Здравейте,аз съм ученик, имам социална тревожност, срамежлив съм, с ниско самочувствие, чувствам се слаб и малък, без да има външни причини.През годините си изградих маска за пред хората, с която да крия слабостите си. Започнах да тренирам, станах леко арогантен, демонстриращ сила. Всъщност блъфирах, но егото ми оставаше непокътнато. От доста време чета в интернет за мойте проблеми доста неща разбрах , осъзнавам , че всичките ми проблеми са в главата ми , под формата на грешни разбирания и убеждения за света и по-скоро за хората. Пробвал съм различни методи за справяне с проблемите, чел съм книги за самопомощ и книгите на Джон Кехоу. Помагат, но ме правят изкуствен и неудоблетворен от себе си. Пробвах с психотерапия, ходих към 3 месеца , но нямаше ефект, някак си не бях 100% открит с терапевтът си и не можех да се отпусна. Прочетох доста теми в този форум на хора с проблеми, като моите. От прочетеното разбрах , че трябва да обикна страха и да открия пред хората слабостите и страховете си. Днес това направих , в училище свалих маската. Първоначално това ме накара да изпитам ужасен срам докато говорех с съучениците си, поздравих няколко човека те не ми отвърнаха. Това ме вбеси, защото се чувствах отхвърлен, и няколко мига по-късно ,някак си спря да ми пука, казах си ако искат да ме харесват , аз за себе си знам , че съм достатъчно добър и продължих да опитвам да бъда себе си. Така продължих през целия ден. Найстина когато разкрих страховете и слабостите си пред другите, те започнаха да се държат добре с мен и аз започнах да общувам повече, станах по активен в часовете, но егото ми пострада. Сега се чувствам още по-малък и нищожен и без самочувствие. Незнам дали съм на прав път и греша ли някаде? Моля за съвет.
