pautelia

Дадохте ми повече увереност в самата себе си, макар че ако трябва да бъда честна не ми е никак лесно. Чувствам се доста странно и по-различно. Не знам как точно да го опиша-хем ми е по-спокойно, но същевременно ми е и притеснено и усещам едно стягане в гърлото. Благодаря, че обръщате внимание на това, което споделям и по-този начин ми давате една необходима за мен сигурност и подкрепа!

Само да допълня, че увеличих с половинка "Сероксата" от преди почти две седмици, т.е. от едно сега пия едно и половина.

Здравейте отново! Искам да споделя нещо с вас. Вчера гледах няколко клипа в you tube за ОКР, в които разяснения даваха руски психотерапевти. Днес започнах да чета книгата "Обсебен мозък". Денят ми не беше натоварен на работа и успях да приключа с т.нар. "първа стъпка". Усетих някакво вътрешно облекчение и сякаш натрапливите мисли по някакъв начин се блокираха в съзнанието ми. Сякаш ОСЪЗНАХ кое всъщност ме кара си мисля и да правя тези неща. Извършвам си нормалните дейности от следобяд досега, но асоциациите, които свързвах с действията си, изчезнаха. Сякаш "прогледнах" по някакъв начин. Е, все още усещам тревожност, защото преди да отида на работа ми мина една мисъл, но се отказах да правя ритуали, тъй като с всеки следващ виждах, че си мисля нови и нови неща, които се влошаваха още повече. Накрая не издържах и тръгнах с мисълта, че "ще видя какво ще стане". Сега ми е малко напрегнато, но смятам, че това е нормална реакция на мозъка ми. Това в никакъв случай не ме кара да си мисля и че нещата са се "оправили", тъй като няма лесно да се отърва от това в мен, което нося толкова години. Напротив, още повече ме стимулира да се подложа на психотерапия при първа възможност. Нормално ли е да се чувствам по този начин след прочетеното или "Сероксата" започна да действа" /надявам се да е първото /? Извинявам се ако въпросът ми е глупав, но ми се иска да знам.

Намерих я ! Благодаря Ви, д-р Първанов!

Благодаря Ви за разбирането и подкрепата, както и за съветите на д-р Първанов и Диляна Колева относно книгите и филмите. Ще потърся в интернет, а книгата "Обсебен мозък" ще си я поръчам. Част от нея си свалих от форума /една жена я беше споделила/. При първа възможност ще се обърна към някой от вас за професионална помощ. Жалко, че разстоянието между нас не е малко, но в никакъв случай не е причина за отказ за получаване на професионална помощ. Доверието между пациента и лекаря е от голямо значение за ефективността и успеха на съвместната работа, а аз определено ви вярвам - визирам Орлин Баев, д-р Тодор Първанов и Диляна Колева. В никакъв случай не искам да обидя или пренебрегна по някакъв начин останалите специалисти, които участват във форума, но най-силно впечатление са ми направили съветите и мненията на тези хора. Така че надявам се в близко бъдеще да имам възможност да се срещна с някой от вас и най-накрая да получа вярата и силата в себе си да преодолея този дългогодишен кошмар. Междувременно се надявам, че можем да поддържаме комуникация тук. Пожелавам ви успешен и спорен ден!

Много сте прав, но... Дали имам тези сили да се справя сама? Досега явно не... Времето ще покаже. Но определено, когато споделиш с някой, дори и по този начин, някак ти става по-леко. Аз също смятам, че тук има специалисти които могат да ми помогнат и точно поради тази причина реших да споделя проблема си. Благодаря Ви за отговора и за мъдростта. Надявам се някой ден и аз да мисля по този начин.

