[Анастасия]

На няколко пъти съм искал да си сътруднича с хора, които се отделят. Едва напоследък се очертава да стане с едни международни екоселища, където нямат единна идеология. Оказва се, че последната е пречка, хората се отнасят подозрително към сътрудничество с "друговерци", даже и преди да са се опитали да разберат какво точно е тяхното верую... Казвам им, че независимо, че само частично съм близък по възгледи с тях, за мен не е проблем да предложа помощта си откъм информация, контакти, природни продукти, книги, даже вещи от нас, които не ни трябват, но са полезни и предпочитам да идат сред природата, отколкото на улицата... но изглежда за тях има проблем, това пролича и с Пенсил, когато конкретно му предложих нещо.

Пенсил открай време натяква на анастасийците, че не били организирани. Тука е мястото да подчертая, че родовото имение е семеен начин на живот, а не в комуна, както някои се бъркат. Разбира се, има взаимопомощ и общо решаване на общи въпроси, има и една обща харта, която трябва да се спазва от всички, и която касае най-вече запазването на екологичната чистота в селището. Но всеки е лично отговорен за това как да придобие земя, с какъв ритъм да започне работите по засаждане и строеж, веднага ли има възможност да се засели, или ще продължи да работи още известно време в града, всеки сам си подсигурява нужните средства за организиране и подготвяне на заселването.

[Анастасия]

Не трябва да отричаме прогреса

За какъв прогрес говориш? Прогресът на човека или този на световния капитал?

на кремъците за да добиеш искра, въртенето на пръчица за да се добие пламък, колелото, каруцата, водната, ветрената мелница....

Да, само че каруцата, като се счупи, дървото ще си изгние кротко в земята, а синтетичната стока - не.

[Анастасия]

може пък да сме имали нужда и от тези опитности на тази сегашна цивилизация.

Ако това е бил единственият начин да прозрем някои истини, тогава е имало нужда.

[Анастасия]

Ами че те просто не искат да си сътрудничат с никого, който не приема напълно тяхното верую.

Като първо, не е вярно.

Като второ, всеки е свободен да сътрудничи с когото желае, и е нормално в едно сътрудничество да се споделят и общи идеи. Аз например не виждам как мога да си сътруднича с някой, който строи някаква химическа фабрика, пушещо и бумтящо съоръжение в съседство или пък индустриална свинеферма.

[Анастасия]

Да отидеш сред природата, без каквито и да било специалисти и правила, да се осланяш само на Бога... мисля, че почти всеки от нас си го е мечтал това в детството или по-късно... Но дългосрочната практика на всякакви идеи е единственото, което може да ги провери.

Как са живели хората хиляди години? От колко време живеем в градски условия и ползуваме масово разните му машинарии? Само от 50ина години. Какъв е резултатът?

[Анастасия]

Стремежа да постигнем бърз, видим, траен и гарантиран резултат е нещо естествено. И какво друго може да ни доведе до този така желан резултат, освен един ясен и конкретен план за действие, освен една точна рецепта? Особено изкусителен е този път за хората, които съзнателно или подсъзнателно се уповават на авторитети.

Трудно е да се разговаря на тази тема с хора, които не са чели книгите. Ако сте ги чели и разбрали, ще знаете че Анастасия не дава рецепти и доктрини, а примери и модели, различни мислоформи. тези примерни модели са базирани върху истината, че човекът не може да вирее в друга, освен естествената си среда - в природата. Ние не сме машини, в които искат да ни превърнат, ние сме живи организми, анимирани от Божия дух. Ние сме част от Вселената, част от природата на тази Земя, както всяка една мушица или цвете. Всичко създадено около нас, растенията, животните, скалите, реките - Бог го е създал за да ни храни, служи и засланя. Още от самото Сътворение сме имали всичко за да бъдем щастливи и в добро здраве. Ако живеем според природните и Божии закони, ще живеем щастливи, в добро здраве и ще се развиваме духовно. Ако не - резултатите са вече налице.

