Alina12

Явно е стрес. Проверих си и щитовидната жлеза и отхвърлих всички наследствени евентуални неща за момента + страшните болести. Ще работя с психотерапевта си. Само искам да ви кажа, бъдете силни и вземете мерки навреме. Споделете с близки. Аз споделих с майка си и тя ми е адска подкрепа в момента. Психиката е много силно нещо, може да докара всичко, даже физически симптоми.

Има доста такива теми, аз чета и много ми помагат, но временно. Всичко е много сепцифично. Аз се свързах с Орлин Баев, но за жалост той е много зает до след НГ и няма как да го срещна на живо. Ето в какво се корени моята мъка и може би причината да съм така сега. Допреди края на Септември съм имала своите болежки, малки болести и прочее, н о съм се справяла. Октомври аз направих аборт. Не съжалявам за решението си, тъй като и досега обстоятелствата са, че не бях подготвена. От тази процедура знам, че съм си разбъркала хормонално тялото много. Преживях го много тежко, със седмици плаках, почти не спах и не се храних. Процедурата самата мина леко, започнах противозачатъчни да балансирам хормоните, но след това се започна... - косата взе да ми пада, взех шампоани специални, оправи се; - изтръпнаха ми крак и ръка, лицето леко и изпитах болки в кръста - ходих на ЯМР за глава- чист; - обща отпадналост - ходих на изследвания за тежки полово предавани болести и хепатит - отирицателни; - хапя се на сън- поръчах си шина за това, поне да не се наранявам, докато спя; - иначе сънят ми определено пострада- спя, но едно такова полу-будно, будя се по 1 път на нощ. Преди си спях и по 9-10 часа уикенда, сега това не се случва. - апетит имам- ям поне по 3 пъти на ден и гледам да е хубава храна; - сега очите ми се възпалиха- тичам на офталмолог, вика ми,че не съм зле, даде капки- 4-ти ден са все така, не много зле, но... - пия сега имуностимулант и витамини само, че да не направя някоя алергия...в рамките на 10 дни от паника гълтах де що видех лекараство и се окопитих, че това не е добра идея.... Горните симптоми всички до една седмица се оправяха. Сега за очите стискам палци. Тичам само по народни лечители, ходих да ми леят куршум за страх, ходя на масажи. Проблемът е, че съм в постоянна паника. Тръганх и на психотерапия и не знам каква посока ще избере моят психотерапевт...но имам нужда от вашата помощ. От общителен и положителен човек, който обича да излиза, да танцува, да среща хора, да се забавлява..се превърнах в затворена и уплашена жена. Възможно ли е да имам толкова физически несгоди от стрес? Хормони? Подкрепяте ли решението ми, че не започнах да пия Ксанакса, който неврологът ми изписа? Мислите ли, че е време за сериозни успокоителни? Чета и Луиз Хей и си викам: колко е правилно всичко това...защо не го следвам. И сутринта ставам и съм зле. Благодаря ви за помощта и времето ви!