annieat

Здравейте..Казвам се Ани и съм на 28 години.. Не знам от къде да започна и мисля, че думите ми ще звучат твърде оъркао, за да бъдат разбрани правилно.. Може би е най-добре да Ви опиша симптомите си и как точно се чувствам...и няколко причини за това.. Смятам, че имам невроза, с компулсивно-депресивна изразеност. Симптомите ми са : Люшкане от еуфория, през безразличие и мисли за "лековати неща", заменени от депресия. Трите състояния се редуват в рамките на 2 часа, понякога. Много лесно се разплаквам, изпадам в отчаяние при най-слаб дразнител - например психически тормоз от страна на родители, злобни коментари - могат да ме разплачат. Мисълта ми се пилее, достигам до някакви "фантазии", въпреки,че имам ясното съзнание, че тези неща няма как да ми се случат. Пример : виждам се с мъж, който ясно е заявил, че не иса сериозна връзка с мен.След среща с него летя, после изведнъж се оказвам на дъното. Чувствам студени и топли вълни по крайниците си, когато мисля за неща, които ме изваждат от зоната на комфорт. Например, ако си се представя на нова работа, ако започна да чета книга, която противоречи разумно на мои убеждения. Не успявам да се концентрирам, да се фокусирам върху нищо за повече от 10 минути. Прекъсвам всико малко след началото, не изпитвам удоволствие от нищо. Чувствам се непълноценна, неспособна да се справя с нищо, съмнявам се в способностите си за всичко. Започнах да пълнея, губя конторл и чувството, че губя контрол над тялото и мислите ми, ме задушава. Изпитвам сухота в очите, болка в сърдечната област. Не е намалено желанието за секс, но с човек, който не желае връзка с мен и го заяви.Свързвам го с някаква форма на мазохизъм. Чувствам се изоставена и изпадам в паника, без него. Изпитвам трудност при взимането на решения, изпратих св-та в 5 различни града и ме извикаха на интервюта, на които не отидох. Няма градини за детето ми в София, но сякаш това не е проблем, който да реша, а шанс да изпадна в отчаяние отново. Изпитвам чувство за безнадеждност, след известно време, при малък жест на някого - чуство на еуфория. През повечето време съм с изравнени емоции, не искам да мисля за нищо, чувстам се в капан в кожата си. Страданията ми са почти физически, чувствам, че зоната ми на комфорт се стеснява и все повече се затварям в себе си. Започвам да пия твърде често, дори на моменти много.Засега не повече от 100-тина мл твърд алкохол, поради проблеми със стомаха.. Причини : преход, неяснота за бъдещето, агресивна домашна среда и болезнени отношения с родителите, които рефлектират върху детето ми. То се обрина от стреса, който преживява - вижда как ме бият и обиждат, повтарят му, че то няма майка, че майка му ходи по мъже и не го обича. Въпреки, че срещите ми с този мъж са много редки - веднъж на 2 седмици или веднъж на седмица. Същото се повтаря на мен, че си оставям детето, за да хойкам, че не съм никаква майка, че съм го оставила без семейство. Баща му е диагнсотициран шизофреник, наследствен - дядо му по майчина линия е такъв, майка му също е с фобии и склонност към агресия. Тормозеше ме интензивно 4-5 години, включително и физически тормоз - побои, обиди, стрес, удари по време на хранене,будене с ритници нощем след 12, отваряне на вратат на банята и замеряне с предмети, докато съм гола, изхвърляне от апартамента по бельо и без обувки, заплахи, че детето не е негово и ще го изхвърли през балкона.Удари пред сина ми от страна на него и майка му. Чувство за безалтернативност и пълно отсъствие на вяра в собствените сили, фокусиране върху конкретен "малък" проблем, като влошени отношения с майка ми, която е насилник и е в основата на домашния тормоз в дома, в който живея сега ("ти не си майка, ти си побърка детето")..Детето ми плака, когато излязох последния път за София, а тя каза, че заради ен се е обринало.Отговорих, че детето се обрина, не защото майка му отива в София без него, а защото видя как бият майка му и плака каъо обезумяло от ужас.Не ме остави да се изкажа дори, трясна вратата, след това отказваше контакт със сина ми през целия ден. Освен това, когато минавам покрай нея, не спира да ме кълне шепнешком, нод а чуя - това ме докарва до сълзи, не мога да я накарам да спре...Много неща в средата ме побъркват, губя контрол над реакциите си, изпадам в бурен плач, а наслаждението и чувството за победа, с които ме гледат родителите ми, ме погребват жива.. Искам да изляза от този лабиринт, да повярвам, че светът навън не е толкова враждебен и че имам силите, въпреки, че нямам подкрепата, да се справя... Това е проблемът в дълбочина, доколкото аз съм способна да го видя на този етап.. Моля Ви за съдействие, защото се намирам в един сложен преход, ако не изляза от него здрава, нито аз, нито детето ми ще имаме шансове за нормален живот..А то е само на 3 годинки..Моля да ми кажете дали има нужда и как да си запиша час при Вас. Благодаря Ви!