Здравейте, На 24 години съм и изпитвам страх и напражение при установяването на очен контакт. За да бъда по-полезен ще опитам най-аналитично и кратко да представя себе си и как съм се опитвал да се справя с проблемите до сега. Като 17-18 годишен имах незначителна случка в училище, която обаче преживях много тежко и започнах да получавам ПА и като допъленние бях и в екзистенциална криза. Изведнъж не знаех кой съм, имах чуството , че това което съм бил до сега не е реално, страхувах се че може да не съм никой. Започнах да си внушавам, че преча на хората, че с поглед им изпивам енергиятал. Постоянно си внушавах неща, които не са истина, а някои от тях и невъзможни. Драстично се промених и се отчуждих от приателите и хората като цяло. Допълнително докато страдах от ПА си внушавах и най-различни болести. Хубавото е че се справих с нещата сам без почти никаква терапия( с изключение на 1 ходене при което ми изписаха неолексан, който пих за няколо месеца и то нередовно, но определно оказаха ефект ), лошото е че останаха трайни белези върху физическото и най-вече емоционалното ми състояние. Това което остана обаче е страха и напрежението при очен контакт. Също така и едно определено ОКР, което обаче смело твърдя, че е под контрол. Имам много още какво да разкажа, но това е най-накратко. Чаках достатъчно време и съм твърдо решил да започна терапия заедно със специялист. Моля ако може да дадете насоки. Също и много ще се радвам на коментар от д-р Тодор Първанов