Здравейте! Чета ви почти постоянно и накрая реших да споделя своето състояние. Попаднах на такава тема, но не ми е позволено да пиша там.
Ще се опитам на кратко да обясня за какво става дума. От почти 10 години се появиха първите притеснения относно това какво се случва с мен. Бях на 15 години в училище, когато един ден започна паническа атака от това, че ми се налага в час да отида до тоалетна по голяма нужда. Когато си стоях вкъщи всичко беше наред, но трябваше ли да отида на училище и се започваше притеснението, ходех до тоалетна няколко пъти преди да изляза, но притеснението и позивите до тоалетна през деня извън вкъщи си оставаха. Отидох на гастроентеролог, каза ми че имам нервен стомах или по ново му Синдром на раздразненото дебело черво. Изписа ензими, пробиотици, диета, но нищо не се променяше. Отидох на психиатър, естествено ми изписа антидепресант. Пих го 6 месеца, имаше лека промяна, бях се поуспокоила за малък период, но след това всичко си беше по старо му. И така си живея до преди 2-3 години, когато се появи нов страх и паниките се засилиха, защото страха изглежда още по-голям. Първо се започна в градския транспорт, изведнъж получих паник атака със замайване, сърцебиене, чувство на дереализация и чувството, че много ми се ходи по малка нужда. А до преди това, никога не бях имала притеснения за ходенето по малка нужда, не го бях мислила изобщо. И така до ден днешен, когато трябва да изляза от вкъщи се отива до тоалетна няколко пъти, за да съм сигурна, че пикочния ми мехур и стомаха ми са напълно празни. Когато съм навън се прави предварителен план откъде ще мина, за да съм сигурна, че по пътя има тоалетна. От 1 година не съм се качвала в градския транспорт. Избягвам да ходя на места, където знам, че няма тоалетна, иначе паник атаката веднага се появява с позива за малка нужда и ужаса, че мога да се изложа. Преди 1-2 години се появиха и агресивни натрапчиви мисли към близките ми.
Ходих два пъти на психотерапевт, но изобщо не ми помогнаха. Единия ми се караше, другия ме моташе 6 месеца, а резултати никакви. Вече не знам какво не съм опитвала.. билки, хранителни добавки, акупунктура, цветолечението на д-р Бах, но страхът си остава. Това пречи на абсолютно всичко и не се живее така в постоянно дебнене на тоалетни из града и страха да не се изложиш. Като човек се определям като свръхемоционална, чувствителна, обидчива, перфекционист, интроверт. Моля за съвет какво да предприема? Дали ще има успех една регресивна хипноза в този случай? И въпросът ми е към специалистите имали ли сте в практиката такъв случай? (питам, защото единият психотерапевт ми каза, че аз съм била единствената и такива случай нямало досега).
Благодаря предварително!