Ivitaa

Благодаря ти много,но е толкова трудно, за известно време се бях успокоила, но сега отново се чувствам така,в капана на страха. Хората около мен много ме подкрепят и ми говорят,но май имам нужда от професионална помощ. Много исках да замина по един доброволчески проект,но семейството ми ме отказа,по-добрия вариант е да започна работа по специалността си,а аз не знам дали съм готова,главата ми е пълна с вини и страхове,разочаровам всички около себе си,и себе си,че не мога да наложа решението си и ме отказаха така лесно. Опитвам се постоянно да гледам бъдещето , а то ме плаши, в настоящия момент също се чувствам зле,а миналото с миналите ми грешки направо ме изяжда. Как да се справя,как да продължа- не мога да ям,да спя,само се клатя забила в страшните си мисли..

Здравейте, след като отделих време, за да се прочета повече теми във форума, разбрах, че първоначалният ми объркан разказ няма да има отзиви,защото е насочен по-скоро към близка приятелка,отколкото към професионалисти психолози. Открих доста от своите симптоми в други теми от форума и разбрах, че проблеми ми е по-скоро в неспособността сама да разбирам себе си, собствените си желания. Неувереност, страх от бъдещето,съжаление за минали неща, нищо ново под небето. Бях в депресия, имах ПА ( така видях че го пишат тук), събуждах се нощем ( и все още се събуждам) от натрапливи мисли, които се опитвам да превъзмогна и като се зачетох във форума,че не съм единствения човек с подобни проблеми, се поуспокоих. Мислех, че няма по- побъркан човек от мен. На мен ми се случи това, че представата,която си бях изградила за себе си и изобщо за живота, се срина. Аз си я сринах- не знам какво се отключи в мен, но приличаше на демон. Все едно имам две същности- добра и лоша,обвиняваща и успокояваща. И тази обвиняващата направо ме съсипа. Спрях да виждам смисъл в живота, всичко ми се струваше просто без никаква стойност- за какво да работиш, за какво да си купуваш дрехи, за какво да участваш в целия този театър,наричан живот,като в крайна сметка нищо няма значение. Мислех да ходя на терапевт, но се отказах, разговарях със съседката, която е психолог- тя ми даде книга " Нашите страхове", която не изчетох докрай- интересна беше. Чувствам, че и на вас като споделям няма голям смисъл, през всичко трябва да си премина аз самата, да намеря силата в себе си,смисъла ,да си простя, да се заобичам отново, но как???