Като разговаря с Бог, Анастасия го пита "чия е вината, че хората не са разбрали и приели още Божието слово - тяхна ли, или на тези, които са им проповядвали?" И наистина, колко още Исуса трябва, колко евангелия, колко светци, за да почуствуваме Божията промисъл и любов? Защо хората продължават да грешат и да си пакостят? Значи не е проповедта, не е напътствието, не са заплахите със Страшен съд и адски пламъци пътят към Бога. Всички проповеди и учения, даже и примера на светите хора останаха само думи, без да се прилагат в практиката, в живота. На практика се ширят войни, разрушение, грехове. Десетте божии заповеди не се спазват, а се престъпват всеки ден.

"Системата е, че няма система" - това е една проста и кристално ясна истина. Няма никъде готов план или предназначение, или учение с точни правила за следване. НИЕ сме тези, които творим бъдещето във всеки настоящ момент чрез мисълта си, чрез чувствата си, чрез действията си, чрез ежемоментните избори, които правим всяка минута, всеки ден в живота си, във всяка една ежедневна дреболия. Всеки човек носи в себе си частица от Бога, ние сме негови деца и съ-творци, ние сме пъзелите, които след като се подредят, ще оформят някаква истина, някакъв отговор. Нашето бъдеще го творим с нашите избори във всекидневния живот. Формули няма. И това е най-голямото величие на Божията промисъл.

[Анастасия]

О, това е много интересно!

Останах с впечатление, че ти е трудно да приемеш подобен начин на живот, така че няма да настоявам.

отговора е, че не е възможно просто, защото нещата са сложни и комплексни.

А преподавателите ни все ни набиваха в главите, че нещата са сложни и е не лека задачата да доведеш нещо до така желаното крайно състояние.

Нещата са мноооого прости и чудесни, само ако си направиш труда да мислиш със собствената си глава, а не това което са ти "набили"преподавателите. Опитай, не е сложно. Системата, която се стреми да ни държи в подчинение ги прави да са "сложни".

"Аз знам, че нищо не знам" smile.gif

Именно. В учебните заведения те обучават на дадена професия, за да служиш на Системата - така е от обикновения стругар, та до висшия управленчески кадър. Познанието е нещо огромно, вече ако си стигнала до етапа

"Аз знам, че нищо не знам" smile.gif

това е един забележителен напредък. От там нататък започваш да търсиш истинското знание.

Аз не съм спец в будизма. Напоследък чета пътеписите на Alexandra David-Néel, първата жена и европеец, допусната до Лхаса, изучавала години наред будизма в Тибет между 1914 и 1945 год., провъзгласена тя самата за лама. От нея разбрах, че будисткото учение може да се изрази в една единствена фраза, давам почти буквален цитат - "всичко, от което имаме нужда, го носим в себе си." Интересно какво ще отговорят преподавателите ти на това.

[Старост и самотност]

Ето едни възрастни хора, които живея живот на който анастасийците биха завидели biggrin.gif 59.gif тук

Е, на самотни старини никой не би завидял. Те се оплакват най-много от това, че са сами, а не от липсата на ток, то е очевидно. Едва ли ще станат по-щастливи, ако им прокарат ток, а децата им да продължават да не идват.

А последното, на което анастасийците, пък и много други разумни хора биха завидели е живот в мръсен и шумен град с всички "удобства". Там накъдето едни още безмислено юркат, други се връщат.

[Старост и самотност]

От това което съм наблюдавала, че наред със старостта, болестите или беднотата, най-много мъчи старите хора самотията, чувството за ненужност, липсата на любов.

В продължение на хиляди години и до скоро (горе-долу до 2та световна война) най-разпространеният модел семейство е бил "три поколения под един покрив". Имало е взаимна грижа, взаимопомощ, приемственост, предаване на знания и опит между внуци, деца и родители. Децата са се грижели за старите си родители, а те са им помагали да отглеждат техните деца.

А днес, какво се получава. На родителите животът минава да работят, за да изхранят децата си, а като остареят, децата им нямат време, нито възможност да се погрижат за тях, а в много случаи са далече в чужбина. За какво са се блъскали цял живот тогава? Това лято една жена в селото на майка ми ми каза, уж да се похвали, че децата й били в Австралия, но думите й бяха пълни със сдържана мъка и отчаяние. Далече е Австралия, я съберат пари за път да дойдат, я не.

