Благодаря за отговора.Така си и мислех че ще ми отговорите, но имам и други проблеми, които не споделих а според мен са основните, който ме спират да работя.Единия срам ме е дори да го произнеса. Зависима съм от майка ми. Причернява ми и ме обхващат пагубни мисли само, когато съм далеч от нея. Притеснявам се, че ако започна работа трябва да е в друг град тъй като в моя нямам никакви шансове да си намеря работа, а там нея няма да я има. Това се случи с мен след като завърших висшето си образование. В смисъл и по време на текущите ми лекции и звънях поне по 10 пъти на ден, но след като се разболях се сринах тотално. Не си позволявам да правя нищо без нея.Вторият ми проблем, е че след като се разболях денят ми общо взето протича в плач и мисли за самоубийство. Проклинам деня в който съм се родила, не знам как да си помогна, защото ако не се случи нещо с мен трябва да се поболея от плач. Тя много ми помага, когато ми става тежко и тази мисъл ме успокоява. Поне нощно време си позволявам да мигна. През останалото време е все този кошмар. А когато нея я няма направо влизам в състоянието когато бях когато започна лечението ми с антипсихотици. Моля ви кажете ми как да си помона защото антидепресанти от 10 мг на ден не действат по никакъв начин. Искам да бъда човека, които бях преди.Най-много ми е тягостно, че вече майка ми изпълнява функциите ми на бял дроб. И без него ще умра. Ходих при психолог, които ми предложи да взимам ксанакс. Този ксанакс вече не ми действа. Какво да правя, имам един единствен болен приятел и никого друг. Не излизам никъде, защото нямам и никакви пари. И това причерняване пред очите ми става бая често.Баща ми е болен на легло и не знам дали му остава много живот. Всичката тази каша ми се случва вече втора година. Това, което искам сега е да са здрави майка ми и баща ми. Той спря да работи и сега ние го гледаме. А знаете ли каква бях, когато учех висшето си, жизнена, неспазваща много правила и норми. Това в момента, което съм е една сянка. Много ме е срам от себе си. Бихте ли ми дали някакъв съвет.