Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Like me

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Like me

  1. Благодаря за отговора г-н Баев. Не ми стана ясен смисълът на Вашият отговор. Аз както по-горе бях написала ходя от три години при един и същи психотерапевт, като не считам, че съм зависима от него (подлежало е в мен това ми изказване и на съмнение разбира се), но все пак мисля, че по-скоро е продуктивни срещите ни, относно състоянието ми. Никъде не споменавам, че смятам, искам, надявам се, че той ще премине етичният кодекс? Аз за три години доста съм минала и надраснала това чувство за проектиране - до толкова ме е научил и съм се научила, дори да го разпознавам. Благодаря за отговорът, че трябва да му кажа какво си мисля, въпреки чувството на срам и вина в мен. Аз това разбрах от Вашия отговор, другото ми остава мъгляво. Благодаря Ви за съдействието и отговорът.
  2. Здравейте, Като всеки човек си имам свои проблеми и страхове. От 3 години ходя на психолог - много положителни промени настъпиха в мен, много имам да оправям сама още - то си е цял живот (и това ми е ясно). Преди 10 месеца претърпях много силна - баща ми се самоуби. Лека полека излизам от ситуацията и се справям с това да вървя напред. Не, че се оправдавам и крия за това, пиша го, защото очаквам да ми отговорят специалисти и смятам, че това не е за пренебрегване като факт. Сега и конкретно и бързо към въпроса, който ме притеснява. От около месец , къде от скука, къде от желание за намиране на нещо различно, за което да се хвана си играех на телефона. Разглеждах си стари съобщения по вайбър. С психолога също бяхме контактували няколко пъти по вайбър и отворих и неговото - видях, че не е онлайн и започнах все по-често да проверявам дали е на линия или не е. Като беше, бях спокойна, когато не не бях. Незнанието ми за неговият личен живот ме теглеше все по-силно. Чувствам огромна вина, че допускам подобно нещо и някак си все едно навлизам в чуждия живот, което нямам право , но не знам как да го обясня и спра. Нормално ли е и допустимо ли е? Трябва ли да призная на специалиста и дали това би прекратило взаимоотношенията ни? Дали би загубил вярата в мен? Благодаря ви предварително за отделеното време и отговорът.
×
×
  • Добави...