stelyana

Хмм, добра гледна точка, не ми е хрумвала. Чела съм философски разсъждения по темата, които винаги са ми се стрували красиви, далечни и непонятни. И толкова. Знам, че съм страхлива. Но как едно нездраво съзнание да оправи само себе си? Дано не са заблуда тези крехки моменти на увереност.

https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/v/t34.0-12/16395863_10202693028724766_813276178_n.jpg?oh=6840ace7d4c0ba3c7a1ad866d56bdbe3&oe=589198CF

Орлине, зная, че Сте прав за психотерапията, но на мен ми е почти невъзможно да посещавам на този етап специалист, понеже сама гледам малкото си дете през деня. Остава ми да чета и да се уча. Днес също имам стягания, но гледам на тях от друга страна, дори замайването ми се стори приятно. Когато ме залее вълната на страха ще опитам с ТЕС. Преди няколко години пробвах да медитирам, но определено не е за мен. Тогава не знаех какво е това паническа атака, но имах много странни телесни усещания, които ме уплашиха и спрях. На няколко пъти ми се струваше, че чувам гласове. Явно ми трябва здраво стъпване на земята. Георги, благодаря.

Георги, имала съм посещения при няколко психотерапевта, но нещо не се получаваше. Два месеца работихме с д-р Петър Николов от Варна, но не го усетих близък, не успя можеби да вникне в проблема ми, или аз не успях да му го формулирам правилно, не знам. Ходих при Диди на групова терапия, но ме натоварваше, усещах се напрегната. Явно не е било за мен. После заминах в командировка и прекратих посещенията си при нея. Малко след това разбрах, че съм бременна, което беше прекрасна емоция разбира се... Интересното е, че през 9 месеца не получих нито една паническа атака. Имах си паразитните мисли, но не и атака. Разбираш, че с гледането на детето ми е невъзможно да посещавам психотерапевт. Гледам го сама през деня. Четенето тук ми помага да разбера ума си и автоматичните мисли, което досега не се е случвало. Дава ми увереност до някаква степен и страхът е доза по- малко. Искам да позная себе си, да разбера коя съм, за да получа онзи така мечтан вътрешен мир и устойчивост. Благодаря за, Георги, че отделяш от времето си.

Благодаря, Орлин. От прочетеното разбирам, че за да се чувствам добре в кожата си, трябва да премина през цялостна характерова трансформация или растеж на личността. Не искам отново да се завъртя във въртежа на психофармацията, вече имам много отвратителен опит с нея. Дали сте ми доста информация за четене и разбиране. Ще ми трябва време, заради грижите с детето. Днес се събудих с чувство на страх, неопределен, но премина бързо. Чувствам се добре, когато чета из форума, приемам някои от съветите, като отправени към мен. Помага ми да обясня състоянието си и някак да се погледна отстрани, отделено от проблемите на психиката. Понякога ме обзема това хладно чувство на паника, а включването и на телесните усещания, съвсем ме вкарва в руслото на страха и бързо забравям наученото. Трябва някак да обуча съзнателното да не тръгва по отъпканите пътеки на старите мисли. Не знам, дали ще стане... Ще пиша пак.

Забелязала съм и още нещо в поведението си... Примерно, когато съм в компания и се обсъжда някаква тема в главата ми коментарите са аргументирани, добре построени, но някакъв пусти филтър на съзнанието не смее да ги сподели с хората. Не казвам нищо или просто кимам съгласявайки се с друго менение, но не защото нямам такова, напротив, ако ми дадете лист и химикал ще бъда изчерпателна... Поставям си някакви граници, а това акумулира страшно напрежение в мен, прибавете много такива случаи през годините и готово ви разстройство. Обаче аз спирачки поставям и в други аспекти в живота си, което ме води на мисълта, че атакие се появиха дори доста късно, имайки предвид, че винаги съм била такава, тоест има и някаква силна издържливост в мен. Страх, нали, но не знам защо ги има тия бариери ума, разбирам ги и тази нощ в разговор отворих уста и споделих гледната си точка с познати... Усетих сила, дори стойката ми се промени.

Благодаря, г-н Баев. Прочетох какво Сте написали, а след малко, ще направя това и с линковете. Каво нещо е психиката обаче, от написаното усетих една приятна топлина в слънчевия сплит. Проблемите при мен са натрупани много, още от ранна детска възраст, което ще затрудни процеса на възстановяване, но Вие ми давате надежда. Благодаря Ви още веднъж. Прочетох Ваши материали за мускулните брони, аз определено имам такива, усещам я тая перманентна стегнатост в тялото, особено в тила, слънчевия сплит и таза. Когато се опитвам да спортувам си е жива мъка, боли ме всичко с усещане за разкъсване. Показахте ми път, ще го последвам.

