stelyana

Георги, и ми се плаче, и ми е смешно. Какво искам ли, искам да променя начина, по който мисля или направо да спра да мисля, че да не се обърка пак нещо... Пълна каша е в тая глава, от четене на диагнози, от съвети на близки, от лекари, от духовни хора... Не знам кое е истинно в тоя живот, в какво да вярвам, къде е центърът в мен, а не тая разпиляност, която буквално ме парализира. Дори ме е срам да си призная какви изледвания съм си правила на своя глава и колко пари пръснах, а можеше да купя толкова неща на дечко. Вчера така ми се стегнаха нервите/ мускулите, че буквално чувах как ми хрускат прешлените. И всичко това от един вятър, обаче вятърът сигурно е бил последната капка, пренапрежението е било вече в мен. Мислите ми са винаги катастроични, не мога да се отпусна и да се зарадвам на тоя живот, все си мисля каква съм в чуждите очи, дали съм достатъчно добра, дали съм достатъчно умна, дали изглеждам добре. Сега и тия усещания в тялото за капак. Страх ме е да излизам сама, яд ме е, че се стигна до тук... Че не успях навреме да осъзная колко грешно мисля. Искам да открия мястото си в живота, да разбера смисъла му, да се облегна на него и да забравя всички страхове. Да вярвам на себе си и Вселената.

Благодаря много, че ви се занимава все още... Д-р Първанов, наистина не съм изпълнила заръката ви, но как да го направя с това малко дете, как да пусна музика силно и да пея. В добрия смисъл, детето ми е едно малко зверче...Допълнително ще го превъзбуждам и няма укротия после. Ще кажете, че просто се оправдавам и съм безволева. Може и така да е, търся някаква готова формула отвън, даже и това не знам дали търся... Усилията сякаш допълнително ме напрягат. Примерно знам, че днес ще стана от леглото и ще направя упражненията на Хасай Алиев, ще поразтребя дома и разни такива ежедневни занимания, и всичко това като мисли ме натоварва. Натоварва ме, че все още не е свършено. Постоянно бързам и съм припряна... Постоянно притеснена за здравето на близки, за моето... Че нещо наистина сериозно ми има, а лекарите не ги е грижа да разберат какво е то. Психотерапевтката също ме попита защо не искам да съм здрава и тогава се сетих, че когато бях на 13-14-15 години постоянно исках да се разболявам, за да се прибирам при мама и татко, понеже много ми липсваха, а аз учих в друг град. Може нещо оттогава да ми е останало. Даже сигурно.

Здравейте, отново. Искам да споделя с всички вас как вървят или по- скоро не вървят нещата с мен. Посетих няколко лекари. Направих широк спектър от изследвания на хормони, задно с въпросния кортизол, за който писах в началото на темата, според ендокриноложката, която е с доста добра оценка в града ми, всичко е ок. Според ревматолог имам фибромиалгия, според невролог имам нервовегетативна дистония, според психолог имам генерализирана тревожност с паник атаки... Ако не беше смешно, щеше да е плачевно. Вчера дори не успях да отпразнувам рождения си ден, денят започна наистина прекрасно, съзнателно не съм си мислила за никакви нерви и атаки. Разходих детето в парка с една приятелка и изведнъж се появи вятър и въздухът стана много влажен, усетих как главата ми се стегна отвътре, бях като в тунел, в който изчезвах, получих вътрешно треперене на всички нерви от двете страни на гръбнака, започна да ми се гади, появи се сърцебиене. Ушите ми ту заглъхваха, ту бучаха... Гръбнака се скова и се вцепених изцяло. Всичко това продължи с различен интензитет около 5 часа. Излишно е да споменавам, че в момента се чувствам разбита, всички нерви ме болят, гръбнака не мога дори да го раздвижа. Отчаяна съм... Ходя на психиотерапевт, което ужасно трудно съчетавам с гледането на детето и вместо нещата да се подобряват, телесните ми усешания задълбават. Този пусков механизъм, свързан с промяна на времето, се е случвал и друг път. Започвало е болезнено стягане на нервите от студен вятър, след което часове симтоми... Потърсих информация за вегетативната дистония, прочетох, че е свързана с нарушения в кръвната циркулация и въпреки, че не е причинена от органични заболявания, тя може да доведе до сериозни такива, особено в мозъка. По препоръка на психотерапевта правя упражненията на Хасай Алиев и коремно дишане, обаче по време на атака всички мускули/нерви са толкова сковани, че е невъзможно при всички усилия да помръдна корема си, за да дишам по необходимия начин, който се очаква да ме успокои. Чуваствам, че няма изход от положението ми...

