[Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?]

"Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?"

От моята позиция "Обичам" не познава "не мога". Обичането не харесва въпроси от типа "защо", то дори не класифицира така нещата. Усещанията и онова, което те пораждат като действие и обратното (действията, които пораждат усещания в следствие на любов), са поток във възходяща линия.

[Любов и влюбване при голяма разлика във възраста]

Много би ми било интересно да прочета онова, което би споделила една жена, в която е влюбен много по-млад от нея мъж......

Е, в мен е влюбен младеж, по-млад с 13 години.

За омайното чувство няма да говоря, защото това е най-красивата ми история дотук. Само ще кажа, че съм щастлива, че се чувствам жена, крехка, красива, обгрижвана, желана, нежно приласкана и защитена с чувството, което този човек ми изпраща...

....

А какво ще стане бих могла да кажа след години....Надявам се, че това ще е моята история до гроб.

Това беше само едно лирично отклонение на една жена, която за първи път разбира какво е да я обичат всецяло (на 38.....).......

[Изпитвам страх от секс]

Припознавам себе си, но с тази разлика, че не се обвинявах и бях на още повече години. Сега, от позицията на времето, бих казала, че това е съвсем нормално и че не съм била готова за "това", "с онзи човек".

Според мен нищо по никакъв начин не бива да се насилва - нито психиката ни със собствени размисли (доколкото това е възможно), нито физиката (с намеса на лекар или със стискане на зъби докато го направим - което беше "а пропо" моето решение навремето - да го направя, защото момчето не може/не бива вече да чака....).