От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.
Попаднах да тази мисъл на П. Дънов: "Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.", но не мога да я разбера напълно. Смятам, че донякъде първата част противоречи на втората.
А и въобще възможно ли е моят случай да има нещо общо или си въобразявам?
Дълго се колебах преди да Ви пиша, но любопитството за отговора,който търся наделя и ето –обръщам се към Вас с въпроса-има ли развитие на нещата по въпроса за човека, за когото мислите-престанахте да мислите за него,срещнахте се или какво? В абсалютно същата ситуация съм от 4 години и търся обяснение или спасение от тази мисъл, но не намирам, а само се лутам.
"Не може да мислиш за някого, без той да мисли за теб"
в Мъжът и жената
Добавено
Дълго се колебах преди да Ви пиша, но любопитството за отговора,който търся наделя и ето –обръщам се към Вас с въпроса-има ли развитие на нещата по въпроса за човека, за когото мислите-престанахте да мислите за него,срещнахте се или какво? В абсалютно същата ситуация съм от 4 години и търся обяснение или спасение от тази мисъл, но не намирам, а само се лутам.