Здравейте,
Като всеки човек си имам свои проблеми и страхове. От 3 години ходя на психолог - много положителни промени настъпиха в мен, много имам да оправям сама още - то си е цял живот (и това ми е ясно). Преди 10 месеца претърпях много силна - баща ми се самоуби. Лека полека излизам от ситуацията и се справям с това да вървя напред. Не, че се оправдавам и крия за това, пиша го, защото очаквам да ми отговорят специалисти и смятам, че това не е за пренебрегване като факт.
Сега и конкретно и бързо към въпроса, който ме притеснява.
От около месец , къде от скука, къде от желание за намиране на нещо различно, за което да се хвана си играех на телефона. Разглеждах си стари съобщения по вайбър. С психолога също бяхме контактували няколко пъти по вайбър и отворих и неговото - видях, че не е онлайн и започнах все по-често да проверявам дали е на линия или не е. Като беше, бях спокойна, когато не не бях. Незнанието ми за неговият личен живот ме теглеше все по-силно. Чувствам огромна вина, че допускам подобно нещо и някак си все едно навлизам в чуждия живот, което нямам право , но не знам как да го обясня и спра. Нормално ли е и допустимо ли е?
Трябва ли да призная на специалиста и дали това би прекратило взаимоотношенията ни? Дали би загубил вярата в мен?
Благодаря ви предварително за отделеното време и отговорът.