NotWell

Мнението ви звучи осъдително. Извинявам се, че съм ви разочаровал и не съм отговорил на очакванията ви.

Благодаря за надъхващото мнение. На 17ти Април го писах текста - 4 години стоях в нас като в някакъв балон, необезпокояван от външни фактори. В един момент се появи това момиче в живота ми и след 2-3 щастливи месеца заедно се появиха обсесивни мисли за връзката (съмнения) и чувство да избягам. Тя беше причината/катализатора за промени - намиране на нова квартира и намиране на сегашната ми работа. Опитах се да променя, колкото мога живота си с надеждата, че нещо в него е причината. Вчера се зачетох за OCD и попаднах на подразделение на състоянието: Relationship OCD, което до болка описва начинът по който започнах да се чувствам преди 1 година към нея и връзката и продължавам да се чувствам. След като попаднах на тази информация имаше и елемент на облекчение, защото до този момент нямах идея защо се чувствам така и това ме измъчва много. Иска ми се да поговоря с някой, който да ми каже че наистина е така за да знам, че с това трябва да се боря. Много по-леко е когато знаеш каква е причината за проблемите, отколкото да страдаш без да знаеш защо. Малко литература съм чел за състоянията си, но уж съм наясно, че не толкова се лекуват, колкото трябва да свикна да живея с тях. Просто ми се е иска да не е така. А и в момента съм в някаква депресия и всичко става много трудно, понеже ми липсва мотивация и борбеност за промени. Купих си наскоро 3 книги на Paul Mckenna, който е някакво гуру в Neuro Linguistic Programming сферата. Почнах да чета I Can Make You Happy но не съм я отварял от седмици. Свързах се с психилог в БГ, който ме изслуша и ми предписа Anafranil и Fluanxol. Обаче днес ходих на тукашното GP за да ми дадат направление за Когнитивно поведенческа терапия и понеже преди ми беше предписала Paroxetine сега ме разпитва. Казах и че го вземах към 30 дена + 10 дена спиране и не съм почувствал нищо. И сега ми предписа някакво друго (Sertraline 50mg по 1 на ден) и иска да го вземам и след 1 месец да ме види. И сега не знам какво да правя. Да вземам тези 2те от БГ, което ще пристигнат във вторник или да заместя едно от тях с това Sertraline? Или да вземам само Sertraline? Четох, че и 2те лекарства (Anafranil и Sertraline) са антидепресанти, но от различни групи. Anafranil е tricyclic antidepressant и е доста старо и почти не го предписват вече, докато Sertraline е serotonin-specific reuptake inhibitors и е по-модерно лекарство.

Здравейте, историята ми е дълга и объркана, но ще се опитам да я разкажа за да ми дадете съвет какво да правя или с кого да говоря. Имам Синдром на Турет, и почти целия си живот съм живял в сянката на това състояния. Още като малък мигах много, после дойдоха вокални тикове (викане с цяло гърло) и тогава бях диагностициран с това състояние за което лежах в 4ти км в София 2-3 седмици и вземах Халоперидол. След това е имало периоди за по няколко години, в които съм се чувствал добре. 2004та дойдох в UK и в началото бях добре или поне не се чувсвах зле. До около 2010та учех и работех и в един момент се махнах от работа, защото не ми харесваше – уж да си почина за няколко сецмици и след това да си намеря друга. Седмиците станаха близо 4 години, в които стоях затворен в нас пред компютъра и сега като се обърна назад осъзнавам, че през времето прекарано там съм започнал малко по-малко да си ограничавам социалните контакти, в началото с познати, а по-нататък и с близки приятели. Това си го обяснявам с тиковете ми – когато съм сам се чувствам най-спокоен и нямам никакви тикове, а когато съм в обръжението на други хора се чувствам притеснен, защото се опитвам да ги крия, което е просто един затворен кръг – колкото повече ги крия, толкова повече се напрагям психически и съответно толкова повече се засилват те. Може би съм си създал някаква условна връзка в главата, чрез която подсъзнателно съм развил нежелание да излизам, да се срещам и да говоря с други хора. Един вид стаята ми ми е като safe house, голям надуваем балон, в който се чувствам комфортно. В един момент в живота си ми се появи едно момиче, с което се чувствах много добре 2-3 месеца, но в един момент се появиха ситуации, в които просто чувствах се искам да си тръгна без да знам защо и си тръгвах. Чувствах, че трябва да поема някаква отговорност, която ми създаваше огромно безпокойство. Това се случи няколко пъти и ми е много трудно да го разбера и преодолея. Не съм сигурен какво го причинява. Един от най-големите ми проблеми е взимането на решения до степен, че мога да седя 30 минути в магазина с 2 пакета ориз и да не знам кой да купя. Или да загубя 2 часа в Ebay за да намеря най-добрата оферта за батерия, която струва 2лв примерно. Много да дам много абсурдни примери като тези Това съм почти убеден, че идва от OCD-то, което имам (за което не съм диагностициран, но съм чел че ходи обикновено ръка за ръка с Синдромът на Турет). Пък и имам други симптоми, които според Wikipedia са си чисто OCD – натрапчиви мисли как причинявам нещо лошо на някой, притеснение, че не съм изключил нещо в нас, стъпване или докосване по определен начин и т.н В момента не се чувствам щастлив с живота си, все едно съм загубил посоката в него. Не знам какво да правя, на къде да поема професионално и в личен план. Липса ми борбеност, да мога да си поставям цели и да ги изпълнявам, да съм деен. Всичко става много трудно и без желание, защото го чувствам, че трябва да стане, защото „Трябва“, а не защото „Искам“. Нямам ясна преценка какво е правилно да направя в почти всичко, което върша. Изпитвам непоскойство и нежелание, когато трябва да се видя с приятели, нещо което е съвсем нормално и което правех с огромно желание преди няколко години. На работа погледът ми е забит в пода и ако има как да не говоря с никой ми е най-добре. Не съм комуникативен, а напровит затворен и притеснителен. Не знам депресия ли е или нещо друго, но си мисля че голяма част произлиза от негативното ми отношение към заболяването ми ( смесица между срам и вина) и неспособността ми да го приема като моя черта. Мисля си, че трябва да поговоря с някой, който да ми помогне, но не знам дали това трябва да е психолог, психиатър или психотерапевт. Можеше ли да ми препоръчате някой, който е специалист в тази област и с който мога да си поговоря по Скайп, понеже съм в чужбина (Лондон). Благодаря.