Здравейте на Всички ,
Позволете в първите изречения на тома, който ще изпиша да благодаря за мнението на специалисти и за отделеното време и споделен опит.
Нека започна с това, че на пръв прочит съм имал най прекрасното детсво. Разбирателство у дома, добре изградена струкрура за семейство - майка грижовна, баща всеотдаен ... сплотено семейство без кавги взаимоотношения тип идилия. До тук добре... ние сме многдетно семейство като аз съм най-малкият имам по-голяма сестра и много по голям брат 14 години разлика той като влезе в казармата аз тогава се научих сам да си връзвам обувките ...така че присъствието на по голям брат го нямаше само усещах как родителите ми му изпращаха пари за обучение като студент със сестра ми да е жива и здрава от как се помня постоянно създаваше проблеми на родителите ми с гаджето си преди да избяга и да се омъжи за момчето от което беше направила няколко аборта ..милата ...
Аз съм представител на етническо малцинство в България - от всякъде нападки в малките градове нали се досещате ... а в училище да не говорим, че бях единствен в цяло СОУ и нищо не им пречише на съучениците ми да ме тормозят а учителките да се подиграват и да те мачкат духом ... но това отмина след като смених училището от най- слабият ученик се превърнах в първенец на випуска .. медали, успехи ... университети гонене на мечти и цели -покорени много високи както професионални така и духовни върхове. В устрем да пребъда дълги години бях командирован в Азия, където след всяка изминала година започнах да се отчуждавам не само от родината си но и от света като цяло .Работата ми е свързана със срещи сръс стотици хора на ден ... презентации... обеждения ..продажби.. и решаване на хорски проблеми всичко толкова динамичн и те кара да бъдеш адски гъвкав до такава степен, че докато му видиш зеницата на човека можеш да го претеглиш що за стока е - звучи добре всеки мечтае да вникне в съзнанието на отсрещния но е плашещо поне за мен защото всеки срещнат вече ми е бездушен във всеки виждам злоба , завист, празнота и изкуствено не поведение а дори душа ... нищо човешко ....повече спокойствие и мир намирам когато гледам дарветата или си говоря с кучетата ... От това ми изкривяване започнах да гледам на хората около мен като на по низши - просто им виждам грешките и избухвам когато някой от тях включително шефката ми си позволи да ми направи забележка за нещо което аз съм сметнал че е много повече правилно от тяхните разбирания и още по лошото е че в такъв момент нищо немога да кажа оплитам си езика защото освен че съм отвикнал да давам обяснения а и мисля че няма никакъв смисъл да им се обяснявам - щом възприятията им са ограничени и немогат да вникнат в същността то има ли смисъл да се занимавам.Хубаво това от професионална гледна точка ясно, че в България искаш неискаш 90% от колектива е за изпращане в третия не ами в четвърти свят с цел облагородяване на контингента изпратени ! Лошото обаче е с жените в живота ми се повтаря почти същото ..и още по лошото е че на всички до сега съм го играл втора "цигулка" като съм бил напълно ясно с което и все съм се влюбвал до такава степен, че след раздяла година секс не съм правил и не съм допускал никоя до себе си ... сега така се получи и с бившата ми, която милата с мен тотото удари - по-възрастна от мен на 32 беше държанка на олигарх аз на 27 готов за семейство...криехме се година не бяха милиони опити да се разделят но онзи не я остави а аз сън не спях баща ми се останови че е онкоболен и станах много чувствителен на много теми а да не говорим, че секс не ми се правеше с нея защото започна много да ме подтиска ама адски ме караше да се чувствам зле - казваше ми че иска да е с истински мъж .и същата тази многото мрънкаща и искащата мъж най - нагло ми се обади да ми каже че си е хванала гадже на 23 г. с 9 години по млад от нея с перфектното тяло боксиорче .. така с него се е чувствала в безопасност че олигарха няма да ги поръча .... и ха познайте каде ми се срина цялото мъжество ... къде отиде подяволите ???
В същото време казах ви как съм бил втора цигулка все на леки жени удрям и се влюбвам- Днес отидохме с партъори да хапнем в едно заведение до нашата маса седна една компания с хубави момичета едното от тях ме привлече много силно от доста време не съм се заглеждал така - кожа чиста , диамантчето на врата , лек грим , бистър поглед - разменихме си по един два погледа отидох до нейната маса да се си поговорим аз протегнах към нея ръка тя ме хвана и се приближи към ухото ми и ми каза - МОЖЕШ ДА МЕ НАМЕРИШ В клуб (за да не правя реклама няма да го споменавам кой) - клубът е еротичен и там е компанъонка с екстри .... и сега може ли такова нещо втора цигулка не ами ... направо девета дупка на кавала - защо привличам такива жени незнам и защо и аз се бутам там?
Всичките ми приятели са женени а при мен със всички жени сценария един и същ!
