dix

Уви, няма как да ти помогна с координати на специалист, но все пак ми се иска те потупам по рамото и да те уверя, че не си сам... При мен нещата, вярвам, започнаха около петата или шестата ми година, макар че и преди това си бях блейка и винаги ще си остана, но... имено тогава се появи и едно хронично повръщане, породено от нервност, което продължи до пети - шести клас, след което се появи и самата хиперактивност(ходенето ми наподобява конски тръст, а ако не спринтирам на пешеходната откачам и все такива)... Малко се различаваме по практическата насоченост, обаче. Пример - с вербални писмени и устни инструкции ми е ужасно трудно да се справям, т.к. с годинките изгубих способността да се съсредоточавам върху хартиен формат, даже, междувпрочем, седейки и пишейки този пост, не престават да ми шават краката, но ето - пак се отплеснах. Една от малкото дейности, която ме кротва, е математиката, НО трябва да седна сама и сама да си направя изводите от всяка задача, учителите само ми пречат на музата и мисълта... може би и фактът, че помня цифри(и формули респ. чрез числа), също е пореден от това, нямам идея. За загубените вещи напълно те разбирам - за 4 години загубих 3! лични кати, като дори не ги нося в себе си.... от това по - голям карък няма накъде.. А вечер заспиването е мъка без движение и разходки навън, макар че само нощем се чувствам пъноценен човек... без шума, без светлината, без дразнителите.. деструктиращи ценното ни внимание.. и почти винаги заспивам с мечтата да съм нормална, но не съм... EDIT: Също, скролвайки досегашните ти публикации, попаднах на проблема ти с ПА, които до голяма степен също са навързани с ADHD и хиперчувствителността(и които, за жалост, и мен не ме подминаха).