Здравейте.
Кратката предистория на сегашното положение е: периоди на булимия в последните 9-10 години,неувереност,побои в детството.Реално съм сравнително здрав човек,активен спортист,добро образование.От два месеца съм без работа,което се случва за пръв път откакто съм започнала да работя още в младежките години.Трябва да завърша магистратура,но по цял ден нищо не върша.Кандидатствам за различни длъжности,но често не отивам на интервю,ако отново съм изпаднала в 'дупка'. И преди съм имала депресивни състояния.Но напоследък се появяват натрапчиви мисли за самоубийство.Вярвам,че няма да го направя,няма да отнема живота си.Но ежедневните мисли,че не искам да живея,че искам да изчезна,да умра,ме плашат. Представям си понякога как се самоубивам,и веднага,щом се усетя,правя всичко,за да премахна тази картина от главата си.От една страна вътрешно крещя на себе си,как изобщо си позволявам да мисля подобни неща,от друга страна се плаша.Нямам желание за нищо,а цели,идеи и мечти винаги съм имала по много.Нямам увереност,че мога да ги осъществя.
Страх ме е от състоянието,в което се намирам в момента.Вероятно просто трябва да изляза и да продължа да живея по стандартният начин-работа,проекти,приятели.Но звучи по-лесно,отколкото се явява за мен.
Благодаря Ви за отделеното време и внимание.