Благодаря, Георги. Много чета по темата и търся начини за справяне и всчко е прекрасно до следващата атака, което съзнателно не знам от какво е провокирана, вероятно нещо подсъзнателно я вклщючва. Опитвам се в такъв момент да намеря някакъв устойчив център в себе си, в който да присъствам и някак отстрани да преживявам вълните на страха, които ще отминат, но някак не се получава...

Здравейте, Понеже имам странни телесни усещания, нещо като паник атаки с акцент върху проводимостта на нервната система и по-точно усещане на преминаване на ток по тялото, чувство на вътрешен огън и налягане в главата, се разрових в гугъл. С ключови думи в търсачката "усещане на ток по тялото", ми излязоха статии, че състоянието се свързва с пробуждане на Кундалини. Мислите ли, че е възможна подобна връзка? На мен ми се струва... твърде свръх... Какво мислите?

Простете, докторе, но доста сте пестелив. Предложете нещо от Вас за справяне и помощ, моля.

Не казвам това, но като че ли конкретната възможна диагноза би ми помогнала...

Ще го направя. А може ли да се касае за личностово разстройство?

Откривам в себе си състояния на психоза някаква, нещо като тревожно разстройство... В миналото имах доста тежки моменти, като раздяла с родителите ми, когато бях на 13г., сексуално посеателство, което тогава не осъзнавах, но с времето ми се изясни и изпитах отвращение, но не към другата страна, а към себе си. Никога не се приемах такава каквато съм. Смятах се за различна, такава която никъде не се вписва, не обичах вниманието да е насочено към мен. Въртях се в капана на много мисли, трудно общувах, заеквах... Избягвах общуването. Спомените ми са много емоционално наситени. Лесно се обиждам и засягам... особено ми е болезнено това "какво ли искаше да каже..?!" или "какво ли си е помислил/а...?!". Емоциите ми предизвикват и телесни усещания, плачлива съм. Другото, което много ми тежи е бързата смяна на състоянията ми, в рамките на ден мога да прелея в цялата гама от чувства- в един момент съм уверена, в друг уплашена, в трети несигурна и объркана... и всичко това е само в главата, промяната не се е провокирала от нещо случило се в този ден. Аз си го обяснявам с релсите, по които се движи влак, мозъкът сменя автоматично направлението си /релсите/ с това /тези/ на страха, на обречеността, на сигурността и т. н. И трудно мога да се намеря в тази изменчивост и несигурност. Като прибавя и телесните усещания, ще полудея, ако не съм полудяла. Импулсите по нервите ги чувствам като ток. Ако ме боли примерно стомаха, сигналът за болка или интерпретацията за болка на мозъка е странна... Изпитвам стягане в главата, страх, сърцебиене, свръхчувствителност на кожата, усещане за ток по нервите. Като че ли всяко състояние на промяна в усещанията на тялото /болка/ на мозъка му идва в повече, получава се една каскада от симптоми. Д-р Първанов, какво мислите?

Благодаря. А нещо друго може ли да ми кажете, поне някаква насока? Съзнанието ми отчаяно се нуждае от отговори, за да се успокои...

Не, изследването аз си го назначих, коментирано е с доста запознат човек, който не е лекар. И аз съм на мнение, че тоя кортизол е малко парче от пъзела.