Даже и в богатите страни, където материалните условия са много добри и с квалифициран персонал, наричат старческите домове "умиралници".

Разкъсани са днес семейните връзки, връзките между поколенията в едно семейство. Малките пиленца ги хвърляме рано-рано в общата птицеферма, старите - в "умиралника", а ние работим ли, работим ... за кого ли, защо ли?

Може би е необходимо за да дойде новия живот, да скъсаме приемствеността със старото? Знам ли?

[Как се виждате след 15-25 години?]

Аз пък искам да ида напред във времето,да се видя след 15-25г.

  Та да знам какво да поправям днес.

Охо , това си е една съвсем отделна неизчерпаема и интересна тема.

[Как се виждате след 15-25 години?]

Аз пък искам да си го оставя времето, да си дреме то...  Истината е, че само Настоящето може да служи като отправна база за каквото и да било бъдеще!

Подемам думите ти и изчиствам - реално и подвластно е единствено настоящето.

[Какво значи да си грешник?]

Струва ми се, че разбирам какво иска да каже Мона. Дълго време в миналото делях нещата на добро и зло. Доброто добре, ама със злото(или тъмните сили, или демоните, както щете го наричайте) нещо не се разбирахме, не го проумявах, отричах го, отхвърлях го, заклеймявах го. И ... една вечер, както си лежах по корем и си четях книжка, изведнъж ... паф! ... просветление! Беше голям купон! Вътрешен, искам да кажа. Много бях доволна, че най-после получих отговор и обяснение. И да ви кажа ли? Усещах как "тъмната" сила приятелски се усмихваше и ми казваше "Разбра ли сега? И умната вече."

[За Жените, Мъжете и Пътя им]

Едно възможно обяснение извън контекста 2012 е, че днес сме много повече натоварени с промени, събития, контакти, информация, картини, шум ... като пример, преди 20 години кой имаше телефон в къщи, кой нямаше, едно радио с 2-3 програми и още толкова по телевизията, работното място и местоживеенето бяха относително стабилни, нямаше интернети, форуми, блогове, мобилфони, по-малко се пътуваше - може би затова и сме имали повече време.

[Анастасия]

някои негови последователи се фанатизират да препоръчат малките ферми като единствена панацея за всички хора, сега и веднага.

Е, това и аз не мога да си го представя за всички хора сега и веднага. Но за мене лично сега и веднага е много добре.

[Анастасия]

Не мисля така, моята реакция по-горе също не беше "бурно против". Ако мислиш така, то имай пред вид, че аз мога много-много по-бурно, но когато има защо.

Не говорех точно за твоята реакция, а за всичко, което досега съм чула и чела като коментари. Факт е, че мненията посредата са твърде малко в сравнение с крайните положителни и отрицателни.

Не знам защо, но обичаш леко да преиначаваш казаното, не само от мен, но и от други участници и в други теми...

Например? Какъв смисъл да преиначавам, тъй като не споря и не убеждавам, какъв ужас, а споделям мои възприятия и позиции, като например тази, че Мегре няма нищо общо с роба-възстаник. Да кажа, че ти преиначаваш идеята на притчата? Притчата разказва как и защо са се появили парите и професиите, според мене, това е основното.

Преиначавам ли? Или не съм разбрала добре какво е казано? Или някой не се е изразил точно? Нямам нужда да преиначавам каквото и да било, просто сме на различни позиции, следвам моят път на разсъждения и убеждения, без афронт.

Мегре по принцип е прав, има най-добри намерения, но теорията му е елементарна, наивна и след началния успех няма да доведе до ТРАЕН добър резултат.

А-ха, много ни бива в критиката, както казват французите "защо да правим просто, като можем и сложно", обаче ... някой досега да е излязъл с конкретен план на действие как да излезем от тоя "бардак", какъвто е животът днес? Не! Освен "дишайте, не дишайте, медитирайте, това яжте, онова не яжте, мислете позитивно" ... ееее, опитвам се, но не е достатъчно! Храната е замърсена, въздухът също, а след последните новини във вестника да мисля позитивно ... трудничко.

