Ава

Благодаря много за мненията ви! Колкото на въпроса на др. Първанов - намирам, че жената е от онзи тип жени, които обичат драмата, трудното, неопитоменото, всячески иска да го победи, да превърне звяра в болонка - не знам дали тези й желания са породени от много вътрешна несигурност или точно обратното - от прекалена самонадеяност, че тя може и трябва да има всичко. Някак си хем я измъчва това положение, хем му се наслаждава. И тръпне един ден да й падне в краката. Не претендирам за особена компетентност в анализата. И мнението ми за жената не успява да ми даде отговор за него. Ще ми е интересно и полезно да чуя вашето, др. Първанов. Желая прекрасни празници на всички ви!

Здравейте, интересно ми е да разбера дали е особеност на характера или е някакъв вид психично разстройство, състоянието, изявяващо се в непрекъсната и бърза смяна на чувствата и настроенията. Става въпрос за млад мъж, изключително умен и с много качества, но шокиращ ме с огромни спадове и пикове в чувствата си. Способен е да поддържа дълги интимни взаимоотношения, но всеки ден е с различно настроение към жената - в понеделник я иска пламенно, във вторник се колебае, в сряда взима решение, че по-правилно е да не са заедно, но в четвъртък чувствата му отново са в своя пик. С тази регулярност връзката продължава много дълго, с години. Може да звучи смешно и детинско, но за мен е най-вече озадачаващо. Откровен е с мен и на въпроса ми защо е такъв, той просто отговаря, че не е стабилен / психически ли и как не знам/ - та и отговорът му не мога да разтълкувам правилно. Тези настроения, вътрешни борби, дилеми и несигурност, му пречат - виждам го. Как е възможно един ден да обичаш някого, на другия ден - не.. и така 100 години? На какво се дължи?

Благодаря ви много, Орлине! Проблемът е, че наистина няма ясна нормативна база за регистрацията на кабинет по психологчно консултиране, или поне ние ударихме на камък с информацията. Досега никой не можа да даде смислен отговор какво аджеба, стъпка по стъпка, трябва да се направи, за да се отвори такъв кабинет. Още повече че информацията,относно коя квалификация е достатъчна, за да се работи като психолог-консултант, също е доста хаотична. Например познатата ми има завършена магистратура по семейно консултиране в НБУ - достатъчна ли е тази диплома, за да работи тя като семеен консултант? Обръщам се за информация именно към този форум, защото тук взимат участие много практикуващи психолози/психотерапевти. Вероятно вече сте минали по пътя, за който питам - тоест как, какво се изисква и е нужно, за да бъде всичко, съобразено с буквата на закона. Ще съм благодарна на всякаква информация! Поздрави.

Здравейте, бих била благодарна да ме насочите кои нормативни актове уреждат изискванията за регистрация на кабинет за психологично консултиране, както и нормативните актове за изискванията, свързани с квалификацията на лицето, което ще бъде практикуващ психолог на частна практика. Случаят се отнася за моя близка, чиято бакалавърска степен не е психология, но след това има две магистратури в различни направления на психологията. Достатъчна ли е тази квалификация, според българското законодателство, за да се отвори кабинет и да практикува? Какъв е режимът за регистрация, с прости думи, как се отваря кабинет за консултиране? Извинявам се за лаишките въпроси. Поздрави!

Благодаря Ви, др. Първанов! Бих посещавала специалист и в София, разбира се, за душевния си комфорт човек не бива да пести време и усилие. Но моля ви да ми препоръчате конкретен специалист, който би могъл да ми помогне в моя случай! Ще съм ви наистина безкрайно благодарна!

Привет отново! Шест месеца по-късно моята агония продължава - болката е още по-силна, чувствата ми към този мъж са още по-силни, по-силно е и разочарованието ми от самата мен, че все още стоя фиксирана в това ужасно положение и не мога да се откъсна. Отново сме разделени - вече от 10 дни - като този път той явно наистина е решил да прекъсне връзката, защото ме игнорира изцяло. Много ме боли, но осъзнавам, че всъщност това е най-доброто; че всъщност това е услуга и за двама ни - може би безконтакността ще ни помогне да се откъснем един от друг. Досега винаги след като решим, че се разделяме, оставахме "приятели". Приятелството беше проформата - която ни гарантираше, че след седмица пак ще бъдем любовници. Явно не можем да сме приятели, явно не можем да сме над нещата. Вероятно пълната дистанция е по-добрият вариант. Душата ми се разкъсва - да, знам, че звучи мелодраматично. Но така го усещам - болка в гърдите при всяко вдишване без него, и при всяка мисъл, че вече няма да го имам. От 10 дни започнах прием на антидепресант - към момента не мисля, че има ефект. Далеч съм от мисълта, че хапчето е правилната техника за справяне. Но тъгата ми е твърда голяма, не изпитвам радост от нищо, чувствам се все едно вегетирам, а не живея. Това няма как да остане незабелязано от съпруга ми и близките ми. Съответно се надявам антидепресантът да повдигне малко духа ми. Та така - моят ад - избран, осъзнат и все така пържещ душата ми - продължава. Баста! Времето минава, а аз се въртя в кръг. Тревожа се, че биологичният ми часовник тиктака - трябва и искам да имам дете. Искам обаче да го посрещна със здрава душа, със здрава психика, за да му се отдам и да бъда прекрасната майка, която винаги съм мечтала да бъда. Искам да бъда прекрасната съпруга, която съм мечтала да бъда, и която мъжът ми заслужава да има. И най-вече искам да бъда щастлива. Спокойна. Нормална. Искам си другото себе си. Моля ви за помощ! Дайте ми техниката за справяне! Знам колко глупаво звучи. Но се чувствам безсилна. И сърдечно ви моля за препоръка за специалист от Пловдив, който би могъл да ми помогне ! Хубав и усмихнат ден!

