Gtiv81

Здравейте отново, Според Вас състоянието ми изисква ли някакви по-сериозни мерки , като антидепресанти и прочие? Относно книгата която ми препоръчахте задължително ще я прочета. И още един въпрос : Опасно ли е състоянието ми за околните и възможно ли е да стигна до болница ? Пожелавам Ви успешен ден и благодаря за отзивчивостта Ви!!!

Здравейте отново, Според Вас състоянието ми изисква ли някакви по-сериозни мерки , като антидепресанти и прочие? Относно книгата която ми препоръчахте задължително ще я прочета. И още един въпрос : Опасно ли е състоянието ми за околните и възможно ли е да стигна до болница ? Пожелавам Ви успешен ден и благодаря за отзивчивостта Ви!!!

А как е по-правилно да игнорирам лошите мисли напълно ли , или да вникна по-надълбоко в тях за да разбера от къде идват ? Според Вас книгите като " Подсъзнанието може всичко " на Джон Кехоу в моя полза ли ще са ?

Благодаря Ви за бързия отговор. Доколкото Ви разбирам, аз трябва да променя навика да си мисля и да си вярвам, че нещо не ми е наред здравословно. Така ли? И трябва да променя мирогледа си, да си намеря ново хоби, което да ме разсейва от тези мисли . А как е по-правилно да игнорирам напълно ли , или да вникна по-надълбоко в тях за да разбера от къде идват ? Според Вас книгите като " Подсъзнанието може всичко " на Джон Кехоу в моя полза ли ще са ? Много съм Ви благодарен за насоката която ми дадохте

Благодаря Ви за бързия отговор. След като ми казахте за този отключващ фактор, връщайки се назад във времето се сетих за още един два случая когато ми е падало така кръвното изведнъж. Възможно ли е да е това което е отключило моето разстройство ? И ако може все пак някакви напътствия да ми дадете ще Ви бъда много благодарен. От къде да започна ? Предварително Ви благодаря

Здравейте, Аз съм мъж на 35 години , неженен. Днес попаднах на този прекрасен форум и се регистрирах с надеждата, че като споделя това от което ме е страх и тревожи ще ми олекне. Започвам с предисторията : Преди около 10 години докато пътувах по работа с колеги в един автомобил рязко ми падна кръвното налягане и мисля, че това отключи проблемите ми с ПР, агорафобията и възможно всички "екстри" съпътстващи ПР. В началото получавах много рядко паник атаки на година по една две, но с времето се учестиха. За това реших да се срещна с психиатър, след първата ми среща с него почувствах успокоение, че съм открил правилния път. Но след втората и третата среща всичко рухна , не се чувствах добре в кабинета му , започнах да получавам ПА и там, споделих с него, но той някак си не ми повярва . И спрях да ходя , не съм приемал антидепресанти и не мисля, че някога ще приемам, но не се знае. Продължавам нататък тъй като нямах висше образование се записах да уча , първите 3 години всичко беше наред , бях горд , че съм започнал да се развивам, но пак започнаха натрапчивите мисли , ПА и имам чувството , че съм в дупка от която няма изход. Спрях да излизам с приятели, по заведения не ходя , изобщо никакъв социален живот. Мислите , че ще умра на пътя , че ще ми прилошее в магазина , че никой няма да ми помогне ме прояждат от вътре. И сега вече знам , че не съм само аз в това състояние , имам една молба : Моля дайте ми насока как да работя за да се подобря, за да се приема такъв какъвто съм, интересува ме и техника която да ми помага . Предварително Ви благодаря и Ви желая всичко най-добро