Здравейте. Не съм сигурна къде точно във форума е по-правилно да отнеса проблема си. На почти 29 години съм. Имам си един добър букет от неврологични симптоми. Според мен всичко започна от появата на мигрена с аура, когато бях на 16 години. Всеки пристъп оставяше в мен все нови симптоми. Започна една силна умора в цялото тяло, липса на тонус, чувствах тялото си тежко. Вероятно обясненията ми ще ви се сторят странни, но не знам как по друг начин да ги обясня. Усещам все едно всички нерви по тялото ми са оголени, могат да предизвикат пристъп силен шум, ярка светлина, вибрациите от двигателя на автомобил, когато се возя в него... Не понасям вибрации, примерно ако се опра на пералната машина докато работи, сякаш ток минава по нервите ми и ме удря в главата.Въобще трудно се живее с всичко това. Пристъпите, които получавам най-общо се изразяват в това- започва едно много силно стягане на нервите в главата /така мога да го опиша/, прилошава ми силно, с чувство, че ще загубя съзнание, стяга се и слънчевият ми сплит и ми се гади силно. Всички нерви по гръбнайка стават особено чувствителни, не мога да завъртам главата си, а въртенето на торса и главата предизвиква също гадене. Започва сърцебиене, изтръпване на различни части на тялото, става ми студено, понякога вдигам и кръвно. Стяга ме много в тила, променя се дори вкуса в устата ми, съответно ме облива и чувство на паника и страх. Всичко изглежда като паник атака, но симптомите ми са постоянни, имам предвид, че няма момент, в който да не усещам някакъв такъв нервен дискомфорт, просто понякога има силни кризи, в които си мисля, че ще получа мозъчен или сърдечен удар. Когато се разболея, например грип, стомашно неразположение или бъбречно първо се включва тази свръхактивност на нервната ми система. Не мога дори да пъхна клечка в ушния си канал, малко след това започва тази свръхреакцията на нервите... Стяга ме гърлото и не мога да преглъщам. Всичко се усилва, понеже не зная какво точно ми има, кое е първопричината. През всички тези години никой не ми помогна. Преди близо 7 месеца родих и нещата съвсем се влошиха, няма ден, в който да не се чувствам ужасно. От много четене на симптоми и болести още повече се разстройвам и симтомите се усилват. Много съм впечатлителна и веднага мога да получа усещанията на някоя болест, за която съм чела. През годините са ми правили доста образни изследвания, през 2013г. ЯМР според лекарите не показа нищо притеснително. Правено ми е ЕМГ на нервите на гръбнака- увредени са доста от тях, но не толкова, че да имам такива усещания. Един от невролозите ме изпрати на ревматолог за изключване на системно заболяване- нямам такова. Ходила съм на психиатър и на психотерапевт. Изпих доста антидепресанти, но положението се влошаваше от тях. Преди няколко дни ми направиха ЕЕГ, според неролога няма място за притеснения, някои от вълните са по-интензивни. Не мога точно да опиша всичко, което чувствам, но вече не се издържа. дори въртенето на главата може да предизвика пристъп. Понякога имам чувството, че кожата ми пари, но когато измеря температура, нямам такава. Най-общо нервите ми не са на себе си. Ужасно стегнати по цялото тяло, тръпнещи, парещи с акцент във врата, главата и слънчевия сплит. Дали е възможно тази мигрена да е създала някакви нарушения в дейността на мозъка не знам, а и няма кой да ми каже точно. Чувствам се обречена... Изследвах кортизол от слюнка, оказа се, че е нисък, сутрин когато трябва да е в пика си, при мен е в долна граница, по обед леко се покачва, после пак е в долна граница, което говори за умора на жлезата. Не знам как да си помогна. Извинете, вероятно постът ми е доста объркващ... Благодаря за отделеното време.

Здравейте. Не съм сигурна къде точно във форума е по-правилно да отнеса проблема си. На почти 29 години съм. Имам си един добър букет от неврологични симптоми. Според мен всичко започна от появата на мигрена с аура, когато бях на 16 години. Всеки пристъп оставяше в мен все нови симптоми. Започна една силна умора в цялото тяло, липса на тонус, чувствах тялото си тежко. Вероятно обясненията ми ще ви се сторят странни, но не знам как по друг начин да ги обясня. Усещам все едно всички нерви по тялото ми са оголени, могат да предизвикат пристъп силен шум, ярка светлина, вибрациите от двигателя на автомобил, когато се возя в него... Не понасям вибрации, примерно ако се опра на пералната машина докато работи, сякаш ток минава по нервите ми и ме удря в главата.Въобще трудно се живее с всичко това. Пристъпите, които получавам най-общо се изразяват в това- започва едно много силно стягане на нервите в главата /така мога да го опиша/, прилошава ми силно, с чувство, че ще загубя съзнание, стяга се и слънчевият ми сплит и ми се гади силно. Всички нерви по гръбнайка стават особено чувствителни, не мога да завъртам главата си, а въртенето на торса и главата предизвиква също гадене. Започва сърцебиене, изтръпване на различни части на тялото, става ми студено, понякога вдигам и кръвно. Стяга ме много в тила, променя се дори вкуса в устата ми, съответно ме облива и чувство на паника и страх. Всичко изглежда като паник атака, но симптомите ми са постоянни, имам предвид, че няма момент, в който да не усещам някакъв такъв нервен дискомфорт, просто понякога има силни кризи, в които си мисля, че ще получа мозъчен или сърдечен удар. Когато се разболея, например грип, стомашно неразположение или бъбречно първо се включва тази свръхактивност на нервната ми система. Не мога дори да пъхна клечка в ушния си канал, малко след това започва тази свръхреакцията на нервите... Стяга ме гърлото и не мога да преглъщам. Всичко се усилва, понеже не зная какво точно ми има, кое е първопричината. През всички тези години никой не ми помогна. Преди близо 7 месеца родих и нещата съвсем се влошиха, няма ден, в който да не се чувствам ужасно. От много четене на симптоми и болести още повече се разстройвам и симтомите се усилват. Много съм впечатлителна и веднага мога да получа усещанията на някоя болест, за която съм чела. През годините са ми правили доста образни изследвания, през 2013г. ЯМР според лекарите не показа нищо притеснително. Правено ми е ЕМГ на нервите на гръбнака- увредени са доста от тях, но не толкова, че да имам такива усещания. Един от невролозите ме изпрати на ревматолог за изключване на системно заболяване- нямам такова. Ходила съм на психиатър и на психотерапевт. Изпих доста антидепресанти, но положението се влошаваше от тях. Преди няколко дни ми направиха ЕЕГ, според неролога няма място за притеснения, някои от вълните са по-интензивни. Не мога точно да опиша всичко, което чувствам, но вече не се издържа. дори въртенето на главата може да предизвика пристъп. Понякога имам чувството, че кожата ми пари, но когато измеря температура, нямам такава. Най-общо нервите ми не са на себе си. Ужасно стегнати по цялото тяло, тръпнещи, парещи с акцент във врата, главата и слънчевия сплит. Дали е възможно тази мигрена да е създала някакви нарушения в дейността на мозъка не знам, а и няма кой да ми каже точно. Чувствам се обречена... Изследвах кортизол от слюнка, оказа се, че е нисък, сутрин когато трябва да е в пика си, при мен е в долна граница, по обед леко се покачва, после пак е в долна граница, което говори за умора на жлезата. Не знам как да си помогна. Извинете, вероятно постът ми е доста объркващ... Благодаря за отделеното време.

