Стелистар

Надявам се наистина както казвате да има лечение ,защото от 2 , 3 дена съм много зле ,все едно нищо не е реално ,странно се чувствам в главата си ,все едно ми е някаква каша ,даже не мога да го обясня ,все едно главата ми ще експлодира ...

За сажъление ,от вчера ми дойдоха по страшни мисли ,моля ви кажете ми да ни би да ставам луда ,ще се побъркам от мисли ,сига се започна със това как и планитата ни щи умре как всичко ще изчезне ,или някакви глобални мисли дали космоса ще изчезне ,колко мизерни сме сравнение с планетите ние ,имам чувството че ставам психично болна....

Ако мога да попитам може те ли да ми препорачате добър психотерапевт от Бургас. И попринцип доло горе колко сеанса в седмицата се правят ?

И друго исках да попитам при по голяма тревожност се появяват иглички в лявата ръка и челюст ,това на нерва крииза ли се дължи ,и да ли е притеснително. И мога ли да си докарам някоя болест от тревога и стрес ? Защото вече и за това се притеснявам ,защото вече от половин година и малко съм така и ме е страх да не се разболея от нещо... И друго което забелязах имам чувството че съм свикнала с тази тевожност и мисли и сега не мога да си предтсвя какво ще е без тях хем искам да ги махна ,хем сякаш съм престрастена нъм тях .

Аз пробвам да медитирам ,за сега нищо ,но знам ,че за това се иска време.И искам да благодаря на всички специалисти за помоща и доброто внимание. Ако не е проблем ще споделям какво се случва. Надявам се един ден да забравя да влизам в сайта.

А аз вмомента съм като първия ... Светът ми изглежда нещо страшно.

А това хубаво ли е или лошо ли е когато стане д-р Първанов ,като какво да го приема ?

Не мога да си обясна как до преди това не съм се сещала за смъртта и как изведнъж сякаш някой ми каза че ще умра и това ми стана главната мисъл и постоявен страх ,сякаш преди това съм санувала и съм се събудила ,а може би точно обратната ,и аз не знам.

Здравейте ,отново. Исках да ви споделя че почнах работа ,доста се разсейвам с нея поне докато съм там не мисля за смъртта ,през останалото време мислите ми пак се насочват на там ,но понякога почвам да мисля и за други неща. Надявам се че е нормално все още да мисля за лошите неща и че с времето ще изчезнат ,дали това е решението да се разсейвам и да не мисля за това ?? Понякога в главата ми е примерно като ми кажат утре си първа смяна и аз си мисля ако до утре съм жива и нищо не ми се е случило ... И от това ме е страх колко много малди хора умират ,но надявам се аз самата отговарям за живота си и след като съм съвестната и смалям до минимум опастностите ,че всичко ще е наред .

А моя проблем имат ли го други хора и преодолява ли ли са го ?

Ясно просто ми се наложи да го прочета няколко пъти за да разбера смисъла на написано от вас ,и казах това за да рабера да ли съм правилно разбрала ")

С това искате да кажете ,че и аз малко или много съм приела психотерапията като тях и съм я отказала ,защото тя ще е много скъпа (примерно) и ,че хората не искат да работят върху себе си защото ,тревожността им действа като наркотик и е странно да не съществува в тях и правят всичко за да е засилват както и да получават внимание към тях и приемат че са болни и цял живот да си пия хапчета ??

Ако може да попитам да ми препоръчате добър специалист - психолог в Бургас

Добре ,а вие като такива специалисти според вас има шанс да се оправя ,така ли ? Да се оправя от този страх към смъртта който ме измъчва ,защото вече се притеснявам от притеснение да не се разболея или да ми стане нещо ....

Ще посетя със удоволствие ,само се надявам да има такава вероятност да мина без хапчета .. Какво мислите за хомеопатията

Ако мога да помитам може ли да ми дадете съвет как да си помогна сама ? Ще съм много благодарна и доста време ли ще ми отнеме ?

Благодаря ,това звучи страхотно

Здравейте ,аз съм 20 години и преди половин година изпаднах явно в депресия поради тормоз от баща ми към мен и майка ми.Бях завършила училище и до сега не мога да си намеря работа и си търся. Започна се с тревожност без причина. Това премина с мисли за самоубийство и не виждах смисал в живота заедно с паник атаки ,че искам да си посегна на живота ,това премина след известно време. След това последва панически страх от смъртта (че на момента може да умра и че все някога ще умра) с лека хипохондрия. Но този страх за смъртта не премина ,постоянно всички действия и мисли свързвам с нея ,все тя ми е в главата от време на време получавам паник атаки с губене на реалността... Общо взето искам да рабера какво ми има ходих на лекар каза ми ,че е депресия ,което ме съмнява. Мога ли сама да го превъзмогна и имам ли шанс да си върна стария живот ,ще бъда мн благодарна на всеки отговор и съвет.