drumandbass123

Това са едните страхове другите страхове са ми паранои...страхове от физическо нараняване,че ще ме ударят с бухалка или камък сякаш съм жертва...

Аз съм на 23 години почти без няколко седмици :).Не знам,ако това което правя е одобрено от нея съм добре,но ако това,което искам да правя не е одобрено от нея се депресирам много...и се сривам...ами като бях по малък на години и тя като беше по млада беше по властничка,сега станах един великан на ръст и като повъзмажах малко и тя поостаря малко вече няма същата енергия да е властна в по лек вариянт е работата,но много страдам от оценката на хората....завися от тяхното мнение...

Не знам защо,но изпитвам непреодолим гняв към майка си...и се самообвинявам за това...срам ме е от нея.И това много ме блокира...Като съм с приятели и като я видя почвам да си говоря наум"Махни се от тука стига ме излага срам ме е от тебе".Като съм с нея постояно очаквам да бъда неодобрен за нещо.Постояно се чувствам сякаш съм подложен на критичен анализ като съм в нейно присъствие...Чувствам се подчинен на нея сякаш нямам право на собствено мнение пред нея трудно ми е да бъда себе си в нейно присъствие...Не знам какво да правя..Имате ли някакъв съвет...Мъчат ме и постояни страхове да не и се случи нещо лошо....объркан съм тотално....А аз самия съм много зле също,защото мразя себе си много и се самосмачквам...страх ме е от негативната преценка на другите и като чуя нещо лошо за себе си се сривам много....