suffering101

Здравейте От една година се опитвам безуспешно да си спра лекарствата, защото не ми понасят и за мен са токсични. В много жестока абстиненция съм. Абстиненцията, освен всички физически симптоми, които получих (конвулсии, тикове, гърчове и тн) е свързана с невъобразимо душевно страдание и психическа болка, които не мога да опиша с думи, а мога само да нарека с думата агония. Агония, от която човек всячески иска да избяга на всяка цена. Но аз не мога да си позволя да избягам, аз трябва да се съхраня и да оцелея. Лекарствата са ми разбили мозъка и сега той не може да работи без тези вещества, буксува и създава неврологично обуслована агония. Това, което изпитвам, няма нищо общо с оригиналния ми проблем (депресия тревожност и натрапливости), а е нещо съвсем ново, различно и милиони пъти по-лошо. Имам нужда от психологическа подкрепа и съвети как да понасям и издържам страданието, свързано с абстиненцията. Искам да оцелея. Трябва да оцелея. За да оцелея трябва да намеря начин да понеса безмерни количества душевна болка. Просто мозъкът е разбит и създава неврологично-обусловано страдание, което е невъобразимо и традиционните похвати не помагат, защото проблемът не е психически, а неврологичен. Вчера например беше толкова непоносимо, че исках да вляза по спешност в болница, но знам, че там ще ме натъпчат с нови лекарства, ще отрекат че съм абстиненция (нямало такова нещо - пълни глупости, има, заклевам се в живота си, прочетете survivingantidepressants.org и трудовете на Питър Брегин, Дейвид Хийли, Стюарт Шипко, Йоланде Лукайър) и ще ме влошат още повече, защото мозъкът ми не понася дори билки и хранителни добавки в това състояние, какво остава за химия. Ето какво правя аз: - Когато страданието се чувства като непоносимо дори секунда повече, си казвам "Стой в настоящия момент. Потъни в настоящия момент. Нищо друго не съществува, само настоящето. Няма минало няма бъдеще. Има само сега. Скрий се в него, намери убежище в него. Можеш да понесеш този момент. Щом можеш да понесеш този момент, можеш да понесеш и следващия." Така оставам жива минута по минута и час по час. Мисля, че това ми помага до известна степен. - "Приеми настоящия момент такъв, какъвто е и се предай на това, което се случва. Не се бори. Борбата усилва страданието" - "Страданието = болка + съпротива към болката. Не се съпротивлявай на болката. Опитвай да я наблюдаваш отстрани, да я изучаваш като феномен.Опитвай да промениш начина, по който реагираш на болката. Разкачи от нея мислите си, че е непоносимо, че не издържаш, че е нетърпимо и че не можеш да понасяш и секунда повече. Просто я наблюдавай безпристрастно, без да съдиш и слагаш етикети и определения" Искам да попитам тези стратегии правилни ли са? Какво още мога да направя, за да издържа? Аз ТРЯБВА да издържа на агонията, нямам никакъв друг избор. Моля темата ми да не се превръща в спор има ли или няма абстиненция от лекарствата, защото аз много добре знам какво преживявам, чела съм много и съм проучвала въпроса, познавам и комуникирам и с други пострадали от тази отрова. Не сме луди, нито заблудени, това е реално - просто сме малцинство. Темата е за това да ми помогнете да понасям неврологично-обусловано страдание, за да си запася живота. Благодаря