Добра вечер на всички. Първо искам да поздравя специалистите тук, защото благодарение на техните постове попромених мисленето си и се чувствам значително по добре.Чета тук от доста време, най сетне реших да се регистрирам и да споделя и моята история, с надеждата да ми се покаже правилния път или да ми препоръча някой добър терапевт.На 23 години съм мъж,от София.Имам средно образование, работя най обикновенна работа с напрежение, поносимо за мен.Баща ми беше строг с мен като по малък и днес е такъв но определено не му се подчинявам вече, защото неговото мислене за мен е чисто комунистическо.Винаги като малък много рядко ми е обръщал внимание и до ден днешен е така.Ял съм бой от него 4 пъти.Майка ми ме е била точно 2 пъти и винаги след това е съжалявала и ми се е извинявала.Бях щуро дете.Сега съм далеч по спокоен.Имам по голям брат и сестра с които като малък не се разбирах, сега се разбирам идеално и се радвам че ги има.До колкото си спомням когато бях на 10 се замислих за това че един ден ще умра, трудно заспивах мислех често за това, но за месец мина приех го че всички хора стигаме до там един ден.Когато бях на 14 почина дядо ми, който много обичах.Трудно го преживях, емоционален съм, плаках, не можех да повярвам че го няма.След година почина другия ми дядо, по лесно го преживях.На 16 беше първата по така връзка с момиче, за 1 месец се разделихме, пак бях много депресиран.Две години по късно, на 18 имах връзка с жена 8 години по голяма от мен, всичко беше добре докато на 6 месец тя ми каза че не иска да сме заедно и нищо повече.Твърдо заявяваше че няма друг.След месец разбрах че е точно обратното.7 месеца ходих като болен, все тя ми беше в главата.Срещнах друго момиче тогава, мина ми, след 2 месеца пак всичко свърши.Кофти ми беше ама по лесно мина.След тези имаше оше една връзка за година и една за две години.Винаги съм бил притеснителен, страхлив.Рядко се случваше да взема решение, или ако го вземех на момента беше доста често грешно.И до ден днешен не мога да се почувствам порастнал, като характер съм добър, жалостив, винаги съм се държал добре с гаджетта си, приятелите често са ме упреквали, че точно там ми е грешката.Въпреки всичко правех нещата които ми харесват, обичам работата си, да карам кола, да излизам с приятели, с две думи да живея.Пуших трева за пръв път преди 4 години, през цялото време на действието бях весел.После доста време не пуших.Една вечер преди може би 2 години по това време на годината едни приятели решиха да пушат, хайде и аз с тях.И така се започна в седмицата горе долу по 2 пъти пушехме.Всичко точно голям смях, чувствах се добре.Докато на един рожден ден,пих малко алкохол след това трева сам, после с другите пак трева, имах караница с приятелката ми и исках да забравя за всичко.След втория път се случиха най ужасните реакции на тялото ми досега.Супер ускорено дишане, безпричинен страх, силно свиване в стомаха, завиване на свят, крещях умирам.След 2 часа бях по добре, прибрах се и заспах.После за около 4 месеца пуших още около 10тина пъти, но по много малко и от време на време ми се случваше пак това свиване в стомаха, но бързо минаваше и пак ми беше добре.Последното пушене ми стана доста гадно, повръщаше ми се, но не можех да повърна, бърках с пръсти и пак не можех.След това си казах, че това не е за мен и няма да пуша трева повече.След 2 дни едни приятели пушеха трева и стана като първата паническа атака, почти токлкова силна, помислих че полудявам, тогава дори не знаех какво е паническа атака, как произлиза, какво да правя.Вкъщи под душа през около 20 секунди сменях водата от топла на студена, това единствено ме успокояваше.Ходих по лекари, кардиолог, щитовидна жлеза, всичко беше наред.Не исках да излизам от нас, само лежах и се страхувах да не ми стане пак лошо.В нета се разрових и разбрах какво става горе долу с мен.Пих Деанксит 4 дни и го хвърлих, казах си че не искам с лекарства да се лекувам.Бях много уплашен от тези реакций на тялото ми, ходих уж на специалист, след първите 2 срещи ми помогна да владея паник атаките с коремно дишане.Плащах по 40 лв на час.Чувствах се по добре но пак не беше всичко по старому, пак го имаше тоя страх и сега го има, усещам го по скоро като подсъзьнателно заложен, защото аз реално знам, че няма какво да стане но нещо ме кара да избягвам дълги пътувания, срещи с хора за кафе и т.н.След втората среща с нея още 3 срещи, тя все едно нямаше какво повече да ми каже.Казваше че това винаги ще си го има щом веднъж е станало, но с владеенето ще се справям а атаките и страха.Все гледаше часовника и винаги рязко прекъсваше всичко, когато станеше време да идва човек след мен.Имал съм паник атаки пак при след стресови ситуаций, но са по леки.Майка ми когато бях малък имаше нещо подобно, но при нея беше доста по зле, спомням си една вечер когато събуди всички ни с думите че е заклала сестра ми.след няколко дни тя се подобри, а след година и до ден днешен няма и помен от това.Бих се радвал да ме насочите към добър терапевт, защото знам че това не е болест и е преодолимо, просто трябва някой да ми покаже правилния път.Също бих се радвал на съвети как сам да се справя, ако не може да се намери добър терапевт, защото знам че е трудно.Благодаря за отделеното внимание!
