sun_92

аз искам да попитам затова пиша направо тук да не пускам друга тема . От един два дни се чувствам добре НО имам едно странно напрежение в главата което сякаш ме натиска надолу и ми се стяга челюстта направо я чувствам като скована а всъщност не е ... в същото време имам чувството че нещо ще стане че мозъка ми ще се пръсне или ще изключи или нещо от тоя род. Това може ли да се нарече "нормален" симптом на стрес или нещо от тоя род и аз не знам как да го нарека. Страх ме е че ще почна да халюцинирам или ще полудея. Много ме подтиска това защото сякаш искам да избягам а то е вътре в мен иняма как да го направя. Страх ме е че ще ми се случи нещо

Не се съмнявам във компетността ви нито искам да ви обидя но моля последно да ми отговорите на тези няколко въпроса и повее няма да досаждам ... Вие казвате няма как ОКР да премине във шизофрения тогава защо във началните симптоми на шизофрения са описани НАТРАПЧИВИ СТРАХОВЕ И БЕЗМИСЛЕНИ РИТУАЛИ и от къде да знам че не развивам шизофрения и тези натрапливости няма да се превърнат в лудост .... на доста места срещнах че тежките ОКР могат да преминат в шизофрения ? И ако не може да премине защо да не може ? Извинявам се ако съм досадила с отговорите си просто изпитвам панически ужас че постепенно това от което ме е страх ще се случи че ще се променя до неознаваемост всеки път когато главата ме заболи очаквам мозъка ми изключи ..... Благодаря и извинявай те !

Благодаря за отговорите .. само ще добавя още нещо което ме притесни тази вечер (днес сутринта) легнах си вчера и в съзнанието ми кой знае от къде как и защо изплува някаква мисъл че някой седи скрит отвън и наблюдава къщата че гледа че прозореца ми не свети и че утр като тръгна на някъде той ще тръгне след мен ... супер се изплаших и с голямо усилие успях да отблъсна мисълта ... Спах нормално събудих се към 6 супер странното чувство за "чувствителност" не мога да го опиша точно дори просто твърде осезаемо усещах себе си ... и изведнъж ми мина през главата че може да убия някой от хората което обичам ужасно се панирах цялата се разтреперах и не можех да спра да мисля за това че ще убия някой и изведнъж към това се върна и спомена от това че някой сигурно ме наблюдава и т.н .... успях да дремна час но после се събудих със чувството на някаква тежест надвиснала над главата ми някакво лошо чувство ужасно е ... и сега вече 2-3 часа не спирам да мисля че наистина съм луда ... въртята ми се и други мисли в главата че ще изляза на улицата и че някой ще ме убие или все неща от тоя род ... направо е ужасно искам да е махне мисълта но сякаш се е забила в главата ми и не се маха ами ако прерасне в истина .. Това мисли на ОКР ли са или почвам наистина ще взема да откача ... възможно ли е тези мисли да прераснат в нещо налудно и аз не знам просто ... ами ако наистина го направя знам че навсякъде пише че е невъзможно и все пак ако се случи ако ги убия или себе си или почна да си въобразявам разни неща ... страх ме е ...

Благодаря за отговорите отново само че ще задам още един два въпроса ... Можели това състояние да се излекува без хапчета ... и възможно ли е да се справя сама да кажем със позитивно мислене четене на разни книги медитация и изобщо като цяло ако направя някаква промяна в живота си предполагам няма да изчезне напълно но поне би ли се облекчило състоянието ми защото по цял ден мисля само за това че не ме очаква нищо хубаво и че не се знае дали няма да полудея в следващия момент което ме води до психическо изтощение и понякога мозъка ми направо все едно изключва и всичко става супер нереално и отнесено без чувства без мисли .... и възможно ли е това заболяване да прерасне във шизофрения или друга по сериозна психична болест ... това е най големия ми страх и не смея да се отпусна където и да отида защото все си мисля че съм полудяла и т.н ПП. Не посмях да ровя за много информация по въпроса за ОКР тъй като съм много лесно внушаема и се доверявам на вашето мнение и съвети Благодаря ви !

Благодаря ви за отговора ! И все пак страхът от полудяване самонараняване и че мота да нараня някой или да го убия остава ... какъв е шанса хора със както казвате ОКР (сега ще прочета повече за това състояние във форума) да не полудеят ? И това което изпитвам един страх от живота сякаш всичко е много черно и плашещо дали също се дължи на това заболяване ? И най важното има ли лечение ? Каква терапия се прави при ОКР и можете ли да ми препоръчате психолог в Бургас ?

