Злати

Благодаря за съвета, но не знам как да я накарам да да потърсим помощ. Тя не иска и да чуе, и само ми повтаря, че още не е сигурна какво иска . Това най много ме притеснява. Но ще опитам да я убедя да прочете и да се включи във форума.

Здравейте, пиша в този форум, без да знам дали е точно по темата , но имам големи притеснения с дъщеря ми. Накратко, тя е омъжена от 8 години има едно прекрасно момченце и от миналата година има проблеми със съпруга си - хвана го в изневяра, изгони го от жилището и около 3-4 месеца бяха разделени. След края на неговото авантюра, и след много молби и обещания, а и заради детето, тя реши, че той има право на втори шанс и го прибра отново. До февруари месец тази година когато всичко се повтори с по- голяма сила, в смисъл, че когато тя разбра за новата му забежка, той реагира много агресивно и злобно и отново се разделиха. Отначало докато той беше с новата си "жена", всичко беше по- спокойно, като изключим, че дъщеря ми беше много наранена и обидена и непрекъснато плачеше. И отново след като той се раздели с новата, започна една страшна атака към нея - и психическа и физическа - той иска отново да се съберат а ако получи отрицателен отговор става агресивен и се опитва да я манипулира чрез детето и по всякакъв друг начин. Разбрах, че даже и е посягал, обиждал и се опитва да и вмени вина, че едва ли не , тя е виновна за всичко. От всичко това дъщеря ми която всичко ми споделяше, и ние с баща и безусловно я подкрепяме, стана затворена и някак уязвима, изпитва страх от него, незнам с какво я заплашва, мисля че и е казал, че никога няма да я остави на мира , че тя друг мъж няма да има или нещо подобно. Тя все по- малко ми споделя и това от което най-много се притесних, че допуска вариянт отново да се съберат от което направо ми настръхва косата. Опитах се да я убедя да потърсим помощ от психолог но тя категорично не иска . Незнам какво да правя, как да и повлиая да не допусне тоза огромна грешка, която ще е пагубна както за нея, така и за детето. Моля дайте ми съвет какво да предприема, аз не мога до стоя и да гледам безучастно, как живота на детето ми се разпада. Ще бъда благодарна ако някой ме посъветва как да постъпя.