Хихи... Ще го направя, д-р Първанов, но трябва да потърся малки тапи за ушите на бебето. За сведение, днес излезе резултатът от ЯМР на главата- всичко е в норма, както и ангиографията. Сега следва и шийните прешлени, ендокринолог другия месец... и спирам.

Да.

пак се почва, много ме стяга в главата и трябва да легна сигурно някой кръвоносен съд е стеснен и ще се пръсне или имам аневризма /една жена ми каза онзи ден,че вегетативните смущения може да се дължат на паразити/ сигурно съм пълна с паразити и ме изяждат отвътре нашите са надалече и не мога да ги видя за последно никога повече няма да видя детето си, как ще живее без майка гръбнакът ми е стегнат и сигурно кръвта не може да стигне мозъка сърцето ми ще се пръсне и не мога да дишам гади ми се, сигурно нямам здрав орган страх ме е от смъртта защо не съм като другите хора, какво не ми е наред, от какво съм болна трябваше да бъда по-близка с нашите, да им споделям повече, сигурно затова Господ ме наказва Може да е имало и други... Кризата не беше много силна, защото мъжът ми взе тоя път нещата в свои ръце- потопи ми краката в много топла вода и започна да ми говори, да ми обяснява, че е само атака и скоро всичко ще свърши. Още ми треперят ръцете, но страхът поизчезна.

Благодаря ви за отделеното време.Помагате ми много. Да изкарам проблемите си насветло. Разбирам, че страхът и стресът са ме хванали за ръка и аз ги мисля за сигурен приятел. Със сигурност първо сама трябва да си помогна. Като преосмисля вярванията си, увежденията си, нагласите си... въобще да подложа на съмнение не съветите и помощта, а онова което вече е в мен и ме е докарало до това положение. Д-р Първанов, разбирам провокацията. Благодаря още веднъж. Ще пиша какво ново се случва с мен. И да видим какви са тия мисли повреме на атака...

Наистина много съжалявам, че днес не ме разтресе паниката. Имах целодневни вегетативни смущения и при всяко бях в готовност за атака, дори си приготвих лист и химикал, но нищо. Всичко спираше, сигурно защото мислите ми са други и реакцията съответно- също. Утре ще ми правят ЯМР на главата, така че би трябвало да се случи. От страх.

Хах, по принцип ме хващат след 17ч. в делничните дни или събота и неделя целодневно. Сревнително скоро ще се случи.

Мислите са чист хаос, но ще опитам. Дано да не се случи скоро...

Д-р Първанов, ще го направя следващия път. От положението, в което съм в момента, мога да кажа, че усещането е, че нещо ти включва ток. Една обреченост ме обзема и в обкражението ми, ако някой вземе, че се паникьоса от състоянието ми, съвсем се засилва страхът ми, тоест щом отсреща човек се страхува без да е тревожен като мен, значи няма начин да не съм много болна. Страх ме е, че ще умра в страшни мъки, че детенцето ми ще живее без мама и дали някой ще е толкова загрижен за него, колкото мен. Нервите ми се оголват, силният шум ме свива някъде през средата- слънчевият сплит. Ставам мнителна, колкото и да ми се обяснява, че нещта са добре, че този път този метод ще ми помогне, аз не вярвам и той съответно няма как да подейства. Не вярвам на себе си. Тоест аз вече съм си определила диагнозата, край, никога няма да бъда щастлива. Вероятно съм болна от нещо много сериозно, а лекарите не са компетентни да разберат от какво. Георги, не ми се отдаде възможност да заема позата, понеже не бях у дома. А какво ще кажат хората? Те дори не разбраха какво ми е. Мисля си, че тази техника си я измислил специално за мен, да ме накараш да повярвам, че това е моето лекарство и атаките ще спрат. Разкрих ли те?

Разбирам какво ми обяснявате, особено извън пристъп, но аз всеки ден имам симптоми с различна интензивност и страхът не е следствие, страхът е симптом. Днес, примерно, бяхме на гости и когато седнахме около масата да вечеряме, започна да ми прилошава... докоснах кожата на врата, защото усетих стягане, и всичко беше изтръпнало, нямах сетивност, а органите ми се държаха като полудели, неврозата на слънчевия сплит се изостри до краен предел. Опитах се, наистина, с цялата ми воля, да не обръщам внимание, да не давам оценка на усещанията си в тялото, да участвам в живота на компанията въпреки всичко... Повярвайте, че човек, който не го е усещал, хабер няма за какво става дума. Отнякъде трябва да произведеш от себе си друго съзнание, което остава стабилно в такъв момент. Самият ти си страх, той не е кофти бонус.