Хайде, други предложения с "ТРАЕН добър резултат"? ...

Може би си попаднала на Мегре, именно за да те вдъхнови, защото оставам с впечатлението, че нещата с които си се запознала преди това не са ти допаднали особенно, не са успели да те привлекат трайно, от някои си се разочаровала, други си отхвърлила със своя камертон на истината (хубаво е да се вслушваш в него, той ще те насочва по най-добрия за тебе път).

Грешка! Цяла стълба от прекрасни писатели и учители които също са познати четени и коментирани тук ме изведоха до Анастасия.

[Пророчества и очаквания за 2012г.]

определено иска не да стане голяма, а напротив да се върне към 6-7 годишна възраст

Хе-хе, напълно я разбирам и споделям желанието й. Кажи й да направи като Пипи Дългото чорапче, да вземе хапче против "порестване".

[Анастасия]

изкуството да докажеш нещо абсурдно, без другите да се усетят.

Единственият контра-номер е да докажеш, че е абсурдно.

Интересно че книгите на Мегре пораждат много силни и крайни реакции - или си тотално въодушевен и вдъхновен или бурно реагираш против.

С мен се случи така, че още преди хабер да имах за Анастасия и Мегре, разни подобни идеи, догадки, отговори и собствени мнения ми се въртяха вече в главата и прочитането на книгите беше като едно ехо, потвърждение и затвърждение на това което вече си мислех - не съвсем всичко, но особено що се отнася за родовото имение, есенцията. Именно затова я намирам истинска, спрямо моя вътрешен "камертон на истината" има съзвучие, няма фалшива нотка. Това което я отличава също така от повечето други писания и послания, освен че говори с достъпен език и с много любов, тя третира съвсем земни и актуални проблеми, книгите приличат по-скоро на наръчник, предлага конкретни решения и модели, без назидание и заплаха, без разни "хвърчащи" теории. Много други автори и учители изписват томове за това, че трябва да бъдем по-добри, това трябва, онова трябва, разкават красиви приказки, но ... как и защо? Как да се приложи конкретно в живота? Къде са корените, къде е причината? И толкова томове са се изписали през вековете, че да се удави човек. Кой каквото ще да си мисли за нея, тя даде една добра посока в живота на много хора навсякъде по света. И ... въобще, тя е чудесна, не ми достигат думите

Не виждам никаква софистика в идеята за природосъобразния живот, любовта и доброто.

Анастасиевското движение не е секта, нито организация, нито групировка, няма "гурувщина", нито йерархия или централизация - просто има хора, навсякъде по света, вдъхновени от книгите на Анастасия, които организирано или самостоятелно, сътворяват в дело своето вдъхновение.

Но не смятам да те убеждавам, даже ми е интересно да прочета някое по-критично, даже и скептично мнение за нея (при положение, разбира се, че събеседникът е чел книгите, пък и други книжки покрай тях, както е случая с тебе, а не да се позовава на безподобните клевети излезли неотдавна в медиите).

[Анастасия]

Диана Илиева

Чела съм няколко от книгите на Вл. Мегре, но тази точно - не.

Честно казано не съм негова почитателка, макар че съзнавам, че на определена част от хората именно по такъв начин може да им се повлияе да се позамислят.

За този откъс - какво да кажа g.gif

Отново съм на същото мнение - това, което пише е така и същевременно не е съвсем така. Да не говорим, че както и в другите му книги нещата са доста опростени, което не мога да преценя умишлено ли е или несъзнателно. Обаче именно това опростяване води до леко изкривяване на парадигмта и вече съвсем определено подвежда хората.

Чела съм други книги преди Анастасия, но никъде преди това не бях срещала такова огромно количество кондензирана информация и любов, поднесено в максимално ясна и опростена форма, за да бъде достъпно на колкото се може повече хора. Според мен Анастасия съществува, горкия Владимир Мегре преди това и хабер си е нямал от духовни брожения и всемирни проблеми. Именно затова е избрала "неискусен" духовно и съвсем средностатистически човек, за да бъде възприятието му непринудено и неповлияно от разни духовни школи. Така и начина, по който той ни предава преживелиците си, са непосредствени.

