Здравейте От известно време започнах да чета постовете и отговорите Ви на няколко теми, които са важни за мен. На първо място Ви поздравявам за отношението към хората! Бих искала да ми помоля да ми препоръчате добър психотерапевт в Благоевград или Дупница. Аз съм момиче на 20 години и сега ще съм първи курс студентка. При мен се появява страх от предстоящо събитие, страх на самото събитие, страх от пътувания с автобуси и други места на които няма тоалетна,страх какво ще се случи, страх от нещо лошо, когато съм сама ( понякога) страх, съпроводен с диария и стомашни болни, изтръпване на коремните мусколи, крайниците, обилно потене,сърцебиене, схващане на челюстта, треперене, главоболие, страх от това какво ще си помислят хората ( най-вече заради диарията, която винаги ми е била най-големият страх и се притеснявам да съм на места, на които няма тоалетна), страх от дълги пътувания с приятели ( единствено с родителите ми не ме е страх ,страх от мнението има ако сме някъде и аз ходя често до тоалетна, а вече и страх от самото излизане от всъщи. Чувствам се ужасно и не разбирам какво ми е, но имам голямото желание за се излекувам от това тревожно състояние. Не съм излизала с приятели и на обществени места близо от 6 месеца. Просто страхът в един момент ме разгроми и се чувствам спокойно само вкъщи. Сега започвам лекции и изпитвам още по-голям страх. Миналата година бях на изпит и изведнъж страпът ме обзе и започнаха симптомите, които съм изброила и се няложи да напусна стаята, защото не издържах и исках да отидя до тоалетната, защото в такива момента тя ми е най-сигурното "обежище", колко и стлянно и смешно да звучи. Там се чувствам всякаш съм безстрашна. Безстрашна се чувствам и вкъщи, когато родителите ми са вкъщи. Просто на мен самата ми е трудно да си го обясня на какво се дължи това и какво ми е точно.. Искам да ми помогнат, но съм много резервирана към психотерапевтите, защото не знам дали ще попадна на съвестен лекар и добър професионалист като вас, а не на някой нехаен човек, който няма да ми помогне и ще ме натъпче с антидепресанти. Такива тревожни състояния ми се случват през различни периоди, различно продължителни и различно силни. Случват се, когато чета за синтомите си, защото се плаша още повече, когато Ви пиша дори, когато се сетя за дадена силно емоционална случка, когато си мисля за бъдеща ситуация.. Родителите ми също са адски притеснени и аз все отказав да излизам, да ходя на псиатър (досега), да общувам нормално. А най-лошото е,че ме е страх дори да им обясня причините ( майка ми е наясно с повечето неща) , срам ме е,че ще се провали заради страха си в университета и щу ги разочаровам, а те дават всичко за мен и ме подкрепят..На моменти изпитвам и гняв към себе си,че не мога да препоря този страх и че аз, която се имам за силна личност се предадох и ме победи този страх и вече 6 месеца му се подчинявам, като провалям живота си и не излизам от вкъщи.. Не знам точно в кой момент нещо се пропука, но искам да стана същото лъчезарно момиче, които обожаваше да ходи на дискотеки,да се забавлява, дори и да се гласи и гримила, за да изглежда добре, да има желание да тренира, да общува с хора.. Искам да си върна всичко това, коено загубих от страх. Бихте ли могли да определите какво точно е моето психично разтройство и бихте ли ми дали мнение,съвети и препоръка за добър психотерапевт в Благоевград/ Дупница? Пак повтарям - най-големият ми страх е страхът от диария по време на важно събитие,лекции, общуване.
