somethingsomething

Разсмяхте ме . Виждам какво ми казвате. Ако трябва да съм честен, още ми е трудно да го повярвам, депресивното ми състояние става доста интензивно понякога, често имам и самоубийствени мисли, но не ми е пречило да функционирам до сега, въпреки че е доста по трудно. Но оценявам отговора ви. Разбирам колко съм труден за тези неща. Просто си мисля- "какво ще правя деня когато не мога и да функционирам, ако съм болен от БАР, по добре да се лекувам от рано". А и трябва да има причина за депресиите ми. Със сигурност не са просто тъжни чувства. Чувството е ужасно странно, а и чести интензивно. Но може би още не съм научил какво е "интензивност". "Чула жабата, че подковават вола и си вдигнала и тя краката. " - Това си го записвам

Благодаря ви за бързия отговор д-р Първанов! Запознат съм кой сте и съм чел много ваши отговори във форумите. Имам доверие във вас и думите ви. Просто съм изчел много,много от информацията за БАР в интернет,включително истории на хора с това заболяване. А аз както споменах, имам депресия от доста време, която се задълбочи последната година сравнително много. И депресията ми си идва и отива случайно , в много от случаите. Не всички, но много. Единствения начин по който аз мога да си го обясня е БАР. Знам че нямам моменти на хипомания, но знам ли, може и да съм имал . Спомням си че съм имал периоди с много енергия, но тогава единствените ми симптоми са много енергия(но може да се опише като неспокойство в повечето случаи, от колкото енергия) и чувство за много стрес за около седмица. Мисля си трезво и не взимам "странни" решения. Хората и не забелязват. Но тази година ми се случи три пъти. Вие сте третия или четвъртия човек който ми казва че не звучи да имам БАР. Но сте първия който е психотерапевт. Пак казвам, че имам огромно доверие във вас, но това което чувствам е, че може би не съм се изразил правилно, не съм казал всичко което ме тормози и може би съм заблудил вас, че нямам БАР и някак си думите ви , не ми носят успокоение. Имам това чувство винаги когато някой ми каже , че го нямам това нещо. Просто, не намирам друго обяснение за проблемите ми.

