emo_

честно казано не работя изобщо върху това да се подобря в момента просто нямам нужното време ... гадното е че работата ми е от тези които занимават ръцете но не чак толкова ума ... Иначе питаш ме за ритуалите честно казано изобщо не си спомням какво съм искал да отблъсна като съм ги отблъснал ... детството ми беше нормално нямало е психически тормоз от страна на родителите ми освен честото и дърпане помежду им но и аз си бях извенете за думата чист п*тю бях срамежлив изобщо .. но ние децата на село бяхме така всеки ни познаваше и т.н в училище претърпях голям тормоз ... първия път когато разбрах че нещо не е наред с мен беше когато комшийката ми от през 2-къщи беше починала и аз нз как си бях въобразил че всеки път за да не стане нещо лошо (не знаех какво е лошото просто го правех) минех покрай къщата и като излизахме се прекръствах или се въртях ... и така докато не ме срещна една позната и почна да ми се хили и ми вика ама ти какво правиш и ми се смя от тогава разбрах че нещо съм по различен ... майка ми и баща ми а и сестра ми приемаха това за нещо което ще израсне но не израсна дори се задълбочи ... Та все по трудно ми е да ставам сутрин и да съм в добро настроение настроението ми не се подобрява не искам да се оплаквам като някой глезльо но наистина мисля че положението ми е сериозно ... нормално ли е да се чувством празен понякога все едно от всички тея мисли са ме "изтощили " просто са ичезнали ... съзнанието ми се изпразва и това супер ме притеснява че наистина съм изперкал ... имам чувството че съм депресиран все п малко неща ме радват в главата ми става все едно такова празно и безразлично че чак ми иде да се ритна .. та аз ще ставам баща не искам детето ми да има такъв баща ... и другото което ми се случва е че имам постоянно чувство че нещо лошо ще се случи на мен специално че просто нещо лошо ще стане това да го отдавам ли на тревожността или нещо като вътрешен инстинкт... иначе колкото до шизофренията и аз доста изчетох по темата че на повечето това им е "любимата псих. болест " .... другия ми страх е да не се самоубия ...

Здравейте момче на 25 г. Доста четох във сайта и реших и аз да ви пиша . Моя проблем варира още от малък имам ритуали които обичам да изпълнявам за да не се случи това или онова което никога не ме е притеснявало и не съм го вземал на сериозно защото не е отнемало кой знае колко от времето ми просто докато минавам от тази улица стъпвах в тази плочка и т.н и т.н нищо обсебващо ... до скоро. С приятелката ми решихме да имаме бебе (и ще имаме) и докато се усетим то вече стана не мислете че не е желано или нещо от рода .. достатъчно зрели хора сме а и сме заедно от 6 г. ... така още от самото начало от както разбрах че е бременна ме почнаха едни супер откачени мисли което си беше нормално дали ще може да се справим дали ще ни стигат парите (тя не работи) и така докато тези мисли не ме обсебиха напълно после започнах да имам затруднено дишане сърцебиене ... направих нужните изследвания всичко си е в нормата но от тогава започнах да се страхувам че ще умра че ще я оставя сама че тя няма на кой да разчита и така ... после този страх се измести от това за неизвестното бъдеще и започнах да мисля че ще полудея че ще я нараня че ще я убия или че ще се самоубия ... не знам просто от къде дойдоха всички тези страхове ... отидох на невролог изписа ми ксанакс мисля че беше но от него ставам като парцал а работата ми е позволява да заспивам ... спрях го доста изчетох за антидепресантите но все още не се решавам да отида на психиатър и да започна все си мисля че ще се оправя но положението ми през последния месец съвсем се влоши... започна се една постоянна тревога и редуване на мисли от рода на ще умра ще полудея ще се самоубия ще убия някой и т.н като най силно присъстващи са тези със полудяването, самоубийството и нараняването ... и най гадното е че с почна една апатия към всичко а в същотот време не е апатия страхувам се от това което ми предстои това което ще се случи все се питам кога ще умра кога щеп полудея ще се случи ли скоро ... то еясно че човек няма как да го знае но имам чувството че ако не го разбера ще се пръсна ... та напоследък изпитам адцкото безразличие сякаш ми е много трудно да вкарам някакво чувство в себе си най вече съжаление или да се мотивирам сякаш всичко е черно че няма измъкване че хората които обичам не ме радват ужасно е дори не мога да ви о опиша ... другото което се случва е това че сякаш мислите за полудяване и нараняване на мен или близките ми хора лека по лека сякаш спират да имат толкова заплашителен характер което си признавам ме плаши затова искам да знам каква е вероятността тези симптоми да изчезнат от самосебеси и аз да изтрещя и да превъртя (най голумия ми страх шизофренията) ...могат ли тези симптоми на това окр да изчезнат и да се появят под формата на откачени мисли които ще се превърнат в действия които не осъзнавам ... Благодаря ви !