На кратко ще ви разкажа какво се случва с мен... миналата година беше доста стресираща и "развих" ПР със ПА започнах АД и всичко се нормализира ... след като се "излекувах" ги спрях и така няколко месеца бях добре докато не почина близък за мен човек от там отново получих криза и отново почнаах хапчета този път други които вместо да ме подобрят сякаш влошиха състоянието ми ... пих ги около 2 седмици след което ги спрях и от тогава много ме е страх да пия нещо тъй като съм си наумила че ще стана много по зле както тогава (въпреки че накъде по зле ще си кажете след като ви опиша това което става с мен... ) . Всичко беше добре след това май месец изкарах без проблем без кризи държах се докато може би от горещините не знам в мен започна да се заражда един постоянен страх че ще умра ей така от нищото този страх беше неописуем панически но се случваше да ме държи в денонощието 2-3 часа и после пак си бях аз ... докато не се усили страхът и тревожността . В началото едната седмица беше че ще умра постоянен панически страх със ПА. На другата седмица че ще полудея и така близо до август месец тези страхове се редуваха като даже ме беше и страх да се прибирам в къщи да не би пак да ми стане зле и да получа криза . Така постепенно това със кризата отшумя вече не ме беше страх защото разбрах че съм здрава и че ако нещо се случи ще е просто "криза" но от тогава страхът че ще умра започна да се притъпява не изчезна а просто се притъпи . И на негово място се появи страхът че ще полудея който съвсем ме поглъща всецяло и вече почти нямаше часове в които да се чувствам добре времето в което се чувствах добре ставаше все по малко и по малко . И се почна едно самонаблюдение дали това е истинско дали това което чувам е истинско започна де едно четене на статии за шизофрения и симптомите към нея ... и едно откриване на част от симптомите в себе си. Страхът се засили защото от време на време имам зрителни измами които съзнавам че са но въпреки това си казвам че съм луда ... започнах да си приписвам симптоми които ясно съзнавам че не изпитвам но от това ми става едно черно и гадно пред очите дори не мога да го опиша от постоянното мислене сякаш всичко се слива и мозъка ми изключва... така постепенно страховете ми за "лудостта" започват да избедняват точно като тези за умирането и на тях идват нови мисли нови тревоги ... най страшното е че в главата си си "нагласям" или наистина го изпитвам това не мога да определя че еди си кой ме дразни и сякаш се опитвам да се настроя на тая вълна че ме дразни .. после пък си казвам този или онзи не значи нищо за мен и аз за него защо да живея и това ме стряска защото ме е страх много че ще с случи точно така че ще почна да мисля точно така и ще се самоубия ....после пък ми идва мисълта като ме дразни тоя или оня ще го убия от което ми става супер зле и сякаш някаква сила от вътре иска да го направя а мене ме е страх и плача ... или ми идва от вътре че искам да се самоубия и си представям че ще скоча отивам на тераса и поглеждам надолу и си казвам направи го искам да го направя а така ме е страх да умра ... и то става един кръг от който не мога да изляза ... най гадното е че не мога да спра мислите знам че ми пречат но не мога . Друго което ме е страх е че един ден ще се събудя и никой няма да има значение за мен. Държа се грубо с хората не мога да кажа че живея в собствен свят по скоро сякаш толкова много ме боли че все едно само мене ме боли само аз имам проблеми а другите нямат... понякога изпитвам вина понякога безразличие към хората които са до мен и се опитват да ме "облекчат" по някакъв начин и това ме плаши ... защото аз бях много мил човек много добър чувствителен към болката на другите а сега някак не успявам да го оценя това което правят . Страх ме е от тези мисли защото понякога се превръщат като в фикс идея в главата ми сякаш задължително трябва да породят някакво чувство освен безразличие ... Искам да бъда щастлива живота е пред мен но все нещо не ми достига .. Напоследък изпитва все по тягостно чувство че всичко е еднообразно че нещо лошо ще се сучи и че никога няма да се оправя ще стана по зле и ще полудея.. а това си остава най големия ми страх че сякаш когато не се страхувам достатъчно това значи че полудявам ... Моля ви кажете ми какво не е наред с мен дали ще нараня наистина някой толкова ме е страх дали ще се побъркам дали ще се самоубия ... има ли лечение това нещо . Наистина ми се живее просто не знам как да го направя сякаш нямам минала само неизвестно бъдеще което чувствам едва ли ще бъде по добро от това в което съм в момента и ме е страх .. Вече почти не помня каква бях преди помня че съм тк и много ме боли и искам да спре ...