sisi565

Първо, Благодаря за отговорите. Много от нещата които сте написали съм наясно че са така но не мога да открия правилния инструмент с който да ги преборя. Относно какво възнамерявам да правя не мога да го формулирам още в момента се лутам търсейки начин да се преборя. Пробвам различни терапии но без прием на медикаменти. Пробвам при различни психо-терапевти и докато говорим всичко изглежда че е по-добре но след това в реалността страхът надделява. Според мен това е житейски урок който никога не съм искала. Изчела съм доста и имам чувство че мога да помогна на всеки друг но не и на себе си. Най-големият ми страх е когато изпадна в такова състояние че имам чувство че ще полудея и така ще съм в тежест на близките ми. Имам човек до себе си който много обичам и благодарение на който имам напредък, който според него не е много голям но за мен е огромна крачка напред. Но в момента съм от хората с които се работи по-трудно понеже както пише в предния пост партньора ми ходи по гайдата и се съобразява с моите ограничения и страхове. Определено има какво да изгубя но защо това не е достатъчен мотив за мен кога изпадна в безизходица. И в това състояние изобщо не мога да мисля какво ще се случи след 10 години и какво ще съм загубила.

Здравейте, казвам се Силвия и съм на 32 г. От около 5 год. имам ПР и ПА впоследствие на което ми се отключиха множество фобии. Нещото, което най-много ми пречи и не ми позволява да живея нормално и пълноценно както и да работя е това че не мога да се отдалечавам от дома си. Когато ми се наложи да отида по-далече получавам симптомите за ПА и чувството за безизходица ме побърква. Това състояние продължава докато не се прибера вкъщи. Най-големият ми страх от това е, че ще полудея.