Стелистар, Ще ти кажа нещо от личен опит. Аз имам ужасни нервни напрежения по цялото тяло, понякога се будя от ток, който минава през нервите ми и ужасен шум в ушите. Имам главоболие и стягане в слънчевия сплит. Заради всички тия симптоми посетих всякакви лекари, дадох една маса пари за изследвания, няма орган, който да не съм изследвала и вече зная, че проблемите ми всъщност се свеждат до един- главата ми. Не вярвам да имаш тумор, просто си си внушила разни неща. Преди два месеца проблемите в психиката ми избиха на ново ниво, но трябваше да мина през болници и хиляди изследвания, за да се убедя, че всичко са нерви и появили се псих. атаки. Усещах, че съм извън тялото си, все едно губех връзка с него. Изтръпваха ми ръцете и лицето, а сърцето ми се удряше бясно в ребрата. Приеха ме в спешното и оттам ме пратиха в интензивно кардиологично отделение. Бях там 4 дни, направиха ми един куп изследвания, ставаше ми лошо от непрекъснатите вземания на кръв... Бях не на себе си, буквално, страшно беше. И накрая ми казаха, че нищо ми няма. Вероятно при тебе е същото. Казвам ти да се успокоиш. Скоро спрях антидепресантите, изписани от психиатър и днес имах първата от много време атака. Последната ми надежда е психотерапевтът, който смятам да посетя. Защо не пробваш?

Доста сложен въпрос, ако ме питате. Човек, който вярва в потенциала си, емоционално здрав, поставящ си цели в живота и борещ се за тях. Човек, на когото сътресенията в средата не му влияят, тоест има център в себе си... Човек, който знае, че като посади домати примерно, трябва да почака няколко месеца, за да бере, тоест търпелив /на мен търпението ми куца/. Знам каква мога да бъда, но не знам по кой път да поема, че да стигна до този човек в себе си.

Здравейте отново, Бихте ли ми предложили някаква литература на тая тема, такава която да ме мотивира или просто да ме накара да разбера основни положения или да ми даде някаква насока къде и как да търся. Светът ми, както казвате, се е ограничил в елементарно преживяване на деня, в който всъщност ме няма... В момента чета материали от Ошо. Впечатлена съм от това какви определения дава за ума, където смятам ми е проблемът. Предполагам е нужно доста време за да попият идеите в съзнанието ми. На 03.11. съм си записала час за психотерапевт Петър Николов от Варна. Готова съм да подходя напълно сериозно, без никакво самосъжаление и отчаяние. Помогнаха ми много от коментарите Ви, също тези на Орлин Баев и д-р Първанов в другите теми от сайта. Имам стимул, искам дете, съответно искам да му създам една хармонична среда, в която да расте, а това няма как да стане с една объркана и нестабилна, емоционално, майка. Там, дълбоко в мене, преди години нещо се е пречупило... Но вярвам, че имам потенциала и силата да поправя нещата и да се върна там, където преди десетилетие оставих себе си. Да се намеря. Нужна ми е професионална помощ, защото имам въпроси, на които не мога да си отговоря, а са ми важни за да продължа. Благодаря Ви.