[За каквото си роден – това ще работиш]

Това което се онагледява в тази притча, е как и защо са възникнали професиите, и парите също. Естествено, не трябва да се приема, че буквално така се е случило.

Впрочем открих една тема за Анастасия във форума Здраве (?!) и продължавам там дискусията.

[За Жените, Мъжете и Пътя им]

Ето подходящата тема за ускоряването. На който му е интересна, можем да продължим да обсъждаме там.

[Пророчества и очаквания за 2012г.]

Наистина се отклоняваме от темата. Относно професионалните групи тук има интересно четиво.

В една тема за мъжете и жените пък стана дума за ускоряването и свиването на времето, което Максим и Диана Илиева споделиха че усещат. Аз цитирах един френски сайт, посветен на 2012 в който между другото се говори за свиването на времето, като например това което е било 24 часа в 1980 година например, днес е 16 часа, също така и за синдрома "quickening". Добромир изказа мнение, че това е усещане, свойствено за детството, с което Силвия СД изрази несъгласие. Дъщеря ми която е на 16 год. също усеща, че времето тече много бързо. Предлагам всеки да попита децата си по този въпрос и да сподели резултата от анкетата тук.

[За каквото си роден – това ще работиш]

А какво ще кажете за това?

ДЕМОН  КРАТИЙ

Медленно рабы шли друг за другом, и каждый нёс отшлифованный камень. Четыре шеренги, длиной в полтора километра каждая, от камнетёсов до места, где началось строительство города-крепости, охраняли стражники. На десяток рабов полагался один вооружённый воин-стражник. В стороне от идущих рабов, на вершине тринадцатиметровой рукотворной горы из отшлифованных камней, сидел Кратий — один из верховных жрецов; на протяжении четырёх месяцев он молча наблюдал за происходящим. Его никто не отвлекал, никто даже взглядом не смел прервать его размышления. Рабы и стража воспринимали искусственную гору с троном на вершине как неотъемлемую часть ландшафта. И на человека, то сидящего неподвижно на троне, то прохаживающегося по площадке на вершине горы, уже никто не обращал внимания. Кратий поставил перед собой задачу переустроить государство, на тысячелетие укрепить власть жрецов, подчинив им всех людей Земли, сделать их всех, включая правителей государств, рабами жрецов.

***

Однажды Кратий спустился вниз, оставив на троне своего двойника. Жрец поменял одежду, снял парик. Приказал начальнику стражи, чтобы его заковали в цепи, как простого раба, и поставили в шеренгу, за молодым и сильным рабом по имени Нард.

Вглядываясь в лица рабов, Кратий заметил, что у этого молодого человека взгляд пытливый и оценивающий, а не блуждающий или отрешённый, как у многих. Лицо Нарда было то сосредоточенно-задумчивым, то взволнованным. «Значит, он вынашивает какой-то свой план», — понял жрец, но хотел удостовериться, насколько точным было его наблюдение.

Два дня Кратий следил за Нардом, молча таская камни, сидел с ним рядом во время трапезы и спал рядом на нарах. На третью ночь, как только поступила команда «Спать», Кратий повернулся к молодому рабу и шёпотом с горечью и отчаянием произнёс непонятно кому адресованный вопрос: Неужели так будет продолжаться всю оставшуюся жизнь?

Жрец увидел: молодой раб вздрогнул и мгновенно развернулся лицом к жрецу, глаза его блестели. Они сверкали даже при тусклом свете горелок большого барака.

— Так не будет долго продолжаться. Я додумываю план. И ты, старик, тоже можешь в нём принять участие, — прошептал молодой раб.

— Какой план? — равнодушно и со вздохом спросил жрец.