Здравейте! На 37 години съм, живея в не много голям провинциален град. Обръщам се към вас, за да споделя и моята лична история и да помоля за помощ и съдействие в преодоляването на състоянието, в което се намирам от 2001 година. Като всеки един човек и аз съм имала своите хубави и лоши моменти. Но явно лошото остави по - голямо отражение върху психиката ми. Бях на около 12-13 години, когато разбрах, че съм осиновена. Естествено не от родителите си, а от чужди хора. На 18 години, дядо ми, когото много обичам, почина. Майка ми и баща ми преценили, че не трябва да ми казват по телефона. Така, когато слизах от колата, видях ковчега и се сблъсках с ужаса от това, че съм загубила този човек. Какво изпитах в този момент смятам, че не е необходимо да ви описвам. След много кратко време преживях опит за изнасилване, а след това и многобройни заплахи за живота ми. На 20 години претърпях операция /фиброаденомна мастопатия/. Не казах на родителите си за това, за да не ги притеснявам. Преминах през това с тогавашния ми приятел и неговата майка. Израснах с виковете и упреците на майка ми и много често със сълзи в очите заради поредния бой, често провокиран и от най-дребното нещо. Баща ми в повечето случаи стоеше безучастен, тъй като тя е изключително властна жена. Явно причината за честите му напивания беше в безсилието му да направи каквото и да е. Тогава му идваше смелостта и се започваха едни безкрайни скандали, които понякога прерастваха и във физическа агресия /от негова страна/. Аз бях човекът, който виждаше всичко това и го прекратяваше с всички възможни сили. Въпреки това обичам своите родители и съм готова да направя всичко за тях. В никакъв случай не се опитвам да ги виня за това, което преживявам днес, но е логично да е има някакво отражение. Днес имам прекрасни съпруг и детенце, които са смисъла на живота ми. Всичко започна през далечната 2001 година, когато се подготвях за държавни изпити. През един обикновен ден, както си стоях и гледах телевизия, получих първия си пристъп на паника - ужасен страх, че ще умра. Оттогава се започна едно ходене по психиатри и употреба на лекарствени медикаменти. За намаляване на тревожността и пристъпите ми изписаха "Серопрам" и "Антилепсин", като преди това известно време приемах "Деанксит". С течение на времето пристъпите изчезнаха, но тревожността си остана. Появиха се натрапливите мисли и ритуали - ако не направя нещо определен брой пъти ще умра и други подобни. Психиатърът ми реши да сменим "Серопрама" със "Сероксат". Приемах всеки ден по 30 мг.-таблетка и половина. Оказа се, че този медикамент повлия благоприятно на състоянието ми и тревожността и мислите почти изчезнаха. Появяваха се много рядко, правех си ритуалите и продължавах напред. Междувременно намалих дозата до една таблетка дневно. През това време се омъжих и с много любов със съпруга ми създадохме нашето детенце /по време на бременността и след като родих пиех само по половинка/. Започнахме опити с психиатъра да спра употребата на медикамента, но след няколко месеца всичко започваше наново. Изплаших се и за да си спестя цялата тази мъка реших да не спирам повече да го пия. Тъй като се чувствах добре спрях да посещавам и специалиста. Оттогава до сега имаше стресови моменти в живота ми, свързани със загуба на близки хора и други проблеми, но успявах да се справям и не обръщах такова голямо внимание на мислите и ритуалите. След като се консултирах с мой познат, който работи като психолог и има обща практика с друг психиатър в града, реших да започна да намалям дозата на "Сероксата", за да го спра изцяло, така един ден пиех по едно хапче, а на следващия по половин. Усетих, че мислите се появяват по-често, но понякога успявах да ги игнорирам. Така до миналият месец, когато почина друг близък човек. И всичко се стовари с нова и по-голяма сила върху мен. Мислите смениха темата си-станаха арогантни и богохулни. Започнах да приемам АД по 1 таблетка на ден. Тъй като не исках да отивам отново на психиатър отново се обърнах към моя познат - психолога. Той ми каза, че не може да ме консултира, тъй като няма време, но ми предложи в почивките си да ме подложи на мозъчна стимулация /с този уред Alpha-Stim AID/ и ми изписа да приемам хомеопатични медикаменти /по пет сутрин и пет вечер/. Три поредни дни ми прави такава стимулация, след почивката през празничните дни започна по две седмично - в началото и края на седмицата. След последната процедура тревожността се засили и реших да прекратя това, както и приема на хомеопатичните таблетки. Решението ми беше провокирано и от това, че нямам пълно доверие на този психолог, но това е обект на друг разговор. За съжаление в нашия град няма специалисти, към които да се обърнеш при наличието на такъв проблем и това ме накара да отида отново при моя психиатър, за да облекча поне временно състоянието си. Препоръча ми да увелича дозата с още половинка на ден - така сега приемам 30 мг. Уговорихме се в края на месеца да се видим отново, за да проследи състоянието ми и ако се наложи ще увеличим медикамента с още 10 мг. Виждам как порочният кръг отново се завърта, но се чувствам безсилна да се справя сама. Ужасявам се, че си мисля такива неща и се страхувам, че ще бъда наказана за това. Знам, че всичко е само в главата ми, защото съм изчела доста неща за ОКР, както и почти всяка споделена тема от хората с моя проблем в този форум, както и съветите на специалистите. Въпроса е, че не мога да го проумея и осъзная. Наясно съм, че без компетентна помощ това няма да се случи, но в момента сме в тежко финансово положение и не мога да отделя средства. Не можем да разчитаме на финансова подкрепа от родителите си, тъй и като и на тях не ми е лесно, а и не искам да ги обременявам с моите проблеми. Надявам се в близко бъдеще да успеем да стъпим на краката си и тогава да имам възможност да отделя средства за пътуване и консултации. Наясно съм и с това, че досега съм имала възможност до този момент да потърся и да получа адекватна помощ, но когато човек се чувства добре не мисли за лошото. Извинявам се за дългия пост и за това, че ангажирах вниманието ви с моите проблеми, но вие сте ми едничката надежда. Моля ви, дайте ми съвет как мога да облекча поне малко състоянието си. Пожелавам ви здраве и много щастие!