stelitoy

Здравейте, искам да споделя с вас проблема ми на работа, където и да съм работила до сега винаги съм била жертва, всички са ме отбягвали, приема ли са ме може би за по различна, не съм от типа кифла или лицемерие. Сега на новото място оспях да се впишат покрай колегите, но изведнъж даже не разбрах какво се случи първо единия колега спря да ми говори даже не ми даде обяснение, понеже според него съм говорила зад гърба му а всъщност беше едно коментиране че идва малко по късно на работа от другите, и от тогава все едно съм умряла за него преди много ми се радваше, дори е имал по големи очаквания от мен от колкото към другите, поне аз така го усещам, беше гадно приех отношението му, но сега ме съсипа и другия колега спря да ми говори, понеже се скарахме и ми каза че повече няма да контактуваме, тогава почувствах онова гадно чувство като излишна и неприемане на работното ми място както преди, сякаш доказала пред тях и че се държа себе си което преди не съм си позволявала на другите места, отново паднах в дупката, чак ми се иска да напусна като усетят това гадно чувство и искам да бягам надалеч. Ако може някакъв съвет как да продължа да се държа към тях и да напускам ли, въобще как да се чувствам значима пред колегите.

Здравейте бях писала преди тук, за това отварям нова тема, проблема ми беше за страха от смъртта и постоянни мисли за нея, това ми състояние е от 2 години на сам, но последната 1 съм по -добре, преди имах 3, 4 дена в които да не мисля а сега има 3,4 дена в които мисля и съм зле, според вас подобрявам ли се дали малко поне съм се справила и защо все още продължавам да изпадам в това състояние за тези кратки дни, възможно ли е напълно да не мисля за смъртта, как може да ми е доста време добре и пак изведнъж да изпадна в лоши мисли, цял живот ли ще съм така, извинявам се за многото въпроси не съм обяснила конкретно какво ми има но мисля че повишен страх от смъртта говори само по себе си. Ще съм много благодарна ако ми отговорите какво мислите, като цяло нищо не съм правила за да подобря състоянието си може би съм с идеята че времето лекува и ходя на групова психотерапия все още не сме навлезли навътре към 4, 5 сесии, как мога да си помогна защото това може би е причината че аз нищо не правя и чакам от самосебе си да ми мине , и може ли да ми обясните какво иска да ми покаже този страх?

Здравейте след толкова време ви пиша ,толкова мъчене за промяна ,да не съм вманиачена в приятелями нищо не се получава ,вече се чувствам съвестно че имам нужда да съм до него и че ми лиспва когато не сме заедно ,да не би това да не е симтом на любов ,грешно ли е че един човек може да ми липсва ,а той се задушава от мен ,осъзнавам че ужасно много греша ,но от вътре чувствам раздиране и съвест ,че искам да е до мен ,мъча се всевъзможно да не мисля за него да си намеря хоби ,да намирам занимание през свободното ми време ,но пак нищо ,сякаш живея чрез него ,аз чакам да се срещнем и след като пак всеки отиде по задачите си ,аз живея за следващата ни среща ,не се наслаждавам на момента когато остана сама или с някой друг. Ужасно е когато не виждам от негова страна ,че има нужда от мен сякаш спря да го показва ,а аз или съм в лошо настроение ,раздразнена когато се видим ,сякаш му отмъщавам за това ,че не показва желание да е с мен ,не знам как да постъпя ,да спра да го търся и само когато той се сети тогава ,ами ние ако дай се боже живеем заедно ,всяка седмица ще ходи на хотел защото ще му омръзне да ме гледа ли ? Твърди ,че ме обича и че иска семейство от мен ,като се замисля едва ли не е така щом ме търпи такава толкова време ,но аз не мога да го повярвам ,мисля си че като иска да остане сам не ме обича и няма нужда от мен. Извинявам се че само се оплаквам в тези редове не поне излях душата си ,амо може да ми помогнете ,някакъв съвет как да се държа с него ,как аз да си помогна да нямам тази нужда от него която явно нямам право да имам ?

