Geri_

Диляна Благодаря ви много ... Предполагам колко като мен срещате на ден но наистина ужасно се страхувам че нещо не е наред с мен искам да бъда щастлива а всичко ми се изплъзва само защото не мога да спра да мисля . Дори днес осъзнах истината но е много трудно да се боря сама . Сутринта бях в много добро настроение като почнах да се питам постоянно нещата от които се страхувам само за да видя дали се страхувам от тях и чак се дразнех докато изведнъж отново не попаднах в дупката и пак всичко стана черно и еднообразно ... въпроса е че съм някак нетърпелива сякаш искам всичко да стане изведнъж да не спирам да съм щастлива мислите да изчезнат от само се бе си знам че това няма как да стане но е много гадно и мъчително .... искам само да попитам защо става така че понякога съм добре примерно 2-3 дни пак има мисли но не ме притесняват докато примерно след това 4-5 дни са адцки мъки (всичко ми е черно гнусно сякаш всичко е еднообразно нищо няма смисъл и нищо и никой не може да ми помогне )може ли да се нарече нормално за това състояние ? Иможе ли едно тревожно състояние да прерасне в някоя психотична лудост от това се страхувам . Страх ме е че известно време съм добре после съм ужасно зле и си казвам че един ден просто ще престана да бъда добре защото мисля че това е някакъв процес на развиване на психоза ... Благодаря ви още веднъж !

може ли страхът да изчезне моля ви кажете ми страхувам се от всичко дори не мога да опиша от какви абсурдни неща се страхувам много ми е зле моля ви .... кажете страхът може ли да изчезне или да се превърне в лудост ...

Много ми е зле моля ви кажете ми какво ми е ? Не мога да спра да мисля лоши неща всичко в главата ми е каша лягам и ставам с някаква чернилка в главата постоянно имам лоши мисли че нещо лошо ще ми се случи че сърцето ми ще се пръсне най страшното е мислите постоянно треперя задушавам се каква е вероятността да ума от този стрес ? Изведнъж сърцето ми да спре ? Не мога да спра да мисля че съм черна и гнусна че всичко около мен е такова че нещо иска да ме накаже страх ме е че това са признаци на шизофрения цялото ми тяло е под едно огромно напрежение и ужасно искам да бягам а не знам на къде сякаш никъде не е безопасно сякаш не знам ... имам чувството че мислите ми се превръщат в налудни ами ако наистина превъртя какво да правя направо не знам ... като си задам въпрос и например ще полудея ли ще умра ли и т.н сякаш непременно искам да знам отговора иначе ще се пръсна и направо не знам сякаш чувствата ми извън тази тревожност са затъпени и не чувствам нищо друго осен че ме боли и нз какво да правя .. каже те ми за лудница ли съм .. ? имали вероятност изведнъж да полудея ? това признаци на шизофрения или друга психическа болест ли са много ме е страх че откачам страхът е парализиращ ПОМОЩ

Благодаря ви за бързия отговор изчетох всичко . Е значи не съм психопат което до някъде ме успокои но някак не намаля тревожността ми че това няма да се случи . По скоро сякаш ако спра да го мисля то ще се случи. Това част от това разтройство ли е ?Колко зле може да стане кой е бил най тежкия случай който сте имали .?Какъв е шанса това невротично състояние да премине в психоза ?Ами ако тези натрапливости преминат в мания и развия някоя психоза .. как да спра да мисля ...

Здравейте ! Имам ужасен страх че ще убия някой първо беше страхът от полудяване който се измести от този че ще убия някой вече почти месец съм под постоянно напрежение вечер не мога да спя от страх че ще се събудя и ще убия нашите постоянно в главата ми се въртят разни ножове и всякакви такива гнусотии които ме карат да изтръпвам от страх да не взема наистина да го направя. Много се страхувам че нещо не е наред с мен че ще се превърна в психопат и ще избия всички цялата се разтрепервам като си го помисля даже. Притеснява ме факта че не мога да спра да мисля за това както и ме плаши една друга мисъл че щом аз мога да си мисля такива неща и мога да убия някой така и примерно брат ми или баща ми и т.н също могат да си мислят това и да ме убият от тази мисъл съвсем превъртам като съзнавам нелепостта и нелепа защото когато съм със тях дори не се сещам за нещо подобно а само когато остана сама . Аз психопат ли съм ? Другото което ме навежда на тази мисъл е че сякаш съзнанието ми блуждае някъде чувствам се супер отнесена нереална чувствам с сама и вечното онова чувство че сякаш искам времето да минава по бързо а в същото време ме е страх постоянен страх че нещо лошо ще ми се случи . Че ме очакват все лоши неща че няма да мога да имам деца че няма да мога да имам собствено семейство че живота е черен и еднообразен . Полудявам ли ?Психопат ли съм ?Какво се случва с мен ... Все още не съм се престрашила да отида на психиатър страх ме е че ще м вкарат в лудница когато чуят мислите ми ... Какво ми е луда ли съм ?