Ricar

Хареса ми това което написахте г-н Баев!Определено ми помогнахте да си подредя мислите относно това което се иска от мен за да постигна нужната промяна ! Има и една друга част от поведението ми която съм забелязал и незнам как да си го обесня .. Пример " На сватба съм сядам на маса на която повечето не ги познавам , обзема ме скука и хората са ми безинтересни ... Виждам как се опитват да ме заговорят ,но го правят искуствено смисъл правят го защото е редно след като сме на една маса да си говорим ,но истината е ,че аз немога да влезна в тази роля просто дадените хора са ми крайно безразлични ... И по някое време започвам да се чувствам дискомфортно не толкова от скуката ,а от това ,че всеки е влезнал в някоя роля ,а аз немога ( но и неискам ),а сякаш средата го изисква" . Според вас как трябва да се постъпва в подобни ситуации ? В мен ли проблема или в останалите ? В случая съм себе си въпреки ,че може би съм с особено държание според останалите ,но все пак не съм им длъжен с нищо !

Съгласен съм с това което казвате обмисляйки го има резон .. ! Вече агресията е далеч от живота ми .. Проявява се само когато трябва да защитя мен или мой близък , но аз това не го възприемам точно като агресия ,а по скоро като дълг ... От една страна човек би трябвало сам да се осъзнае и промени когато има нужда от друга страна как да избяга от самия себе си .. Аз съм некумокативен и това съм си аз харесва ми ... Не обичам контактите с хора които не харесвам ,но понякога ми се налага .. Още по неприятното е ,че има хора с които бих искал да се сближа но незная как .. А науча ли се да разговарям с различен тип хора и да реагирам адекватно на всякакъв тип провокации мисля ,че ще стана и по уверен ... Аз се харесвам вече визуално ,спортувам редовно от много години .. Замисляйки се неувереноста ми идва защото се страхувам ,че ако бъда провокиран и обиден ще реагирам както когато бях дете т.е. крайно грубиянски .. Някой практичен съвет как да подобря увереността си и комумикацията си с непознати ? Дали ще мога сам или ще трябва да посетя психолог на живо и да се проведе терапия ?

Здравейте, имам проблем който анализирам от доста време и се опитвах да намеря решение както съм успявал в други етапи на моя живот ,но сега не мога. Ако трябва да обобщя проблема си който е основен това е "трудност при комуникацията с повечето хора" ,а този основен проблем създава и редица други проблеми и в крайна сметка нещата спират да вървят или ако вървят то всичко е някак си объркано. В резултат на моите дълги самоанализи и многото изчетени книги по приложна психология установих ,че проблема ми е роден още в ранното ми детство. Аз бях възпитан на доброномереност , честност и толерантност ,но за съжаление не всички бяха като мен. Понеже като дете бях пълен често срещах деца които ме подиграваха за това и аз дълбоко се подтисках защото не знаех как да отвърна на нетолерантността. Все пак хората сме така острени ,че от самосебеси се научаваме как да действаме за да се защитим. Аз реших ,че ще се защитавам като отключих вродената си смелост и безкомпромисност които смесени с обидата се генерираха като плашеща за останалите агресия. Няма да забравя тази нова страна от мен самия и моя живот ... Лятото на първи срещу втори клас ! И така следващите 7-8г. преминаха в много битки , агресия и себедоказване имах само две загубени ,но все пак извоювах положение в което ако сме в компания две или три по едри момчета другите двама бяха с имена "дебел" или "прасе ",а към мен се обръщаха единственно и само с моето собствено име. Агресията и доминантността ми станаха начин на живот ! В по късните ми тинейджърски години на възраст около 16г.-17г. вече не бях пълен ,а просто едър и започнах да осъзнавам ,че не мога вечно да продължавам да действам агресивно защото последствията ставаха все по сериозни и реших постепенно да работя в насока да не съм агресивен ... Не знаех как да го направя затова реших да престана да демонстрирам доминантност спрямо другите и да престана да бъда провокатор който търси себедоказване ... Станах тих и премерен в действията си , определян бях като скромно момче от хората които не ме познаваха в другата ми светлина и леко по леко съзнателно се дистанцирах от неприятните за мен хора за да не влизам в конфронтация с тях и да не прибягвам към агресия .. Много често обаче сами те намират проблемите особено когато изглеждаш скромен и тих и не те познават,но аз вече далеч не действах така решително като преди ... Бях колеблив дали да съм агресивен или да запазя самообладание ... Следователно тази колебливост пораждаше в мен неувереност и губех контрол ... При загубата на контрол действах неадекватно ... Пример " провокиран съм , сбивам се , печеля битката , после се извинявам защото веднага изпитвам огризения от постъпката си ..." . Леко по леко след 20 годишнината ми станах далеч по балансиран ,но неувереността ми и дистанцирането ми от хората се засили повече... Това ми пречи на работното място защото не мога да се изявя на 100% , не мога да създам трайни отношения с работодателите или колегите .. Неувереността ми пречи в личния живот почти никога не правя първата крачка с жените ,имам успехи само когато те са по настоятелни ... А ако жена много ми харесва си личи много ,че съм притеснен ... Опитвам се да развивам собствен бизнес , но ако имам полза от даден човек и трябва да осъществя някакви връзки с него чисто професионални ,но по трайни пак изпитвам същата неувереност ... В общи линии имам бариера с непознатите хора която не мога и малко да я сваля дори ... Кръгът ми от близки хора са семейството ми и двама трима приятеля които за щастие съм ги подбрал да са истински и са преминали изпитанието на времето ! Лично аз винаги съм ненавиждал хората хамелеони които са приятели с всички или пък хората които всячески се опитват да са център на внимание и може би през годините като съм се стремял да не заприличам на тях съм преминал в другата крайност.. И ето тук пак виждам отражението на детските ми години .. Бях краен за всяко нещо много верен приятел с тези които ме уважават и крайно гаден и безкомпромисен към тези които се опитат да са подли или арогантни ... Нещо което съм забелязал и което и други са ми казвали е ,че когато съм отпуснат и освободен съм много добър събеседник в по интимните разговори .. С "интимни" нямам предвид "сексуални". ,а "лични" ...всеки ми казва ,че съм много приятен и предразполагащ , но пък стане ли въпрос да се изявя пред по голяма аудитория особенно с непознати си гълтам грамтиката и ми се вижда като невъзможно ... ! За напред планирам именно работата ми да се свързва с изяви пред по голяма аудитория и осъзнавам ,че трябва да се справя с този мой проблем ,осъзнавам и ,че трябва да намеря баланса и да спра с тези крайни реакции ... За баланса мисля ,че мога и сам да се справя ,но за неувереността и контактите с хората се съмнявам ..! Какво е вашето мнение какъв е пътя към промяната??? Благодаря предварително !