А знаете ли дали е възможно да почне да ме боли и от другата страна

Знам ,че не е в специалностави ,но не знам вече какво да направя ,с тази болка в ребрата първо беше от ляво а сега почна да ме боли и от дясно ,като отида при личната ми казва невралгия е ,ще ти мине сама повече се движи ,нормално ли е сега и от дясно да ме боли ,изобщо не знам при какъв лекър да отида след като личната не ми дава напътствие

Имам друг въпрос за който много съм отчаяна и притеснена. Постояно ми има нещо постоянно ме боли нещо ,все съм болна от нещо ,едното ми мине ,и веднага ми се сервира друго ,цял живот ли ще съм така да се мъча все от нещо ,явно съм много кекъва и болнава ,мога ли да спра тези безкрайни неща

Разбирам.. А мога ли сама да се справя със всичко това (ходих на психотеапефт ,доста съм разочарована и не мисля да ходя вече) чрез медитация ,редовно спортуване ,повече забавления и разходки ,просто ми е нужно да знам имам ли тази способност да се справя сама ,попринцип не е само това проблема ,следват неща като страхове,тревожност ,паник атаки (които доста одавна не съм получавала) хипохондрия и всичко това накуп ,най-различни ритуали.Общо взето май всичко е свързано и до колкот съм разбрала идват от страха и съмнението ,права ли съм ? На 21 години съм и тези прекрасни неща ми се случват от почти 2 години ,и след толкова време нещата малко или много съм ги приела и са по-леки ,но от вътре имам едно гадно чувство ,че никога няма да мога ги премахна напълно и все нещо ще ме тормози и напряга в ума ми ,допълнително съм с нисък имунитет и постоянно нещо ме боли и от нещо съм болна което засилва страха ми да не ми се случи нещо лошо и да не умра ! ....

Здравейте ,имам досто кратко запитване ,но с огромено значение за мен ,гледах клипчето на Орлин Баев за любовта ,и виждам себе си в него ,това ,че искам и прося любов и внимание от другия човек до мен ,опитвам се да го контролирам без да се осъзнавам ,че го правя ,заради тези неща почнахме много да се караме и дистанцираме ,след като гледах видеото разбрах защо прося тази любов от него ,защото я нямам в себе си ,а за контролирането е виновен страха ,знам ,че трябва да се уча ,но не знам как. Това е моята молба към вас да ми дадете съвет как да запълня тази дупка в мен с любов от вътре не от вън.

Ужасно много се нуждая от вашия съвет , преди почти поливин година се бяхме разделили с въпросното момче ,да уточня аз исках това да се случи ,и сега той ми казва как се е почувствал предаден и все още се чувства така ,че никога не е очаквал да постъпя така ,и че от тогава до този момент не може да ме обича така както преди това .Вече не му е била толкова страшна мисалта ,че може да се разделим ,и не му пука толкова дали ще е с мен или не ,а преди е треперил при тази мисък ,той ми каза тези неща и сам не може да си обясни и отгивори как може да гледа на мен както преди ,мисли че всичко правим на сила и по навик ,ако можете да ми дадете съвет как да се държа с него ?

Чувствам и се ядосвам ,че е лошо ,но с ума си осъзнавам ,че греша и всеки е различен с неговите си вибждания

Като се замисля наистина той е правил много повече компромиси от колкото аз ,може би защото обичам да става на моето ,но точно тези негови желания аз не ги разбирам и мисля че са нещо лошо и не влизат в тях.

А как мога да се променя ,как мога да подтисна желанието си ,от къде да почна ,не знам как да реагирам вече ,как да се държа добре с него след като ми окаже за пореден път да се видим аз почвам да се инатя или трябва да подтискам емоцийте си

Аз не мога да разбера след като съм така вкопчена ,дали значи ,че не го обичам или го обичам ,а просто самото поведение не е от обичтта ми ?

Смисъл искате да кажете ,че не го обичам и си замазвам очите с вманиаченост ,защото е имало период в който сме жили разделене ,не ми е олеквало а напротив ,много ми липсваше ,много мислех за него ,други се опитваха да ми грабнат вниманието ,но никой не оспя ,искам самп него

Здравейте ,искам да споделя проблема си тук ,защото съм на прага да се разделя с приятеля ми ,заедно сме от 3 години и 4 месеца .Имаме конфликт от доста време който не можем да разрешим. Аз винаги съм готова да пренебрегна всичко и всеки за него ,за да може да сме заедно ,правя всичко въможно да съм с него ,а той след като сме се виждали няколко дена почва да се оправдава - искам да си почина ,искам малко свободно време ,искам да съм сам и т.н.. Аз това не мога да го приема защото следват мислите-той вече не е ме обича ,омръзнала съм му ,вече не ме иска ,не може да ме понася и почва поредния еднакъв спор който го водим през ден. Или когато не сме заедно постоянно го следя в facebook дали е на линия и да ли ще ми пише .Не мога да разбера какво трябва да направя за да сме доволни и двамта. Аз ли мисля грешно не знам ,но много взе да ни изтощава и двамата. Все още не живеем заедно а той така да има нужда да не е с мен.