Положителното мислене, мен лично, много ме натоварва, пробвала съм я тая техника, и с утвържденията. Как да мисля положително, когато чувствата, емоциите не кореспондират с него? Чувствата нали са някъде по-дълбко? Дали са се получили от мисловния модел, не знам. Дали човек няма някаква подсъзнателна матрица и по нея да се себеусеща, не знам. Дали от неразбиране на света, на себе си се е получила тая какафония, не знам. С мисли не мога да достигна до чувстването. Или не знам как.

Здравейте, При мен има нещо дълбоко, още като дете имах често страховити сънища, невъзможност просто да се забавлявам, както е типично за едно дете. Постоянно бях обременена от мисли, дали мама и татко за здрави, дали се разбират и обичат, дали съм добро дете и каква съм в очите им. С възрастта обектите ми на страх и тревожност просто се сменяха или трупаха. И това помнене на всичко с дребнички детайли е допълнително затормозяващо. Иска ми се един ден да се събудя и да съм забравила миналото, да започна наново. Толкова съм чувствителна, че ми трябва едно изрчение от някоя сълзлива история, за да се разплача или да настръхне всяка фибра в мен. Такъв ми е характерът, генът... знам ли. Тази чувствителност, тревожост, деликатност и тези подобни се проявяват в нервите. Така ме стяга, че имам усещането, че всичко ми е дръпнато назад към гръбнака. Спомням си като дете, когато прекалявах със сладкото, усещах странна чувствителност в ухото... Всеки страх ме пробождаше в стомаха. Там си имам една торба, пълна с тях. Сега след появата на детето положението е нетърпимо, имах доста тежко раждане. Явно стресът се е понатрупал и е стигнал критичната си точка. Искам да започна от някъде, примерно да не мисля за утре, другата седмица, другият месец, да живея тук и сега, за да няма тревога за бъдещето. Да се радвам на това, което е сега, защото нали то е всичко, което имаме. А аз все бързам, все бягам от нещо. Не умея да се отпусна. Има някакъв напредък все пак, преди просто знаех, че не се чувствам добре, а сега ми е известно защо е така... Страхлива съм. Благодаря на всички за думите и съветите ви.

Георги, благодаря много за написаното, посмях се от сърце. Знам, че съм поредната от многото, но така го чувствам, така мога да го обясня. В моята камбанария аз си бия камбаната. Определено не мога да го усетя като катализатор на промяна, все още не... Това трябва да е някаква зла шега на подсъзнанието или ограниченото съзнание е неспособно да сметне 2 и 2. Начинът ми на общуване със света, откакто се помня, е един- страх. Осъзнавам го и го разбирам. Опитвам се да се успокоя, говоря си, но чувствата заучено извират от познатата посока. Страхът е убежище. Дори имам няколко стиха, които съм писала преди години. Ако ти се чете, ги споделям: https://otkrovenia.com/bg/stihove/imam-demon https://otkrovenia.com/bg/stihove/myrtvi-parcheta Волното ми съчинение е свързано със субективното усещане. Чувствам, че нервите и мускулите са стегнати, в същото време тръпнат, движат се, минава ток по тях и междувременно в останалото пространство циркулира енергия, която е много, за да се побере в границите на тялото и ума. Не ми обясни как работи техниката.

Първо, че са ужасно неприятни. Всеки път ме изненадват с акцента си, понякога са насочени силно в слънчевия сплит и сърцето, понякога в гърлото и тила, трети път в главата- тогава вдигам и кръвно, друг път се треса от студ... Много, много... Страх ме е от усещанията. Чувствам, че тялото не може да побере всичката тая енергия, която се гъне в мен. Все нещо ще се скъса, счупи или пукне. Искам да съм силна, а това е моята слабост, по-скоро проявление на моята слабост. Ядосва ме, че й се поддавам. Разбирам, че е част от съзнанието, че не е цялото ми същество, но по време на атака заграбва всяка моя клетка. Не мога така.

Да, наясно съм, че всичко внесено отвън е почти безполезно, ако човек не работи върху мисленето, навиците, характера, убежденията, оценката си... Трябва много работа. Но когато мозъкът вече е познал този път на реакция- паниката и всичките й "прекрасни" телесни изживявания, се чудя, дали няма ефективна техника поне за смекчаване на проявленията й в хода на работа по същността?!