Нард горячо и уверенно стал объяснять:

— И ты, старик, и я, и все мы скоро будем свободными людьми, а не рабами. Ты посчитай, старик: на каждый десяток рабов приходится по одному стражнику. И за пятнадцатью рабынями, которые готовят пищу, шьют одежду, наблюдает тоже один стражник. Если в обусловленный час все мы набросимся на стражу, то победим её. Пусть стражники вооружены, а мы закованы в цепи. Нас десять на каждого, и цепи тоже можно использовать как оружие, подставляя их под удар меча. Мы разоружим всех стражников, свяжем их и завладеем оружием.

— Эх, юноша, — снова вздохнул Кратий и как бы безучастно произнёс: — твой план недодуман: стражников, которые наблюдают за нами, разоружить можно, но вскоре правитель пришлёт новых, может быть, даже целую армию, и убьёт восставших рабов.

— Я и об этом подумал, старик. Надо выбрать такое время, когда не будет армии. И это время настаёт. Мы все видим, как армию готовят к походу. Заготавливают провиант на три месяца пути. Значит, через три месяца армия придёт в назначенное место и вступит в бой. В сражении она ослабеет, но победит, захватит много новых рабов. Для них уже строятся новые бараки. Мы должны начать разоружать стражу, как только армия нашего правителя вступит в сражение с другой армией. Гонцам потребуется месяц, чтобы доставить сообщение о необходимости немедленного возврата. Ослабевшая армия будет возвращаться не менее трёх месяцев. За четыре месяца мы сумеем подготовиться к встрече. Нас будет не меньше, чем солдат в армии. Захваченные рабы захотят быть с нами, когда увидят, что произошло. Я правильно всё предопределил, старик.

— Да, юноша, ты с планом, с мыслями своими можешь стражников разоружить и одержать победу над армией, — ответил жрец уже подбадривающе и добавил: — но что потом рабы станут делать и что произойдёт с правителями, стражниками и солдатами?

— Об этом я немного думал. И пока приходит в голову одно: все, кто рабами были, станут нерабами. Все, кто сегодня не рабы, рабами будут, — как бы размышляя вслух, не совсем уверенно ответил Нард.

— А жрецов? Скажи мне юноша, к рабам или нерабам жрецов, когда ты победишь, причислишь?

— Жрецов? Об этом тоже я не думал. Но сейчас предполагаю: пускай жрецы останутся, как есть. Их слушают рабы, правители. Хоть сложно их порой понять, но думаю, они безвредны. Пускай рассказывают о богах, а жизнь свою, мы знаем сами, как лучше проживать.

— Как лучше — это хорошо, — ответил жрец и притворился, что ужасно хочет спать.

Но Кратий в эту ночь не спал. Он размышлял. «Конечно, — думал Кратий, — проще всего о заговоре сообщить правителю, и схватят юношу-раба, он явно главный вдохновитель для других. Но это не решит проблемы. Желание освобождения от рабства всегда будет у рабов. Появятся новые предводители, будут разрабатываться новые планы, а раз так — главная угроза для государства всегда будет присутствовать внутри государства».

Перед Кратием стояла задача: разработать план порабощения всего мира. Он понимал: достичь цели с помощью только физического насилия не удастся. Необходимо психологическое воздействие на каждого человека, на целые народы. Нужно трансформировать мысль людскую, внушить каждому: рабство есть высшее благо. Необходимо запустить саморазвивающуюся программу, которая будет дезориентировать целые народы в пространстве, времени и понятиях. Но самое главное — в адекватном восприятии действительности. Мысль Кратия работала всё быстрее, он перестал чувствовать тело, тяжёлые кандалы на руках и ногах. И вдруг, словно вспышка молнии, возникла программа. Ещё не детализированная и не объяснимая, но уже ощущаемая и обжигающая своей масштабностью. Кратий почувствовал себя единовластным правителем мира.

Жрец лежал на нарах, закованный в кандалы, и восхищался сам собой: «Завтра утром, когда поведут всех на работу, я подам условный знак, и начальник охраны распорядится вывести меня из шеренги рабов, снять кандалы. Я детализирую свою программу, произнесу несколько слов, и мир начнёт меняться. Невероятно! Всего несколько слов — и весь мир подчинится мне, моей мысли. Бог действительно дал человеку силу, которой нет равной во Вселенной, эта сила — человеческая мысль. Она производит слова и меняет ход истории.

