nbnb77777

Толкова съм зле, че не знам от къде да започна... Повече от десет години се боря с панически атаки и повишена тревожност, с променливи резултати. Наколко пъти съм стигала до бърза помощ. Постоянно си мисля, че съм болна и то от страшни, фатални болести. За съжаление вече имам основания, сдобих се с разни диагнози. Животът ми е труден, през това време се разведох, почти нямам близки хора. Имам двама синове. Другите хора се радват на децата си, аз съм изпълнена със страх и притеснения за тях. Големият претърпя страшна катастрофа с жертви, когато беше само на 18 години. Месец и половина в болницата гледах ужаса в очите. Сега е добре, изучи се, работи. Но е белязан за цял живот, едното му рамо е по-ниско от другото, има белези. При малкият ми син също откривам асиметрия в лицето му. Казват ми, че няма такова нещо, но аз я виждам! Сдоби се с псориазис, дали не е на психическа основа. А толкова искам да са щастливи, перфектни, прекрасни! Но се чуствам безпомощна да им помогна. Дали полудявам, дали не пренасям болката си върху тях, дали няма да ги бележа за цял живот, с такава майка. Мисля си, дали няма да е по-добре ако изчезна. Или има начин да преобърна живота си и да съм им опора.