Анита Димова
-
Общо Съдържание
2 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Анита Димова
-
-
Здравейте,
моят проблем е горе долу следния: не се разбираме с човека,с когото живея на семейни начала.Живеем заедно от 9 години и имаме дете на 8.Малко набързо се събрахме в началото.Аз имам голямо дете от първия си брак, което учи в чужбина и което издържам сама от доста време насам.
Проблема е в това, че човека до мен се държи неуважително с мен.Имаме чести скандали и той ме нарича с обидни имена.Аз също не стоя безучастна и се заформя размяна на обиди и обвинения.Също така той е постоянно недоволен от мен като домакиня,майка или партньор.Постоянно съм подложена на критика.Казва,че съм негова собственост и трябва да се грижа само за семейството и домакинството,да се подчинявам.Признавам,че не съм добра домакиня,но той пък от друга страна е вманиачен на тема чистота,което е чест повод за спречквания.Другата тема е тази,че издържам дъщеря си.Господина е малко стиснат и половината заплата внася в банковата си сметка.За мен не се грижи финансово,а за детето се грижим аз и родителите му общо взето.В домакинството е поел своята част.От доста години иска второ дете.Аз се съгласих в един момент,но явно при мен не се получи.За което постоянно получавам укори и заплахи,съвет да отида на лечение,иначе че ще ме изгони сама на квартира(живеем самостоятелно в апартамент на родителите му).
Проблема е от доста време,но аз сега се поразрових в нета и там прочетох,че признаците на емоционален тормоз над партньора са точно такива: постоянни обиди, критика, заплахи (имаше и такива за физическа саморазправа).Затова сериозно се зачудих дали с годините съм станала жертва на емоционален тормоз?
И ако да-какви са начините да се справя с него?
Не ми се иска да се стига до раздяла (заради детето най-вече).
Проблеми с половинката
в Семейството
Добавено
Благодаря за отговора.
Прочетох статии в нета,които описват моето положение на жертва.Никога в живота си не съм се възприемала като и жертва и не обичам тази роля.Но това положение подкопава самочувствието и достойнството ми,кара ме да се чувствам нещастна и това го забелязвам след години.Не съм предизвикала това,защото в предишния ми брак нещата стояха по много различен начин.Имала съм и връзки след брака,в които не съм получавала такова отношение.Никого не искам да променям,дори избягвам даването на съвети на познати-всеки върви по пътя си и има определени роля тук и сега.
Бащата на партньора ми е малтретирал дълги години майка му физически и психически.Явно това поведение е наследено.Това,от което ме е страх да не се наследи агресията и от детето.Постоянно му говоря да има уважение към момичетата и другите деца.
А колкото до Учителя-прочела съм няколко негови книги,но по-скоро симпатизирам на будистката религия.Поздрави!