А как се култивира тази любов към себе си? Това, което мисля и усещам в момента много дълго се е повтаряло и е станало част от мен. Трудно ми е да не се идентифицирам с него. Не знам как да избягам, а много искам.

Благодаря отново. Много, много... ще помисля над отговора Ви.

Д-р Първанов, здравейте. Имам една молба към Вас, бихте ли ми казали какъв е смисълът на живота според вашите разбирания? Кое дава основа и цел на съществуването? Знам, че при всеки е различно, но кажете ми, моля, за екзистенциалния смисъл? Какъв е смисълът на Вашия живот? Благодаря предварително.

Благодаря Ви, напълно сте права, усещам липса на цел в живота. Усещам как умът се разпъва между хиляди мисли, нямам елементарно спокойствие. Относно въпросите Ви: нищо не правя лично за себе си, на първо място са другите и ако остане за мен- остане. Не се награждамвам, понеже не мисля, че заслужавам да си обърна специално внимание. Радвам се на малките мигове, когато ми просветва и усещам някаква хармония в себе си. Успехите ми се ограничават в ежедневието, нищо грандиозно. Обичам да рисувам и когато приключа с картина усещам удовлетворение, но и то не ми дава смисъл. Води се борба в съзнанието ми. Съвсем ясно разбирам какво трябва да правя и какво трябва да мисля, как трябва да живея, но не мога да спра настоятелния глас в главата си, че нещо не ми е наред, че не заслужавам, че няма да се справя с живота, който искам да имам.

Здравейте, Моля Ви за помощ, защото всичко което до сега предприех като мерки не ми помогна. Посещавах психиатър, пих три вида антидепресанти и накрая- нищо. Мисля, че страдам от някаква генерализирана тревожност и нетърпимост. Сега съм на 27 и мисля, че всичко започна около 16-тата ми година. На 13 години бях напълно сама в големия град, понеже кандидатствах след 7-ми клас. По природа съм крайно чувствителна, наистина крайно и лесно се тревожа. Като дете, когато родителите ми са се разболявали или карали помежду си го изживявах ужасно драматично. Преместих се от малкото село в големия град, без хората които обичам се чувствах безкрайно самотна и напрегната. В училище ми беше много трудно, понеже заеквах, а децата бяха безмилостни- подиграваха ми се. В побертета /16 г./ нещата съвсем се оплетоха. Загубих всякакъв тонус и енергия, напълнях, постоянно бях мрачна и притеснена. Страдах, защото винаги съм била атлетична и харесвана от мометата на моята възраст и в един момент всичко в света ми сякаш рухна. Съвсем се изолирах от света, отказвах компанията на приятелите си, през годините съответно много от тях изгубих. Страдах също, че не съм достатъчно добра, достатъчно привлекателна, неможеща да комуникирам както ми се иска- както го правеха връстниците ми. Аз се притеснявах, ипотявах, получавах сърцебиене. Всеки ден в училище беше един малък ад, една непрекъсната тревожност, дали ще ме изпитват по някой предмет и как ще се представя, как ще ме видят съучениците ми, каква представа ще си изградят за мен. Този страх предизвикваше ужасни спазми в слънчевия ми сплит. С годините нещата се пооправиха, намерих си добра работа, не заеквам, но страховете си останаха. Без причина се чувствам тревожна, уплашена, невъзможно ми е да се зарадвам на живота. Понякога си мисля, че няма смисъл в живота ми. Все още страдам от липса на енергия и живец. Фонът, на който живея, е силен страх, който няма явна почва... поне не на повърхността, а това за което съм се притеснявала в миналото, въобще не е актуално, но усещанията са някак вкоренени в мен. Не мога дори да релаксирам пълноценно, дори тогава не мога да се отпусна. Умът ми е много неспокоен, напрегнат до скъсване... Не мога да се справя сама с това положение, ходя на йога отскоро, бях на психиатър както по-горе споделих. Ако някои отстрани трябва да даде оценка на живота ми на пръв поглед ще каже, че е напълно задоволителен, понеже има хора които са щастливи и имат по-малко. А аз имам семейство, което ме обича, мъж, който държи много на мен, добра работа... Този болен ум искам да излекувам. Утешавам се с няколко чаши вино вечер и с храна, но това още повече ме депресира. Ще съм благодарна на всякаква помощ и съвети. Благодаря предварително.