Kruger03

здравейте, вярвам да не кажа сигурен съм, че страдам от тежка форма на паническо разстройство. Лошото е че съм много дебела глава и 6 години водя живот на оцеляване буквално, боря се със себе си и до момента с всяка изминала година губя битката и положението става все по-зле и по-зле. Чел съм много за паническите атаки, пробвал съм всички методи с които да се преборя но резултата е нулев. Ще разкажа за себе си и ви моля за помощ, живота ми пропадна в една бездънна яма от която няма излизане. Детството, беше лошо, баща ми често малтретираше семейството и като спомени ми е останало само това. Когато бях 12 клас спортувах много и за първи път през живота ми се случи нещо което даде начало на ужасния ми живот до момента. В най-активната ми спортна действия през този период от живота ми по време на тренировка сърцето ми излезе от ритъм и ми докара тахикардия, което ме уплаши много. в продължение на 2 години това ми се случваше всеки месец и ме смазваше психически. Сърцето ми е напълно здраво, след всичките изследвания които имах, но психиката ми беше смачкана. Беше ме страх да тичам, да изкачвам стълби и да извършвам физически натоварвания защото ме беше страх да не ми излезе сърцето от ритъм. Нощем не можех да спя ужасът беше пълен и това две години. Успях да се преборя до една степен и си върнах спокойните сънища, но това ме удари на други места. След двете години на ужас които преживях паническата ми атака еволюира ако кога да така да кажа в друга форма не по слаба от предишната. Когато се качвам в кола градски транспорт или отивам на среща, изпит и т.н. Сърцето ми полудява, трудно дишам, ръцете ми изтръпват, вие ми се свят, настъпва огромен страх без видима причина, имам чувството че полудявам. Това промени живота ми, провалих се като човек, не можех да ходя до университета, не можех дори да вляза в стаята на изпит, отчуждих се, загубих приятелите си, работата, амбициите си. Затворих се в къщата си, втълпявам си че на вън е горещо или много студено и това ме убива. Загубиха всякаква преценка за каквато и да е била логика. За капак на всико, от малък съм боледувал най различни болести и то все тежки: астма, инфекции на кръвта, операции и т.н. Започнах да чета в интернет, започнах да посещавам местата на които съм получавал паническо разстройство с цел да се боря, но когато ходенето ми е безцелно, тоест не отивам поради някаква работа там не получавам пристъп, но когато ми се наложи да отида пак там, но с някаква цел, за пример да се подстрижа полудявах. Последния път когато ми се случи беше във фризьорския салон, буквално уплаших фризьорката, бях предбледнял, трепереха ми ръцете с една дума ужас. Ходих на невролог той ми изписа анти-депресанти, но не искам да ги вземам, защото качват килограми а според мен това ще ме депресира още повече, тъй като се смятам за отблъскващ за околните и това ще е като още едно минусче. Нямам самочувствието на човек, чувствам се долен, като един боклук от който никой няма нищо. Не съм изпитвал чувството някой да те обича. Сега съм на 26 страховете ми са истински и не мога да се боря с тях. Най-същественото с което мога да отлича моята депресия от другите са две неща: огромно кълбо от напрежение между сърцето и стомаха, което е извора на всичките ми тревоги, второто е че сам съм открил пътя към победата, но не мога да поема по него. Знам как да се преборя, вече един път го бях направи за една година се чувствах човек. Когато не мисля за страха си, когато го игнорирам се чувствам щастлив, проблема е че това кълбо от напрежение в мен, е като нож забит в крака ми, за който аз не трябва да мисля. Моля помогнете, дайте ми съвети! Благодаря предварително!!