Konstantin08

Проблемът ми има много корени и съм загубил началото,незнам от къде да почна от ранна възраст съм бил различният,недоразбраният и объркан... Майка ми ме е оставила 3годишен в дом за сираци и определени моменти от изживяните там 5месеца ме побъркват всеки път когато се сетя как жената която ме е родила и човека който наричам свой баща са ме пратили в ада от малък... От както се помня нямам стабилно детство,обучение,семейство и акъла ми е някъде на съвсем друго място незнам какво се случва с мен,миналата година бях редовен ученик,тренирах и помагах баща си с работата а това какво ми е в главата и че няма на кой да споделя е отделен въпрос, с него не сме си особено близки ,няма никаква мотивация,бях започнал да работя това лято и свалих 4кг от 56... Бях сигурен в себе си че като започна училището пак ще се стегна, но не се получава... Изпитвам 6от8те симптома на депресията,посягал съм на живота си не веднъж и съм се опиянявал с психотропни вещества мислейки че ще успея да блокирам мозъкът си мислейки го за машина , мислите ми са свързани с момиче в момента не искам я губя но осъзнавам че не съм човекът за нея а тя вече 3ти път за 2седмици ми показва че знача нещи за нея докато аз съм отчаян постоянно.. Тя е човекът който истински искам да е до мен но трябва да ми се помогне по някакъв начин...тъй като ако продължим с нея ще види чв сутрин не съм това което съм по телефона проблем със сдържане на нервите в рядки случай излизам на разходка за да се успокоя ... Незнам какво друго да опиша за себе си