Здравейте. Не знам как да започна , знам просто че много ми харесват отговорите ви и имам желание да пиша и аз за проблема ми. Имам няколко проблема всъщност. И стават все по задълбочени. И е първи януари - денят в който обикновено ти идва музата за промяна. Предполагам че да пиша тук е плод на това желание. Та да разкажа възможно най - накратко за това което ме измъчва: С две думи - Притеснявам се че съм биполярен. От една страна ме измъчва мисълта ,че имам това заболяване , а от друга - депресия. От както съм може би 17 годишен , имам разни вълни на депресия. Всичко започна с тревожност ,когато бях на 17. Чувствах едно напрежение във врата ми, все едно някой го държи и понякога можеше да ми се клати главата много бързо наляво - надясно, но това беше напълно незабележимо. Но почнах да се притеснявам че ще стане по зле, че ще си вървя по улицата и ще си клатя врата като луд човек, че ще ми попречи да живея нормално..Това доведе до първата ми сериозна депресия. Сериозна защото си спомням че лежах на леглото си ,не исках да ставам и исках да си забия нож в гърдите. Говорих с майка ми скоро след това и това състояние се повдигна. Тревожността беше там, но депресията си отиде за 4,5 дена. След няколко месеца си спомням че изпитах "полезна" агресия и си казах, че няма да позволя това да ми съсипва живота и от този момент нататък, тревожността си отиде. Всичко беше много хубаво за известно време след това. Много хубаво в смисъл,че нямаше нито тревожност нито депресия. Поне не достатъчно дълга и сериозна, че да съм я запомнил. Година и малко в бъдеще, малко преди да стана на 19 започвах да изпитвам някакви вълни на депресия. Доста леки, сега дори не бих се притеснил за подобен епизод, но тогава малко ме притесняваше. Четох за спиритуализъм, за разни селф хелп стратегии и си мислех ,че ще мога да се справя с това. Депресията си отиваше и се връщаше,отиваше и се връщаше. Понякога по силна, понякога по слаба. Но не ми е пречила на живота. Завърших гимназия, започнах да уча и да работя, първоначално на пълно работно време. Усетих вълни на тревожност и малко по силна депресия. Стреснах се ,че заради стреса нещата се усложняват, минах на половин работно време и пак епизода си отмина. Но пък после пак се върна. Спомням си че съм имал моменти които съм се чувствал много зле, но те някак си отшумяват . Не съм се определял с тези чувства, не съм се съмнявал за способностите ми за успех. Но тази година която измина, със сигурност ми беше най тежката година, през живота ми. Периодите на депресия станаха по чести, по силни и по нетърпими. Имах няколко месеца затишие, но след това лошите чувства се връщаха. Обикновенно са с увеличаваща се интензивност за между 2-10 дена, после става малко по добре и малко по добре, докато не се почувствам напълно окей пак и не се върне предишния цикъл отново. И нямам представа защо това се случва. Но знам че вече не се чувствам уверен за себе си. Не знам колко дълго ще мога да продължавам така. Не знам дали ще мога да имам успешна кариера, не знам дали ще мога да завърша училище, не знам дали ще мога да задържа отношението ми с близките, тъй като комуникацията с другите хора ми става все по трудна , като съм депресиран. А преди една година, бях толкова уверен в себе си. И липсата ми на увереност не е причината за депресията ми, а плод от нея. Мания не съм имал със сигурност. Хипомания- знам ли? Имал съм периоди в които съм се чувствал добре, но не знам дали е било прекалено добре. Проблеми със съня имам последните 2 седмици въпреки че съм в нисък период, понякога тези когато трябва да спя се чувствам много енергизиран, не в хубав смисъл . Но мисля че това може и да се дължи че прекарах много време в четене за биполярност в интернет. Нямам много мисли, не говоря по бързо , само енергия, или нещо подобно. Тези дни обикновенно през деня може да се чувствам добре за 2 часа, после много депресиран за 4,5 , после пак добре за още 2. Но не винаги ми протичат така настроенията. Обикновенно се чувствам зле по- голямата част на деня и е възможно да се вдигне облака за мъничко, но после пак се връща. Един от големите ми проблеми е хипохондрия и това че сам си слагам диагнози често и вярвам на тях. И това че чета всичко в интернет за болест която "имам". Не само мнения, но и истории на хора. Та заради това, знам как хората страдащи от хронична депресия мразят живота, не могат да постигнат често кой знае какво и т.н.. А хората с биполярно разстройство да не говорим. Семейство, кариера, приятели, ако имам БАР, трябва да забравя за тези неща, имам чувството. Сега се чувствам, че това е живота който трябва да водя. Живота който хората страдащи от хронична депресия или БАР описват по форумите. Говорих със всичките ми близки и роднини за това че се опасявам че имам БАР. Никой не се съгласи. Никой не е забелязал да съм депресиран или да съм в хипомания. Само приятелката ми и майка ми са забалязвали нотка на депресия понякога и най вече, защото я споделям с тях. Въпреки това, съм убеден, че съм биполярен. Това е единственото ми обяснение на това което се случва. Скоро ще заминавам да живея в чужбина, а психически съм най зле от колкото съм бил някога,въпреки че май близките ми не го забелязват чак толкова. Ще живея с приятелката ми и се опасявам дали ще мога да държа фронта. Имам самоубийствени мисли чат пат, но не съм се самонаранявал никога. Но интензивността на ниските ми настроения понякога граничи с нетърпимото. Като отида в чужбина, ще говоря със психиатър и въпреки че съм против медикаменти, ако се окаже че имам БАР, ще ги пия, имам ли избор. Но междувременно, не знам какво да правя. Вече имам чувството че не познавам себе си. Не съм уверения човек който бях. Страх ме е от бъдещето. Страх ме е от себе си. Искам да намеря решение на всичко това. Искам да мога да живея пълноценен живот.