diamond

Благодаря ви за разбирането най-искрено! ПИша на л.с. за психотерапевт от Пловдив!
 
Успехи!

Питате от позицията на видимо непознаване нито на себе си, нито на взаимовръзките между психика, тяло, поведение и бит, нито на собствената отговорност за живота ви. Питате, сякаш паниката ви е някакъв натрапник, нещо външно, което по истински необясними за всякакъв здрав разум причини, сте решила да убивате с хапчета. Питате, сякаш идвате от Марс, за пръв път стъпвате на земята и си нямате идея къде сте, какво правите тук, как работи тялото, ума и поведението ви... Сякаш сте нещастна жертва на гадното нещо, полага ви се само хубавичко и мекичко, само удоволствие, сякаш всяко неудоволствие трябва да бъде махнато и да си играете с кофичката и лопатката на пясъка. Да, звучите като дете. Но не говоря за детската любознателност, духовност и приказност, а за ... инфантилност. Пиша ви това с наистина силна добронамереност, с добро сърце и силна съпричастност със същността ви, с онази мъдрост, която именно ви праща по един много фин и лек начин паниките ви, именно за да ви побутне към развитие на съзнанието ви, себепознание, една по-цялостна визия за света и живота ви. Никой никога не е казал, че животът трябва да бъде непременно лек и изпълнен само с релакс и спокойствие. Напротив, колкото повече вкопчване в удоволствието и бягство от нормалните житейски страдания, толкова повече иначе разумните и градивни страдания се превръщат в мъчение - защото липсва осъзнатост. След 15 години живеене в инфантилно бягане от сянката си, можете ли да се припознаете в нещо от току що казаното или предпочитате да си го преживявате, без никаква само-съзнателност?! 
 
Паниката идва, за да разтърси, за да покаже посока за себеразвитие, за да стопи неадаптивни характерови маски и запълни дефицити. Никакви хапчета не могат да накарат човека да разшири съзнанието си, да стане по-цялостен, смел, смирено благодарен и свързан с ритъма на Живота... Питате ме в л.с. дали да продължите да бягате от решението на житейския си казус, което така или иначе правите от години, чрез потискането му с химия, или да се насочите към психотерапия?!
Вие как мислите?
 
Една статия по темата: Паническото разстройство - проклятие или благословия 

Здравейте и от мен! Жена съм на 27г. За първи път ми се случи  паник атака преди около 40 и няколко дни.. Хващайки такси, имах чувството, че спирам да дишам. Накарах шофьорът да спре. Отидох до спешния център на Бърза помощ, който за щастие беше в близост. Изтръпнаха ми крайниците. Получих ефекта на "акушерската ръка" (така разбрах, че някои наричат явлението). Биха ми диазепам. Измериха ми кръвното, направиха ми ЕКГ, оказа се,че няма проблем.
Проблемът е свързан с нервите...Преживях някои неприятни и лоши неща последните няколко години...
Отидох на невролог. Прегледа ме и ми изписа транксен-5мг, по 1 капсула преди лягане.. Ходих при него да ми следи състоянието на всеки 15-20 дни. След последното ми ходене ми каза да пия още месец транксена.. Трябвало да се пие повече време, за да имало траен ефект.
Аз обаче се чувствам по-добре и започна да ми писва. Зная, че има момент на пристрастяване - и евентуално т.нар. "синдром на отнемането". Посъветвах се с друг лекар, който ме посъветва да спра транксена изведнъж и да започна да пия алора......
Дайте ми съвет! Не искам да пия този транксен, а се притеснявам да го спра.
Който не  е преживявал паник-атаки, не знае какъв ужас са.
Първите седмици имах непрекъснато чувство за задушаване, за тежест в гърдите, страх ме беше да се движа сама.Мислех си , че мога да умра, Вървях само пеш, впоследствие започнах да използвам транспорт, но много постепенно.
Ходих редовно на тае-бо, но отивайки малко след "онзи" ужасен ден, не издържах-имах чувство на замаяност и че се задушавам. Откакто не тренирам, имам чувство на нестабилност в коленете- не знам дали е от транксена, или от спирането на спорта.
Искам си предишния живот.
Моля, дайте мнение, ще имам ли проблем ако рязко спра транксена и го заменя с алора(по 1/2 таблетка сутрин и 1 вечер)? Чувствам се по-добре, и не искам да продължавам да пия този транксен, а се притеснявам много от повторни атаки...