Необыкновенно удачная сложилась ситуация. Рабы подготовили план восстания. Он рационален, этот план, и явно может привести к положительному для них промежуточному результату. Но я всего лишь несколькими фразами не только их, но и потомков сегодняшних рабов, да и правителей земных рабами быть грядущих тысяч лет заставлю».

Уром по знаку Кратия начальник охраны снял с него кандалы. И уже на следующий день на его наблюдательную площадку были приглашены остальные пять жрецов и фараон. Перед собравшимися Кратий начал свою речь:

— То, что вы сейчас услышите, не должно быть никем записано или пересказано. Вокруг нас нет стен, и мои слова никто кроме вас не услышит. Я придумал способ превращения всех людей, живущих на Земле, в рабов нашего фараона. Сделать это даже с помощью многочисленных войск и изнурительных войн невозможно. Но я сделаю это несколькими фразами. Пройдёт всего два дня после их произнесения, и вы убедитесь, как начнёт меняться мир. Смотрите: внизу длинные шеренги закованных в цепи рабов несут по одному камню. Их охраняет множество солдат. Чем больше рабов, тем лучше для государства — так мы всегда считали. Но чем больше рабов, тем более приходится опасаться их бунта. Мы усиливаем охрану. Мы вынуждены хорошо кормить своих рабов, иначе они не смогут выполнять тяжёлую физическую работу. Но они всё равно ленивы и склонны к бунтарству. Смотрите, как медленно они двигаются, а обленившаяся стража не погоняет их плетьми и не бьет даже здоровых и сильных рабов. Но они будут двигаться гораздо быстрее. Им не будет нужна стража. Стражники превратятся тоже в рабов. Свершить подобное можно так. Пусть сегодня перед закатом глашатаи разнесут указ фараона, в котором будет сказано: «С рассветом нового дня всем рабам даруется полная свобода. За каждый камень, доставленный в город, свободный человек будет получать одну монету. Монеты можно обменять на еду, одежду, жилище, дворец в городе и сам город. Отныне вы — свободные люди».

Когда жрецы осознали сказанное Кратием, один из них, самый старший по возрасту, произнёс:

— Ты демон, Кратий. Тобой задуманное демонизмом множество земных народов покроет.

— Пусть демон я, и мной задуманное пусть люди в будущем демократией зовут.

***

Указ на закате был оглашён рабам, они пришли в изумление, и многие не спали ночью, обдумывая новую счастливую жизнь.

Утром следующего дня жрецы и фараон вновь поднялись на площадку искусственной горы. Картина, представшая их взорам, поражала воображение. Тысячи людей, бывших рабов, наперегонки тащили те же камни, что и раньше. Обливаясь потом, многие несли по два камня. Другие, у которых было по одному, бежали, поднимая пыль. Некоторые охранники тоже тащили камни. Люди, посчитавшие себя свободными — ведь с них сняли кандалы, стремились получить как можно больше вожделенных монет, чтобы построить свою счастливую жизнь.

Кратий еще несколько месяцев провёл на своей площадке, с удовлетворением наблюдая за происходящим внизу. А изменения были колоссальными. Часть рабов объединилась в небольшие группы, соорудили тележки и, доверху нагрузив камнями, обливаясь потом, толкали эти тележки.

«Они еще много приспособлений наизобретают, — с удовлетворением думал про себя Кратий, — вот уже и услуги внутренние появились: разносчики воды и пищи. Часть рабов ели прямо на ходу, не желая тратить времени на дорогу в барак для приёма пищи, и расплачивались с подносившими её полученными монетами. Надо же, и лекари появились у них: прямо на ходу помощь пострадавшим оказывают, и тоже за монеты. И регулировщиков движения выбрали. Скоро выберут себе начальников, судей. Пусть выбирают: они ведь считают себя свободными, а суть не изменилась, они по-прежнему таскают камни…».

