Здравейте,доста теми изчетох и доста познати симптоми срещнах в този форум,което е супер.Мисля , че хората се чувстват по-добре разбирайки,че има и други като тях. Реших и аз да споделя моята история и да получа компетентно мнение по въпроса. Всичко започна преди 5 год.Тогава бях на 29 г. Започнах нова работа и бях доста надъхан.Аз съм от типа хора ,които искат да се докажат навсякъде,доста амбициозен. Една сутрин,на едно от обученията,изпих 4 кафета в разстояние на 3 часа и ужасът започна.Вдигнах високо кръвно и не знаех къде се намирам.Главата ми изтръпна,получих сърцебиене, а през тялото ми минаваха странни импулси.Помислих,че получавам инфаркт. Това беше първата ми паник атака. Както всички така и аз започнах ходене по доктори,защото да имам такива симптоми за мен не беше нормално.Аз съм спортист и тренирам поне 4 пъти седмично. Чувствах се много зле и това ми пречеше на ежедневните задължения.Започнах да пия лекарства за кръвно,но ги спирах през месец,защото не можех да повярвам че на тези години пия такива неща.Започнах да се страхувам от това да говоря пред повече хора,което беше проблем,защото работата ми го изискваше. Чувствах се много отпаднал,постоянно ми се спеше,не ми се излизаше навън сред хора. С течение на времето осъзнах,че проблема не е физически,а психически.Посетих психиатър и той ми даде да пия някакви антидепресанти/не помня точно какви/. Пих ги 3 месеца,но нещата ставаха по-зле.Чувствах се още по отпаднал.Появи се силен задух в гърдите,замаяност и се чувствах нереално.И тъй като психиатъра ми взимаше по 60 лв на посещение,а пък същевременно не се чувствах по-добре реших отново да спра лекарствата.Почнах да се въртя в някакъв омагьосан кръг.Не знаех какво да правя .Реших да посетя отново кардиолог и той ми даде да пия лекарство за кръвното и деанксит. И тогава ми просветна пред очите,почувствах се много добре.Предишните оплаквания постепенно отшумяваха,дори се престраших да водя част от презентация пред доста хора / разбира се в първите минути си мислех,че ще припадна от притеснение /. До някаква степен преодолях страха си,защото постепенно се отпуснах и дори сам водих няколко презентации. Само,че дианксита оказа влияние на половия ми живот,което не ми харесваше въобще.Не бях пълноценен мъж по време на полов акт и получавах преждевременна еякулация.Затова след година и половина реших да спра деанксита,като го замених със Симпатил/на билкова основа/. Нещата в секса се оправиха,но отново се появиха старите симптоми-силна умора,изтръпване в главата и тила,задух и сковаване в гърдите,започнах да вдигам кръвно отново.Дори като спортувам нямам никакви сили. Не знам какво да правя.Да започна ли отново с деанксита или има и други методи?Не искам да пия толкова лекарства!!!