Здравейте, на 30 години съм ,разведена от една година. Имам момченце на 4 години. Преди да се разделя със съпруга ми,нашето детенце усещаше,че нещо не е наред - имаше проблеми със съня,събуждаше се през ноща и плачеше,искаше да го изведа на терасата само там се успокояваше. Баща му му се караше,викаше му,защото не можел да се наспи като хората. Една вечер го наби и му крещеше много. На другият ден си събрах нещата и си тръгнахме с детето. Малкият има проблем - не говори,много му е трудно,едва сега след една година започна да казва много думички и да се опитва от време на време да прави изречения. След като се преместихме и ограничихме много контактите с баща му нещата се оправиха - той е спокойно и много лъчезарно дете,да малко по-различно,но .... прекрасно. Не сме виждали баща му от 7 месеца,но детенцето ми започна да го търси. Тича след мъже,който приличат на него. Отново има проблеми със съня-събужда се винаги между 1 и 2 през ноща и плаче.Трудно го успокоявам,нося го от стая в стая,ходим навън,търси нещо или някого,но нищо не ми казва,само плаче и вика не,не,не. Водих го на невролог и му изписаха хомеопатични таблетки за успокоение и по-добър сън. Няма много подобрение,но незнам. Говорих с бившият си съпруг и го помолих да го вижда от време на време,но той отказва.Не желае да има нищо общо нито с детето,нито с мен. Преместих ме се до родителите ми,за да се чувства по-добре,но помогна временно. През деня нямаме никакви проблеми,но през ноща е ужасно - той толкова се измъчва. Другият месец ще го водим,за да му направят магнитен резонанс,заради голямото закъснение в говорното развитие. Водила съм го на психолог,невролог и психиатър - всички са на мнение,че детето е много умно,не е аутист със сигурност,но има нещо,което не е както трябва. Някой са на мнение,че защото не може да каже какво точно го измъчва не спи през ноща. През деня го питаме дали е добре,дали има нещо което го тревожи - казва не. И вечерта пак същото. Питам се дали е възможно да се получава така,защото баща му му липсва и иска да го вижда ? Той разбра,че баща му не го иска - засякохме го случайно в мола,детето тръгна да тича след него,но баща му избяга,слезе по ескалатора ( а малкия го е страх сам да се качи) стоеше и гледаше след него и плачеше без глас,само със сълзи. Аз го гушнах и му обясних,че аз и роднините ни го обичаме много,всички приятелчета . Отвлякох му вниманието - купих му много жетони за електронните игри и го заведох на детски център. Незнам как да помогна на детенцето си,умирам като го гледам как се мъчи всяка нощ. Моля Ви дайте ми съвет,благодаря.