Так и бегут они сквозь тысячелетия, в пыли, обливаясь потом, таща тяжёлые камни. И сегодня потомки тех рабов продолжают свой бессмысленный бег…

***

— Ты, наверное, имеешь в виду простых рабочих, Анастасия? Пожалуй, с этим можно согласиться. Но к категории рабов нельзя отнести руководителей предприятий, чиновников, предпринимателей.

— Ты видишь в них различие, Владимир, так сформулируй, в чём оно?

— В том, что одни работают, таскают камни, как рабы. Другие руководят тасканием, а по-современному — производственным процессом.

— Но руководство тоже ведь работа и зачастую посложней, чем перенос рабом камней.

— Ну в общем — да, предпринимателям побольше думать надо. Их мысль с утра до вечера работой занята. Что ж, получается тогда и фараон, и президент, и канцлер тоже рабы?

— Да, это так. Стали рабами и жрецы, свершившие деянье роковое.

— Но если есть рабы, должны быть рабовладельцы. Кто они? Если даже жрецов ты не относишь к ним?

— Рабовладелец — мир искусственный, людьми творимый. А стражники сидят у большинства людей внутри, и хлещут их плетьми, и заставляют зарабатывать монеты.

— Печальная картина и безысходная получается. За прошедшие тысячелетия возникали и исчезали целые империи, менялись религии, законы, а в главном ничего не изменилось: как был человек рабом, так и остался им. Неужели такое положение невозможно исправить?

— Возможно.

— Как? И кто способен это сделать?

— Образ.

— Что значит образ? Какой?

— Тот образ, что иную ситуацию представит для людей. Сам посуди, Владимир, те люди, что посредством денег сегодня миром управляют, считают, будто счастье человеку лишь власть и деньги могут принести. И большинство людей, стремящихся монеты заработать, их в этом убеждают. Но часто, очень часто страдают победители бессмысленнейшей гонки. Иллюзорных высот достигают и острее других ощущают всю бессмысленность жизни своей. Я картинку из будущей жизни тебе покажу, ты её опиши, пусть она претворится в реальность.

Из книгата "Новата цивилизация - 1 ч." на Вл. Мегре.

[Споделете мечтите си]

Като казвам мечта, разбирам някакво конкретно желание, което те е "грабнало" за което си мислиш непрекъснато и обмисляш как би могла да го постигнеш.

В тая връзка някой може да разкаже за постигната мечта също.

А мечтателното настоение го свързвам повече с медитативно състояние, в което си мислиш за приятни и красиви неща.

Но това са технически подробности. Разказвайте още.

[Споделете мечтите си]

Амин! Тъй да бъде! Давайте още!

[Споделете мечтите си]

Споделете мечтите си тук. Кой за какво мечтае? Няма значение дали става дума за лотариен билет или мир на Земята. Според филма "Тайната" колкото повече говорите и мислите за мечтата си, толкова повече привличате условията за нейното осъществяване. За всеки е удоволствие да мечтае. Ако мечтаем заедно, мечтите ни ще станат по-силни. Никой с никого не спори и нищо не доказва, не търси аргументи и цитати, нито се присмива, ядосва или омаловажава, просто споделяме. Да мечтаем за бъдещето, значи да го творим. Мислейки взаимно за мечтите ни, умножаваме енергията, необходима за осъществяването им, както при колективните молитви, само че тук всеки си има своя молитва.

Аз например мечтая колкото се може по-скоро да напусна града и да се заселя в родово имение (моля, не е пропаганда ). Трябва да почакам още годинка и половина, но не спирам да мисля за това. Представям си в детайли как ще засаждам дръвчета, зеленчуци и плодове, представям си до най-малката техническа подробност, как ще изкопая основите, как ще мачкам кирпича и ще скулптирам с него стените, ще бъдат заоблени, истинска хобитова къща, с каква форма ще бъдат прозорците, а покрива - от слама или със скални плочи ... Представям си росния изгрев сутрин, огласен от птича песен, обещаващ спокойна и благодатна работа и тихия медитативен залез, безмълвен разговор с Бог, благодарна молитва преди лягане... Представям си зиме сладките приказки и дрямка край огъня в снежната тишина ... Представям си сладостта на ябълката и житния клас, засадени и отгледани с любов и грижа със собствените ми ръце ...