Здравейте, благодаря много за предложената техника, ще осмисля добре написаното от вас и ще опитам да я приложа, не знам дали ще се справя, ще пробвам и ще ви дам обратна връзка. Благодаря ви! Поздрави!

Благодаря ви много за обърнатото внимание, др. Първанов! Ще се радвам на всякакви насоки и върху всички ще помисля добре. Макар че най-трудна е борбата между разума и сърцето, не разбирам как е възможно принципно рационален човек като мен да се превърне в такова безволево обсебено същество, на което уж на практика всичко му е ясно, а де факто не мога да се измъкна от тази унищожителна емоция. Ще се радвам и друг да се включи, а в краен случай наистина ще помоля и за препоръки за терапевт, с който бих могла да поработя по случая си. Хубав ден на всички!

Здравейте! Ще се опитам да формулирам проблема си възможно най-кратко. От 3 години поддържам извънбрачна връзка, която буквално съсипва мен и живота ми, а в същото време съм се вкопчила в тази връзка с цялото си същество, Его, Душа, Съзнание, Подсъзнание - с всяка една фибра. Този човек е способен с една дума или действие да ме направи както най-щастливата жена, така и да ме изравни със земята. Да кажа, че е като наркотик за мен е твърде слабо (макар че всъщност не съм употребявала никога). Цялата ми мисловна дейност е фокусирана изцяло върху него, отношенията с него и силната болка, която изпитвам. Съвсем естествено, това оказва влияние във всички други аспекти в живота ми, прави ме неконцентрирана, нервна, отвеяна и т.н. А дори и да слагам маска и физически да присъствам някъде, то мислите ми са обременени единствено с него. В тази връзка се намирам в подчинена позиция - за разлика от основната ми роля в "истинския" ми живот. Има елементи, както на физическо, така и на ментално подчинение. Връзката е безсперспективна - мъжът няма намерения да бъде с мен в бъдеще, в момента дори сме разделени ( за стотен път). Абсолютно наясно съм, че това е една нездравословна връзка, и ако до конкретен момент го наричах невъзможна и болезнена любов, то на този етап го наричам лудост, зависимост, обсесия, ад за душата и живота ми. Абсолютно наясно съм, че трябва да го изтласкам от мислите си, да променя навиците си - а именно да проверявам профила му в социалните мрежи по десет пъти на ден, да посещавам местата, които и той посещава и тн. Знам, че трябва. Но до момента не съм намерила волята да го направя и не знам ще я намеря ли изобщо. Още повече, че макар доминантен и нараняващ, до този момент той също даваше достатъчно в тази връзка, за да я има. (което засилва моето желание към него) Загубила съм всякакъв интерес към останалите аспекти на живота си - не че не живея, напротив, имам добър социален живот, но той е просто проформа - защото така трябва - в себе си усещам всичко като непълноценно. Депресивна съм, на моменти отчаяна, гневна и на него и на себе си, че не мога да се взема в ръце и да приключа с това унижение. А толкова искам да съм щастлива и да умея да се радвам и наслаждавам на всичко прекрасно, което имам в живота си. Защо не мога?? Посещавам редовно психиатър от дълго време, имаме добра терапевтична връзка, антидепресанти на този етап не взимам, изговорили сме с него всичко..Но някак не успявам да се откъсна от тези отношения, напротив, затъвам повече, и болката става все по-силна. Моля за съвет - какво да правя, знам, че едва ли има вълшебни думи и рецепта, но не знам какво да правя. Обръщам се специално към др. Тодор Първанов - като отправям адмирации и към всички други терапевти, които отговарят тук - искам да ви помоля не само за евентуален он лайн съвет, а и да попитам работите ли с пациенти на този етап (тъй като получих информация, че е възможно в момента да не практикувате), в кой град приемате пациенти и бихте ли поели моя случай - с най-прости думички, можете ли да изкорените от мен това хахо, в което се превърнах и да стана нормалната (или почти ) жена, която бях. Искам да имам деца, да се отдам на прекрасния си съпруг, на работата си, на приятелите си. Искам да изтръгна лудата зависимост по този мъж. Извинявам се, че не спазих обещанието си да формулирам кратко проблема! Благодаря, ако сте имали търпението да го прочетете! Желая ви мир и любов!