Благодаря, Орлин, за информацията.

Какво мислите, или въобще имате ли мнение по въпроса за връзка между паник атаките и блуждаещия нерв? Ето линк: http://www.bowencenter.bg/news-bowen-stimulacya-na-bluzdaeshtya-nerv-drastichno-namalyava-vyzpaleniyata

"Право е да се каже, че съпругата е половината на мъжа, защото жененият мъж е половин човек" - Ромен Ролан Твоят човек без да е женен не е стабилен... В кръга на шегата.

Вчера, около 16ч., отново получих 3-часов пристъп. Преди да се случи ме болеше врата и реших да се самомасажирам, но ето че пак си "пуснах" тока, така да се изразя. Започнаха едни ел. вълни да преминават по гръбнака и главата, стегна ме слънчевият сплит, охладнях и ме побиха тръпки навсякъде. За страха- да не обяснявам подробно, той ме хваща за гърлото и не пуска. Зави ми се свят, вероятно и кръвното е скочило- заболя ме главата. Разтресох се и очаквах всеки миг, че нещо в мен ще се скъса, но не се... Когато премина почетох малко от Норбеков и се почувствах по- добре: " Лечителите в древния Изток гледат на болестта като на нарушено равновесие между силите на организма. Правилният начин на живот поддържа защитата на нужното ниво, смятат те. Болестта показва, че зашитата някъде е отслабена или разкъсана. Щом се установи причината за пробива и се възстанови балансът, зашитата ще се укрепи и болестта ще се махне. При това от само себе си се подразбира активното участие на болния в процеса на лекуването с мобилизация на всичките му вътрешни — и физически, и душевни, сили. " " И. Сеченов пише, че мисълта е задържано движение. С други думи, мисълта определя готовността на тялото за бъдещо действие. Когато си кажем, че трябва да направим еди-какво си, в организма ни се активизира определена група мускули и постъпва съответното количество хормони, необходимо за реализация на замисъла. Това раздвижване представлява материалната част на мисловния процес. Мисълта е мощен инструмент за въздействие върху организма. Както и емоциите ни. Отдавна е забелязано, че раните на победителя зарастват по-бързо, а потиснатото състояние води до бързо развитие на ужасни заболявания. Да си представим лимон. Веднага усещаме кисел вкус в устата. Да се опитаме мислено да отхапем от лимона. Устата ни се пълни със слюнка. А сега да си въобразим грамаден паяк или скорпион, който пълзи към босия ни крак. Неприятно усещане, нали? Кракът ни неволно се дръпва, побиват ни студени тръпки. Това означава, че организмът ни е хвърлил в кръвта доза адреналин. Нашият организъм ни привежда в състояние на съответствие със ситуацията независимо дали тя е реална, или съществува само в представите ни. "

В поста си съм направила грешка, вместо "откъс" съм написала "отказ" повлияна от работат ми сигурно Всъщност аз снимах книгата, не ми е известно да я има в ел. вариант. Наистина е много интересна. Съдържанието: file:///D:/Downloads/16443108_10202701064165647_192415793_o.jpg Д-р Първанов, напълно Сте прав. Изпитах това чувство на паника по време на медитация преди няколко години и спрях. След като се "събудих" от състоянието изпитвах страхотна изнервеност, глад и не можех да си намеря място. Боря се с тая тревожност повече от 12 години и вече се чувствам почти преборена... Хайде, да не съм крайна, но трудно се държа понякога. Имам от време на време просветления, моменти на покой, но дори и тогава не съм напълно отпусната, защото го приемам като неестествено за мен състояние, което също поражда страх.

Можеш да се поровиш за Германската нова медицина на д-р Хамер. В нета има доста инфо. https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina/statii/ot-karolin-markolin/da-razberem-alergiite

Линкът, който съм споделила, е отказ от книгата "Оставени в мрака". В нея пише, да, за положителните страни на медитацията и т.н. Но е показана и другата страна. "... медитацията може да повиши доброто физическо състояние, а то от своя страна- здравето, но цикълът може да действа и в обратна посока. Ако е налице усещане за изпълнен със страх Аз, той ще подхранва собствения нервен генератор и ще променя биохимията му. Това може да провокира негативен цикъл с обратна връзка- колкото по-голяма е биохимичната или структурната промяна, толкова по- голям е и страхът..."