Здравейте, аз съм на 18 и преди 2 години след грип и прекаран астматичен пристъп , влязох в болница ..излекуваха ме, можеше да се прибирам...прибирайки се почувствах ,че не можех да дишам- айде пак в спешното,където ми казват, че спазъм на белите дробове НЯМА и ме пратиха в нас... това се повтори 7 пъти за 1 седмица и накрая ме пратиха в психятрията с диагноза паническо разстройство (на 16). Прекарах 1 месец там на стимулотон и ривотрил и ме изписаха.
Срещах се с психолог, пих си хапчетата и малко по малко се оправях..беше ми много трудно(както на всеки с тази диагноза) и след няколко месеца ми казаха, че мога да намаля хапчетата малко по малко и до 1 година ги спрях!
По време на паническите атаки имах описаните във всеки сайт симптоми,но освен това и се задавях често докато ям ...страх ме беше да съм сама в стая...да изляза навън.. най-много ме беше страх да пътувам.
Е, след като се оправих можех да правя всичко, понякога имаше безпокойство но отминаваше- паник атаки нямаше! Даже поработих..пътувах сама по 3 часа на ден за работа дори забравих.
Завърших 12ти клас и влязох в университет..мина първата сесия..не можех да спя,бях много тревожна, много натоварена ..май и това ми навреди...
Сега 1 месец след изпитите (преди 4 дена)в автобуса получих паник атака, но си помислих че е астматичен пристъп и предозирах с инхалатора- сърцето започна да бие силно и започнах да треперя много. Хората викнаха бърза помощ. Много бях уплашена,лекарите дойдоха, спазъм НЯМАШЕ, биха ми успокоително и ме пратиха да се прибирам.
Да..но след това паник атаките се появиха отново, същите симптоми, същата сила, не можех да спя сама- отидох на психятър (същия който ме лекуваше преди) каза че съм се уплашила и че няма смисъл пак да ми изписва тежки лекарства и ме прати при личния, който ми изписа атаракс и ми каза да пия мента, глог и валериан.
Ето и същинската част :
Знам вече от опит, че само с лекарства НЯМА да стане и реших сама да се опитам да си помогна- няма смисъл да се свия в ъгъла и да чакам да умра (както бях преди 2 години).
Съставих си нещо като план с елементарни цели:
1.Да спя сама без да разчитам, че има човек до мен, който ще реагира ако стане нещо, защото нищо няма да стане - аз съм здраво момиче!
2. Да изляза да разходя кучето, да напазарувам..
и т,н.
Другото, което мисля че започва да действа е това- чета статии за страховата невроза, чета ги толкова често и ще продължавам докато не ми се набие в главата че първо - не съм сама и второ- няма да се случи нищо лошо!! (и докато не ми омръзне до такава степен, че вече да не е на дневен ред дали ще получа атака или не)
Винаги имам чувството, че ще умра и никога не се случва а има и хора които 15 години живеят така!
Скоро прочетох на няколко места като съвет да изчакам търпеливо атаката да отмине..трудно , но съм си наумила и това да стане.
Никога не съм писала по форум за проблема си - това също е в списъка ми.
Искам и аз да помогна на хора с този проблем и да си взема идеи от тях, за да се справя отново!
Осъзнавам механизма на паническата атака..изчетох много публикации на специалисти...и пак..трябва ми време а и най-много ме е страх да не остана така за винаги . Колкото и положително да мисля понякога и такива мисли ми минават , но ги гоня с метлата
За край искам да цитирам (преведени) няколко изречения от някакъв английски сайт който прегледах вчера и в момент на паник атака или напрежение си ги чета:
По време на ПА тялото ти се държи така все едно лъв ще скочи върху теб и да те изяде. - нормална реакция, но не когато трябва
Тялото на човек страдащ от ПР е като кола, чиято аларма се включва от вятъра.
Споделете (особено ако и специалист чете темата ми) дали съм на прав път според вас?
Какво бихте добавили?
Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря за вниманието! И успех на всички!
