,не ме интересува,какво съм направила,когато родя ,ще сложа карй на всичко,ще се самоубия,и ще изкупя вината си.И те минават,но само за малко,докато не се замисля,ами ако не съм направила нищо,и накажа детето си без майка,за няма нищо.И така до безкрай.Страхувам този стрес ,как влияе на бебето,но немога да го спра не е по силите ми.Не виждам изход.Излизам почти непрекъснато,но вече и на вън пак,не мога да се отърся от този ад,напротив все по често ми задават въпроса какво ми е.Защото се отнасям в мисли,не чувам и не виждам.Дори и тв.ми се отразява зле ,вместо да ме разсейва все има нещо лошо което дават и се превръща в новия ми кошмар,и аз така може да съм направила...............................Казаха ми,че онлайн консултацията няма да помогне.Опитах с реална ,но не се получава.Отговорете ми това живот ли е.

От Правец съм.Имам и още един въпрос.Когато започна да посещавам психятър,и приложим някаква терапия,ще започна ли ясно да разграничавам ,кое е истина и кое лъжа.Защото ,както ви обясних ,преди много ясно отичитах кой страх и тревога са реални,и кой плод на моята несигурност.Но сега са станали толкова реални,че трудно ги разграничавам истина и лъжа.Терапията помага ли да ти се изяснят тези неясноти,или е на базата на подтискане на лошите мисли,като цяло.

Здравейте пиша ви с молба за помощ,но честно казано нямам голяма надежда.Съвсем на скоро разбрах ,че страдам от ОКР(надявам се да е това,а не да полудявам найстина).Още от малка си волбразявам,че съм направила разни неща и се измъчвам,въпреки,че знам че мислите ми не са истина.До скоро,докато ходех на работа ,непрекъснато проверявах дали съм заключила ,дали всичко съм свършила в офиса и то по 100пъти.Абе луда работа.Случи се така ,че преди няколко месеца забременях,и си останах в къщи.От тогава проблемите и притесненията в работата ми се струват песен.Защото тези мисли,първо не бяха толкова страшни,и лесно ги избутвах ,като си казвах е няма да се върна за трети път да проверя еди какво си.Но откакто съм си в къщи живея в ад.Мислите ми станаха толкова страшни и мъчителни,че не мога да ги преборя с приемане.Всяка сутрин се събуждам с чуство за вина все за нещо.Явно съм в толкова напреднал стадии ,че вече почти не знам,какво съм и не съм направила,толкова реални ми се струват тези ужасни мисли.Например скоро гледах ,предаване за майка убила бебето си,и започнаха да ми минават мисли ,че може и аз да съм постъпила така в миналото си,и да не помня,или да съм родила дете и да съм го оставила ,и пак да не помня,ей такива мисли дето ме разкъсват убиват.Знам ,че са неоснователни,но непрекъснато ме нападат,избутвам ги и идват нови и нови,и то все такива,че съм направила ужасни неща в миналото си.Мислите си играят най вече с миналото ми ,дори с детството,защото спомените ми не са толкова ясни.Ще вмъкна и ,че съм алкохоличка.Преди да се оженя явно за да се справя с такива мисли и неувереноста в себе си се пропих.Стигнах до момента ,че пиех непрекъснато живеех само за да пия.Така няколко години докато не загубих ,квартирата и работата си и не се наложи да се стегна.На този етап този проблем е не ефективен,не пия от около 2г.нито грам.Но когато ме нападнат лоши мисли все си мисля,че примерно може да съм направила аборт,преди години,и да не помня ,щото съм пиела.И започвам да си доказвам,че това е невъзможно,но избутвам тази мисъл и идва друга още по ужасна.Каквото и лошо да видя по телевизията или да чуя и все се чуствам виновна,че аз така съм направила сигорно преди.Пиша това и плача,защото не издържам,вече,бременна съм и не мога да пия никакви лекарства.Нямам възможност да посещавам психятър,от малък град съм и просто няма как.Можете ли да ми препоръчате онлайн такъв,който да е добър и да ми помогне.Понякога се чуствам добре и знам,че страховете ми са абсурдни и нереални,но вече ми се случва все по рядко.Мисля си ,че просто вече полудявам,хич не съм нормална,не е нормално да не знаеш кое истина и кое измислица.Вече си мисля,че ако знаех по рано,за състоянието си и ,че така ще се влоши,не бих забременяала,нищо,че бебто е толкова искано.Став ми все по трудно да се крия от семейството ми,все съм тъжана замислена,не ме радва нищо.Обсебена съм от мисъта ,че аз съм лош човек,не трябва да съм щастлива.Когато ме нападне лоша мисъл ,се успокоявам само ,като започна да прехвърлям спомени и факти и да си доказвам ,че това няма как да е станало.Напоследък това,не само,че не действа защото се изморих да си доказвам разни работи ,като дедектив,но и започнах да се хващам,че примерно мъжат ми или приятелка ми говори нещо,но аз не го чувам,защото съм заета да си доказвам,че не съм блъснала никой примерно докато съм стигнала до кафето,и изведнъж се усещам,че аз не слушам и това им прави впечатление,Има ли спасение за мен или полудявам бавно и сигурно.